НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на ваучери за храна и изискването за общодостъпност

Дружеството предоставя ваучери за храна от месец януари 2022 г. и във връзка с политиката за предоставянето им са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Допустимо ли е и счита ли се спазено условието за общодостъпност, ако общото събрание на работниците е взело решение стойността на ваучерите да е пропорционално на отработените дни (часове) през месеца? Т.е. да не се предоставят или да не са в пълен размер за хората, намиращи се в платен, неплатен отпуск, отпуск по болест, майчинство и други.

Въпрос 2: Предприемайки политика за подневно (почасово) изчисляване стойността на ваучерите, допустимо ли е служителите, назначени на 4 часов работен ден да получават съответно ваучер на половината стойност?

Въпрос 3: В случай че има служител, неотговарящ на условието на чл. 209, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, т.е. заплатата му е по-ниска в сравнение със средномесечното му възнаграждение за последните 3 месеца, какво следва да се направи: да не му се предоставят ваучери за храна или да му се предостави ваучер, но сумата да бъде обложена?

Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и на лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" и буква "в" от ЗКПО.

За целите на данъчното облагане понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дефинирано в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Критериите в тази разпоредба трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта "Данък върху разходите".

Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ, предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.

От определението следва, че едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за наетите лица. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.

При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа. Тази придобивка би изпълнила своята цел и в случай че получаването й е съобразено с отработените дни/часове.

Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на ваучерите да е:

• точно определена за всеки месец или
• обвързана с отработените дни/часове през месеца и да не се предоставят ваучери на лица, които отсъстват поради болничен, ползване на полагаем платен или неплатен отпуск, неплатен отпуск или други причини, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.

Необходимо е предоставянето на социалната придобивка да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер и на еднаква база. Общата стойност на ваучерите трябва да е точно определена за всеки месец или разпределението да се обвърже или с отработените дни през месеца, или с отработените часове, съгласно трудовия договор на наетите лица.

Социалните придобивки, свързани с хранене, принципно могат да бъдат обвързани с обстоятелството дали наетото лице се явява на работа, но определеният размер за месец, съответно за ден/час, в който лицето се е явило на работа, трябва да е предварително ясен и еднакъв за всички наети лица. В противен случай предоставянето на ваучери за храна би се превърнало в средство за допълнително трудово стимулиране, а не в предоставяне на социална придобивка.

Съгласно становище изх. № М-26-С-699/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП се приема, че предоставянето на ваучерите за храна може да се обвърже и с отработени часове.

След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, допустимо е техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. В случай че лицето работи няколко часа на ден, няма пречка на същото да се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове.

При прилагане на този критерий всички лица в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери, а стойността на ваучерите за храна за останалите наети лица ще зависи от отработените дни/часове в рамките на месеца. Тъй като необходимостта от посочените придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни/часове не компрометира критерия за "общодостъпност".

Предвид гореизложеното, ваучери за храна може да се предоставят на наетите лица на база на отработен ден/час. В случай че е прието ваучери за храна да се предоставят на отработен ден, работник, назначен на 4 часов работен ден, ще получи пълен размер на ваучера за отработения ден. При условие че ваучерите за храна се предоставят на работен час, ще се вземат предвид отработените часове.

Извод по въпроси 1 и 2: Допустимо е и се счита за спазено условието за общодостъпност ваучерите за храна да се предоставят пропорционално на отработените дни/часове, включително да не се предоставят при липса на отработено време, както и размерът им да е различен за лица на непълен работен ден, когато критерият е отработен час. При база "отработен ден" лицата на 4 часов работен ден получават пълен размер на ваучера за деня.

Освобождаването от облагане на ваучерите за храна е допустимо, когато разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" и буква "в" от ЗКПО отговарят едновременно на следните критерии:

• да са социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и
• да изпълняват условията, регламентирани в чл. 209, ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО.

Неизпълнението на изискването за общодостъпност, предвидено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. Това се отнася до случай, при който не се предоставят ваучери за храна на лице, за което не са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 и чл. 209а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО.

Ако договореното основно месечно възнаграждение на лицето е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца, няма да са изпълнени изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1 и чл. 209а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. В този случай, независимо от изпълнението на останалите две изисквания, посочени в нормата, при предоставянето на ваучери за храна данъчно задълженото лице не може да ползва предвиденото в закона освобождаване от данък върху разходите за ваучерите, предоставени на наетото лице.

На основание чл. 214, ал. 3 от ЗКПО, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец. В разглеждания случай данъчната основа е целият размер на разходите за ваучери за храна на конкретното наето лице, по отношение на което не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1 и чл. 209а, ал. 1 от ЗКПО, без значение дали разходите са до нормативно определения размер.

Извод по въпрос 3: На служител, за когото не е изпълнено условието на чл. 209, ал. 1, т. 1 и чл. 209а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО (основното му възнаграждение е по-ниско от средномесечното за предходните три месеца), могат да се предоставят ваучери за храна, но за тези ваучери не се прилага освобождаването от данък върху разходите и целият размер на разходите за ваучери за това лице подлежи на облагане по чл. 214, ал. 3 от ЗКПО.

Настоящото становище е принципно и е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, на това становище не може да се бъде правено позоваване.