НАП: Осигуряване в България на наето лице, работещо дистанционно за работодател от Исландия по координационните регламенти на ЕС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: полски гражданин работи като служител в дружество, установено в Исландия. Лицето има разрешение от исландския работодател да извършва трудовата си дейност дистанционно от България, където живее. Трудовите отношения са уредени с трудов договор. Запитващият предполага, че трябва да започне да внася осигурителни вноски в България и търси насоки.

По отношение на осигурителното законодателство се посочва, че спрямо граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Общността, се прилага Регламент (ЕО) № 883/2004, а в процедурно отношение - Регламент (ЕО) № 987/2009. Координационните регламенти се прилагат на територията на всички държави - членки на ЕС, държавите от Европейското икономическо пространство (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и Конфедерация Швейцария.

Един от основните принципи, установени с координационните регламенти, е определянето на приложимото законодателство, като резултатът е определяне на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски. Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

От фактическата обстановка следва, че лицето е гражданин на Полша и ще работи дистанционно от България за работодател, установен в Исландия. При условие че трудовата дейност се извършва единствено на територията на България в полза на работодател, установен в държава, която прилага координационните регламенти, лицето попада в обхвата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 и спрямо него се прилага осигурителното законодателство на държавата по месторабота - България. В този случай задължителните осигурителни вноски се дължат от исландския работодател в България съгласно българското осигурително законодателство.

Извод: При дистанционна работа единствено от територията на България за исландски работодател спрямо лицето се прилага българското осигурително законодателство и задължителните осигурителни вноски се дължат в България.

Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън държава членка, чието законодателство е приложимо за работника, е длъжен да изпълнява всички задължения, произтичащи от това законодателство, включително задължението за плащане на осигурителни вноски, така както би било, ако седалището или мястото на дейността му се намираха в компетентната държава членка. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения според спецификата на това законодателство.

Съгласно чл. 21(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидена възможност, когато работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. В случай на такава договореност между запитващия и работодателя, Националната агенция за приходите, като компетентна институция, следва да бъде уведомена.

Извод: По правило исландският работодател е длъжен да изпълнява всички задължения по българското осигурително законодателство, но може по договореност с работника последният да поеме от свое име плащането на вноски и подаването на данни, за което НАП трябва да бъде уведомена.

Отбелязва се, че за труда, полаган в България от лице, наето по трудов договор, за което се прилага българското законодателство, се дължат задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всички осигурени социални рискове, както и по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Ако лицето е родено след 31 декември 1959 г. и не е направило избор по реда на чл. 4б от КСО, то задължително се осигурява и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд на основание чл. 127, ал. 1 от КСО.

Извод: За наетото лице в България се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и, при условията на чл. 4б и чл. 127, ал. 1 от КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.

С оглед горното, когато работодателят, установен в Исландия, следва да изпълнява задължения по българското осигурително законодателство и за него не е извършено служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица по чл. 82 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), той получава служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК, чрез който се идентифицира за целите на осигурителното законодателство.

Работодателят/осигурителят, освен задължението за внасяне на задължителни осигурителни вноски, има и задължение периодично да представя в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации образец № 1 и образец № 6 по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Извод: Исландският работодател подлежи на идентификация в НАП с служебен номер по чл. 82, ал. 4 от ДОПК и има задължение да подава декларации образец № 1 и № 6 с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, наред с внасянето на осигурителните вноски.

В допълнение се посочва, че изразеното становище представлява принципно тълкуване на относимите правни норми и е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно становище. По въпросите, свързани с данъчното законодателство, е изготвено отделно становище от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика".

Извод: Становището е принципно и може да се промени при наличие на допълнителни, неописани факти; данъчните аспекти са разгледани в отделно становище.