Изх. № М-24-38-35
Дата: 27. 09. 2023 год.
ЗКПО, чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б".
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) по отношение на социална придобивка - ваучери за храна
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-38-35/31.05.2023 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има намерение да предоставя ваучери за храна на всички свои служители на базата на реално отработени дни в месеца, по определена ставка за отработен ден в дадения месец, като сумата на ваучерите не превишава 200 лв. на месец за всеки служител. Ваучерите за храна ще бъдат предоставяни до 10-то число всеки месец за отработените дни в предходния месец.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
В случай че даден служител е с прекратен трудов договор на 23.06.2023 г. и има отработени 17 работни дни в месец юни и на 10.07.2023 г. се предоставят ваучери за храна на всички служители, то:
- Има ли право дружеството да предостави ваучери за храна на служителя, който е с прекратен договор на 23.06.2023 г. за 17 отработени дни през м.06.2023 г., при положение, че на датата на предоставянето на ваучерите(10.07.2023 г.)той не негов служител?
- Ако да, това влиза ли в разрез с публикуваното Указание на Министерство на финансите с изх.№ УК-1 от 10.05.2022 г., където е записано, че "При прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление и контрол, работниците или служителите са длъжни да върнат на работодателя неизползваните ваучери"?
- Има ли право дружеството да не предостави ваучери за храна на служителя, който е с прекратен договор на 23.06.2023 г. за 17 отработени дни в м. юни, защото на датата на раздаването на ваучерите 10.07.2023 г. той не е служител на фирмата? Това нарушава ли изискването за общодостъпност?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
По смисъла на т. 34 на §1 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура", са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда(КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от определението, основно изискване е да бъде спазен принципът на общодостъпност. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предоставянето на социалните придобивки трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, социалните придобивки трябва да са в еднакъв/съпоставим размер и на еднаква база.
По принцип отношенията между работник и работодател във връзка с разходите за социални придобивки не са зависими от фактическото полагане на труд, което се извършва въз основа на налично трудово правоотношение, но са непосредствено свързани и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ). С други думи, предоставянето на социални придобивки е обвързано с наличието на сключен трудов договор/договор за управление и контрол между предприятието и съответното наето лице към момента на предоставянето.
В контекста на поставения от Вас въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба №7) е предвидено, че всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление. Именно тази разпоредба е цитирана в посоченото от Вас Указание с изх. №УК-1/10.05.2022 г. относно счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Във връзка с цитираната нормативна уредба, както и предвид създадените от работодателя вътрешни процедури, е видно, че на лицата, които нямат качеството на наети лица към 10-то число на следващия месец, не може да бъдат предоставени ваучери за храна на тази дата, поради което считам, че изискването за общодостъпност на социалните придобивки, заложено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не е компрометирано.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитване до НАП е описана следната фактическа обстановка: дружеството възнамерява да предоставя ваучери за храна на всички свои служители на база реално отработени дни в месеца, по определена ставка за отработен ден, като сумата на ваучерите за всеки служител не надвишава 200 лв. месечно. Ваучерите за храна ще се предоставят до 10-то число на всеки месец за отработените дни през предходния месец.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос: В случай че даден служител е с прекратен трудов договор на 23.06.2023 г. и има отработени 17 работни дни в месец юни и на 10.07.2023 г. се предоставят ваучери за храна на всички служители, има ли право дружеството да предостави ваучери за храна на служителя, който е с прекратен договор на 23.06.2023 г. за 17 отработени дни през м. 06.2023 г., при положение, че на датата на предоставянето на ваучерите (10.07.2023 г.) той не е негов служител?
Въпрос: Ако да, това влиза ли в разрез с публикуваното Указание на Министерство на финансите с изх. № УК-1 от 10.05.2022 г., където е записано, че "При прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление и контрол, работниците или служителите са длъжни да върнат на работодателя неизползваните ваучери"?
Въпрос: Има ли право дружеството да не предостави ваучери за храна на служителя, който е с прекратен договор на 23.06.2023 г. за 17 отработени дни в м. юни, защото на датата на раздаването на ваучерите 10.07.2023 г. той не е служител на фирмата? Това нарушава ли изискването за общодостъпност?
В отговор, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се излагат следните правни съображения:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
По смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От това определение следва, че основно изискване е спазването на принципа на общодостъпност. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предоставянето на социалните придобивки трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, социалните придобивки трябва да са в еднакъв/съпоставим размер и на еднаква база.
По принцип отношенията между работник и работодател във връзка с разходите за социални придобивки не са зависими от фактическото полагане на труд, което се извършва въз основа на налично трудово правоотношение, но са непосредствено свързани и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ). С други думи, предоставянето на социални придобивки е обвързано с наличието на сключен трудов договор/договор за управление и контрол между предприятието и съответното наето лице към момента на предоставянето.
В контекста на поставените въпроси следва да се има предвид, че съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 от 9 юли 2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор (Наредба № 7) всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е задължен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление. Именно тази разпоредба е цитирана в посоченото Указание с изх. № УК-1/10.05.2022 г. относно счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид създадените от работодателя вътрешни процедури, се приема, че на лицата, които нямат качеството на наети лица към 10-то число на следващия месец, не може да бъдат предоставени ваучери за храна на тази дата. Поради това изискването за общодостъпност на социалните придобивки, заложено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, не се счита за нарушено.
Извод: Дружеството не може да предостави ваучери за храна на лице, което към датата на предоставянето (10-то число на следващия месец) вече не е наето лице, и отказът за предоставяне на ваучери в такава хипотеза не нарушава изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и не противоречи на Указание № УК-1/10.05.2022 г.
