НАП: Прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 и издаване на удостоверение А1 за граждани на трети държави

В запитването е изложено, че във връзка с разширяване дейността на фирмата в страната и в ЕС и недостига на работници с необходимите професии и умения в България, се налага да се наемат работници от трета страна. Поставен е следният въпрос:

Въпрос: След като лицето, което е гражданин на трета страна, притежава "Единно разрешение за пребиваване и работа", ще му бъде ли издаден формуляр А1?

Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За реализиране на свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава членка спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, както и да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите членки.

Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз тези регламенти за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила и приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.

От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и Регламент (ЕИО) № 574/72.

Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави членки на ЕС към:

• граждани на държава членка,
• лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка,
• лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки,
• както и към членовете на техните семейства.

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.

От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство. От същата дата се отменя Регламент (ЕО) № 859/2003, въз основа на който обвързаните с този регламент държави членки прилагаха Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72 спрямо гражданите на трети държави.

Съгласно Регламент (ЕС) № 1231/2010, от 01.01.2011 г. за гражданите на трети държави се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, ако по отношение на тези лица са изпълнени кумулативно следните условия:

1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004) в дадена държава членка, и
2. е налице трансгранична ситуация между държави членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.

Определени държави не са обвързани и не прилагат Регламент (ЕС) № 1231/2010. Държавите, които не прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, са Обединеното кралство и Дания. Регламент (ЕС) № 1231/2010 не засяга Конфедерация Швейцария и държавите от ЕИП (Норвегия, Лихтенщайн, Исландия).

Следователно, ако за гражданина на трета страна, който е наето лице във Вашата фирма, са налице гореизброените условия, предвидени в Регламент (ЕС) № 1231/2010, за него ще намерят приложение координационните правила за определяне на приложимото осигурително законодателство, разписани в Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Извод: При наличие на законно пребиваване и обхващане от системата за социална сигурност в държава членка, както и на трансгранична ситуация между държави членки, спрямо наетото лице - гражданин на трета страна, се прилагат координационните правила на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

В запитването не е посочено на какво основание желаете да бъде издаден формуляр А1 по отношение на наетото лице, гражданин на трета страна, нито за коя страна става въпрос, поради което се обръща внимание и на следното:

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия.

Искане за издаване на формуляр А1 може да се подаде в различни хипотези, предвидени в Регламент (ЕО) № 883/2004, някои от които са:

• за наето лице в случаите по чл. 11(3)(а)(б), 11(4), 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004;
• за заето лице на територията на две или повече държави членки в случаите по чл. 13(1)(а) и 13(1)(б) от Регламент (ЕО) № 883/2004;
• за самостоятелно заето лице в случаите по чл. 12(2) и чл. 11(4) от Регламент (ЕО) № 883/2004;
• за самостоятелно заето лице на територията на две или повече държави в случаите по чл. 13(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004;
• за заето лице и самостоятелно заето лице в различни държави членки в случаите по чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

В зависимост от това в коя от гореизброените хипотези е подадено искането за издаване на удостоверение А1 за приложимото законодателство, разпоредбите на координационните регламенти предвиждат редица изисквания, които следва да са изпълнени.

При подадено искане за издаване на удостоверение А1, след преценка на събраната информация и доказателства, органът по приходите издава удостоверение А1 или мотивирано отказва да се издаде такова, когато при проверката се установи, че лицето не е подчинено на българското осигурително законодателство за съответния период.

Следва да се има предвид, че органите по приходите осъществяват производството самостоятелно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

Извод: Издаването на формуляр А1 не е автоматично свързано с притежаването на "Единно разрешение за пребиваване и работа", а зависи от конкретната хипотеза по Регламент (ЕО) № 883/2004, изпълнението на предвидените в него условия и от това дали лицето е подчинено на българското осигурително законодателство за съответния период; органът по приходите може да издаде удостоверение А1 или да откаже мотивирано.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има действие само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не може да бъде противопоставяно по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако в последващо производство се установят различни факти.