ОТНОСНО:Прилагане на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-38/27.02.2023 г. относно прилагане на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
В запитването е изложена е следната фактическа обстановка:
"........ България" ЕООД е взело решение да предоставя ваучери за храна съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Проведено е общо събрание с представителите на работниците и служителите и е взето решение да се предоставят ваучери за храна на персонала, назначен по трудов договор, както и по договор за управление и контрол, според списъчния състав, изготвен на база месечна ведомост за работна заплата, при пълен отработен месец. Размерът на ваучерите е 100 лв., като ще е обвързан с реално отработените дни. При едно или повече отсъствия (в т.ч. отпуск по болест, майчинство, неплатен отпуск, самоотлъчки) размерът на ваучерите ще се намалява пропорционално на отработените дни. Взето е решение да не се предоставят ваучери на работниците и служителите, ползващи отпуск за отглеждане на малко дете, за периода на този отпуск, т.е. те нямат реално отработени дни. Прието е и че на постъпилите и напуснали през месеца служители и работници ще се предоставят ваучери в размер на пропорционално отработените дни.
Искате становище относно законосъобразността и спазване на правилото за общодостъпност при изложената фактическа обстановка.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО).
По смисъла на §1, т. 36 от ДР на ЗКПО "ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО.
Според дефиницията, дадена в цитираната разпоредба, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Няма да е налице нарушение на условието за общодостъпност, ако с решението на общото събрание на работниците и служителите е регламентирано, че ваучери за храна в пълен размер ще се предоставят на служителите, които имат пълен отработен месец, а при непълен отработен месец ваучерите за храна се определят пропорционално на отработеното време. Предвид изложеното, след като предоставянето на ваучерите за храна се базира на ясен критерий ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Изхождайки от коментираното дотук, няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер и на лицата, през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или в размер, пропорционален на отработените дни, в случай че работниците и служителите са приели този начин с решение на общото събрание и заповед на ръководството. Задължително трябва да е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това условие трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.
В чл. 14 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор (Наредба №7/2003 г). е регламентирано, че ваучерите за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представителните синдикални организации в предприятието. В ал. 4 от същата разпоредба изрично е посочено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "........ България" ЕООД е взело решение да предоставя ваучери за храна съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Проведено е общо събрание с представителите на работниците и служителите и е взето решение да се предоставят ваучери за храна на персонала, назначен по трудов договор, както и по договор за управление и контрол, според списъчния състав, изготвен на база месечна ведомост за работна заплата, при пълен отработен месец.
Размерът на ваучерите е 100 лв., като ще е обвързан с реално отработените дни. При едно или повече отсъствия (в т.ч. отпуск по болест, майчинство, неплатен отпуск, самоотлъчки) размерът на ваучерите ще се намалява пропорционално на отработените дни. Взето е решение да не се предоставят ваучери на работниците и служителите, ползващи отпуск за отглеждане на малко дете, за периода на този отпуск, т.е. те нямат реално отработени дни. Прието е и че на постъпилите и напуснали през месеца служители и работници ще се предоставят ваучери в размер на пропорционално отработените дни.
Въпрос: Искате становище относно законосъобразността и спазване на правилото за общодостъпност при изложената фактическа обстановка.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО.
По смисъла на § 1, т. 36 от ДР на ЗКПО "ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Според тази разпоредба като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Няма да е налице нарушение на условието за общодостъпност, ако с решението на общото събрание на работниците и служителите е регламентирано, че ваучери за храна в пълен размер ще се предоставят на служителите, които имат пълен отработен месец, а при непълен отработен месец ваучерите за храна се определят пропорционално на отработеното време.
Предвид изложеното, след като предоставянето на ваучерите за храна се базира на ясен критерий, ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна ще се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Извод: При въведен критерий "реално отработени дни" и пропорционално определяне на размера на ваучерите, включително условие за пълен отработен месец за пълен размер, е спазено изискването за общодостъпност и разходите за ваучери за храна се третират като социални разходи по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, ако са изпълнени и останалите законови условия.
Изхождайки от коментираното, няма нормативна пречка да се предоставят ваучери за храна в пълен размер и на лицата през месеца, в който започват или прекратяват трудовото правоотношение с работодателя, или в размер, пропорционален на отработените дни, в случай че работниците и служителите са приели този начин с решение на общото събрание и заповед на ръководството.
Задължително трябва да е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца. Това условие трябва да е изпълнено за всяко наето лице, а не за предприятието като цяло.
Извод: Допустимо е предоставяне на ваучери за храна в пълен или пропорционален размер на постъпили и напуснали лица, при условие че това е прието от общото събрание и ръководството и е спазено изискването на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за всяко отделно лице.
Съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, ваучерите за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представителните синдикални организации в предприятието. В ал. 4 на чл. 14 изрично е посочено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление.
Извод: Условията за предоставяне на ваучери за храна следва да са уговорени между работодателя и представителите на работниците и служителите, а при прекратяване на правоотношението ползвателят е длъжен да върне неизползваните ваучери съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързано единствено с описаната фактическа обстановка и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
