НАП: Осигурителен и данъчен режим на румънски граждани – съдружници в неперсонифицирано дружество, установено в България

Изх. №53-04-666/30.10.2018 г.

Регламент 883/2004 - чл. 11, ал. 3

ДОПК - чл. 82, ал. 4

ДОПК - чл. 80, ал. 2

ЗДДФЛ - чл. 8, ал. 3

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-666/10.10.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004)и Регламента за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

Група работници - румънски граждани, възнамеряват да учредят дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Дружеството на румънските работници заедно с новоучредено търговско дружество, чието седалище е в гр. София и чийто собственик на капитала е гражданин на държава-членка на Европейския съюз (ЕС), ще учредят друго дружество по ЗЗД с цел построяването на даден обект в държава-членка на ЕС, различна от България. Общото гражданско дружество ще разпределя печалбата си между търговското дружество и дружеството на румънските работници, което от своя страна ще разпределя своя дял от печалбата между тези работници. Дружествата, които ще се учредят по ЗЗД, ще бъдат със седалище в България.

В телефонен разговор е уточнено, че румънските граждани няма да извършват трудова дейност на територията на Република България. С учредяване на дружеството по ЗЗД те ще упражняват трудова дейност на територията само на една държава-членка на ЕС, различна от България.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Следва ли румънските граждани да се осигуряват по българското законодателство като самоосигуряващи се лица?

2. Какви действия следва да предприемат румънските граждани за регистриране в Националната агенция за приходите в качеството им на данъчно задължени лица?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Съгласно посочената в запитването фактическа обстановка лицата ще упражняват трудова дейност на територията на държава-членка на ЕС, различна от България, а гражданското (неперсонифицираното) дружеството, което възнамеряват да учредят ще бъде установено на територията на Република България, поради което е налице трансгранична ситуация и лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка(основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази

държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).

В случай че визираните в запитването румънски граждани извършват трудова дейност на територията само на една държава членка, за тях ще е приложима разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, съответно ще е приложимо законодателство на тази държава членка, независимо че лицата са членове на неперсонифицирано дружество, регистрирано на територията на Република България.

Следва да имате предвид, че за румънските граждани могат да възникнат хипотези, които съответно обуславят прилагането на други правни норми от Дял II от Регламент (ЕО) 883/2004. Затова изясняването на конкретната фактическата обстановка е от решаващо значение за правилното определяне на приложимото спрямо лицата законодателство в сферата на социалната сигурност.

В случай че възникнат конкретни въпроси относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване с изяснената пълна фактическа обстановка следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. "Княз Дондуков" №52, Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".

Важно е да се отбележи, че доколкото физическите лица - членове на неперсонифицирано дружество (гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност румънските граждани имат задължение да подадат декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (Окд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, независимо дали подлежат на осигуряване в България (аргумент чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Необходимо е да имате предвид, че ако румънските граждани нямат личен номер следва да им бъде издаден служебен номер от НАП (основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК).

По втори въпрос:

Съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК за целите на производствата по реда на този кодекс неперсонифицираните дружества са приравнени на юридически лица. Те са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за корпоративното облагане (ЗКПО) и на основание чл. 1, т. 1 от същия закон обект на облагане с корпоративен данък е реализираната през данъчната година печалба. При наличие на

печалба, след облагането й с корпоративен данък, остатъкът от нея може да се разпредели между съдружниците. Получените от физическите лица доходи се облагат по реда на ЗДДФЛ като доходи от дивиденти.

На основание чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:

1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;

2. местнитеи чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в Република България.

Видно от посочените разпоредби, данъчно задължени за доходи от дивиденти от източник в страната са както местните, така и чуждестранните физически лица.

Легална дефиниция на понятието "дивидент" за целите на ЗДДФЛ е установена в §1, т. 5 от ДР на същия закон, а именно това е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивидентииликвидационни дяловев ползана местни или чуждестранни физически лица от източник в България се облагат с окончателен данък при условията и реда на този закон. В съответствие разпоредбите на ЗДДФЛ данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти, т.е. в конкретния случай това ще е регистрираното от румънските работници гражданско дружество по смисъла на чл. 357 - 364 от ЗЗД.

Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. Видовете задължени лица са посочени в чл. 14 от ДОПК и това са лица, които:

- са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски (т. 1);

- са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни

вноски (т. 2);

- отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.

Регистрацията на гражданското (неперсонифицираното) дружество се извършва чрез служебно вписване на данни в регистъра. Данните за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ, в т.ч. неперсонифицираните дружества, се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните от регистър БУЛСТАТ (чл. 81, ал. 1 от ДОПК). Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от ДОПК компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите относно производствата по този кодекс за неперсонифицираните дружества етериториалната дирекция по адреса на управление.

На основание чл. 80, ал. 2 от ДОПК не подлежат на вписване в регистъра местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък.

Следователно, доколкото в запитването не е указано друго, респ. други доходи, за доходите от дивиденти, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък, румънските граждани няма да подлежат на вписване в регистъра на задължените лица.

Във връзка с поставения въпрос е необходимо да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Доколкото от изложеното в настоящото Ви запитване не би могло да се определи на коя страна ще са местни лица румънските работници, то, в случай че имате въпроси относно данъчното третиране на доходите от дивиденти по силата на конкретна Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), следва да адресирате запитването си до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" №52.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

При последваща кореспонденция с приходната администрация следва да имате предвид, че на основание чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) в кореспонденцията си с НАП лицата са задължени да посочват данни за идентификация -име и ЕГН/ЛНЧ, съответно наименование/фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.