Изх. № 24-04-127
Дата: 19.04.2016 год.
ДОПК, чл. 172, ал. 2;
ДОПК, чл. 217, ал. 1.
ОТНОСНО: Становище по писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с Ваше писмо до Централно управление на НАП с вх. № .....................2016 г., свързано с прилагането на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от ДОПК, моля да имате предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. В този смисъл, за да е налице прекъсване на давността не е достатъчно в хода на изпълнителното производство да бъде извършено действие, а е необходимо действието да бъде по принудително изпълнение. Действията, чрез които се осъществява изпълнението са регламентирани в глава ХХV "Принудително изпълнение", раздел ІV "Действия", а конкретните способи са изброени в чл. 215, ал. 1 от ДОПК.
Видно от систематичното място на разпоредбата на чл. 217 от ДОПК - в глава ХХV "Принудително изпълнение", раздел ІІІ "Способи", присъединяването на публичен взискател с разпореждане, издадено от публичен изпълнител, не е действие от такова естество. С присъединяването на публичен взискател, същият се конституира като страна в това производство и като такъв има същите права в изпълнителното производство каквито има и първоначалния взискател (чл. 210, ал. 1, т. 1 от ДОПК).
Ако се допусне, че разпореждането за присъединяване е действие по принудително изпълнение, то предвид разпоредбата на чл. 222, ал. 5 от ДОПК, присъединяването на взискатели при спряно производство ще бъде недопустимо, тъй като след спиране на принудителното изпълнение не могат да бъдат извършвани нови изпълнителни действия. Същевременно ще бъде преградена възможността за обезпечаване на вземанията на неприсъединените взискатели, въпреки предвидената законова възможност.
Предвид изложеното, издаването на разпореждане за присъединяване на публичен взискател в изпълнително производство по ДОПК не е действие, което прекъсва давността по отношение публичните вземания на първоначалния взискател и присъединените впоследствие публични взискатели.
зам. изпълнителен директор на нап:
/ галя димитрова /
Във връзка с писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и чл. 172, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се излагат следните съображения.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение. За да е налице прекъсване на давността, не е достатъчно в хода на изпълнителното производство да бъде извършено каквото и да е действие, а е необходимо това действие да има характер на действие по принудително изпълнение.
Действията, чрез които се осъществява изпълнението, са регламентирани в глава ХХV "Принудително изпълнение", раздел IV "Действия" от ДОПК, а конкретните способи за принудително изпълнение са изброени в чл. 215, ал. 1 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 217 от ДОПК се намира в глава ХХV "Принудително изпълнение", раздел III "Способи". От систематичното място на тази разпоредба следва, че присъединяването на публичен взискател с разпореждане, издадено от публичен изпълнител, не представлява действие по принудително изпълнение.
С присъединяването на публичен взискател той се конституира като страна в изпълнителното производство и като такъв има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, съгласно чл. 210, ал. 1, т. 1 от ДОПК.
Ако се приеме, че разпореждането за присъединяване е действие по принудително изпълнение, то с оглед разпоредбата на чл. 222, ал. 5 от ДОПК присъединяването на взискатели при спряно производство би било недопустимо, тъй като след спиране на принудителното изпълнение не могат да бъдат извършвани нови изпълнителни действия. Това би препятствало и възможността за обезпечаване на вземанията на неприсъединените взискатели, въпреки че законът предвижда такава възможност.
Извод: Издаването на разпореждане за присъединяване на публичен взискател в изпълнително производство по ДОПК не е действие по принудително изпълнение и не прекъсва давността по отношение на публичните вземания както на първоначалния взискател, така и на впоследствие присъединените публични взискатели.
