Изх. № 94-Ю-4
Дата: 10.12.2021 год.
ЗДДС, чл. 6;
ЗДДС, чл. 11.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) на доставки на стоки по договор за лизинг, за които е приложена глава седемнадесета "Специален ред на облагане на маржа на цената"
В Централно управление на Национална агенция за приходите е заведено Ваше писмо, препратено по компетентност от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в което е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице А (Лизингополучател) сключва договор за придобиване на лек автомобил - втора употреба, съгласно условията на финансов лизинг за определена сума с автокъща (Лизингодател). В края на периода физическото лице има право да придобие собствеността върху автомобила. Лизингодателят прилага Глава седемнадесета от ЗДДС - Специален ред на облагане на маржа на цената.
Лизингополучателят e изплатил напълно автомобила, но собствеността не е прехвърлена, като същият е взел решение да прехвърли правото си на придобиване на собственост върху автомобила на трето физическо лице - Б. За целта ще се подпише тристранен договор, съгласно който лизингополучателят - А ще даде съгласието си да се прехвърли собствеността върху автомобила от лизингодателя на третото лице - Б.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Как следва да се третира и документира доставката от лизингополучателя - А към третото лице - Б, като се има предвид, че А не е регистрирано по ЗДДС лице?
- Как следва да се третира доставката по прехвърлянето на правото на собственост върху автомобила от лизингодателя към третото лице - Б?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
По смисъла на чл. 11 от ЗДДС доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а получател е лицето, което получава стоката или услугата.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. По силата на чл. 8 от същия закон услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно чл. 9 от ЗДДС.
При описаната в запитването фактическа обстановка - от една страна прехвърляне на правото на придобиване собствеността на автомобила, обект на договора за лизинг, а от друга формалната сделка по прехвърляне на правото на собственост на автомобила, следва да се определи кой е доставчикът по доставката на стоката (автомобила) по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. За да бъде правилно определено това, следва да се изясни първо гражданскоправният характер на сделката по прехвърляне на автомобила.
В описания случай договорът за лизинг не е прекратен предсрочно. Лизингополучателят е изпълнил задълженията си по договора, поради което за него е възникнало уговореното със същия договор право да придобие собствеността на автомобила, обект на лизинга. Лизингополучателят е прехвърлил това свое облигационно право на трето лице. Чрез прехвърлянето на възникналото му по силата на договора за лизинг право да получи правото на собственост върху автомобила, обект на лизинга, лизингополучателят е овластил трето лице Б да получи изпълнението по договора за лизинг от лизинговата компания. В гражданскоправен аспект в конкретния случай е налице валидно изпълнение от страна на лизингодателя - автокъща на задължението му по лизинговия договор - да прехвърли правото на собственост на лицето А (лизингополучателя), чрез изпълнение в полза на трето лице - Б, овластено от кредитора - лицето А. Писменият договор с нотариална заверка на подписите е изискуемата правна форма, за да се постигне вещно-прехвърлителният ефект при продажбата на автомобил, поради което същият следва да е сключен между дружеството лизингодател - автокъща и третото лице - Б. С това формално правно действие по прехвърляне на собственост обаче на практика се постига изпълнение от една страна на задължението на лизингодателя към лизингополучателя, а от друга - на задължението на лизингополучателя - лицето А по договора му с лицето Б.
Акцентът тук е, че правото на лицето Б да получи вещта (автомобила) произтича не от договорните му отношения с лизингодателя, а от договорните му отношения с лизингополучателя - лицето А. Независимо че между лизингополучателят и третото лице Б е сключен договор, който съгласно изложеното е с предмет прехвърляне на право на придобиване на автомобил, по своята същност е договор за прехвърляне на правото на собственост върху този автомобил, доколкото в резултат на изпълнение на лизинговия договор за лизингополучателя е налице право да придобие собствеността върху автомобила, а за лизингодателя е налице задължение да прехвърли правото на собственост. При така сложилите се облигационноправни отношения, доставчик на третото лице Б на автомобила втора употреба за целите на ЗДДС е лизингополучателят - лицето А. Следователно налице е доставка на стока - автомобил, с доставчик - лизингополучателят, за която ако не се дължи възнаграждение, доколкото в запитването не се сочи да е предвидено третото лице - Б да дължи такова, ще се счита, че доставката е безвъзмездна и като такава е извън обхвата на ЗДДС.
Както се отбеляза по-горе, писменият договор с нотариална заверка на подписите е изискуемата правна форма, за да се постигне вещно-прехвърлителният ефект при продажбата на автомобил, поради което същият следва да е сключен между дружеството лизингодател - автокъща и третото лице - Б. С изпълнението на това формално правно действие по прехвърляне на собственост за лизигодателят няма да възникне задължение за издаване на фактура по реда на ЗДДС към третото лице Б, предвид обстоятелството, че доставчик на стоката - автомобил втора употреба за това лице се явява лизингополучателят.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка:
Физическо лице А (лизингополучател) сключва договор за придобиване на лек автомобил - втора употреба, по условията на финансов лизинг, за определена сума, с автокъща (лизингодател). В края на периода физическото лице има право да придобие собствеността върху автомобила. Лизингодателят прилага глава седемнадесета от ЗДДС - "Специален ред на облагане на маржа на цената".
Лизингополучателят А е изплатил напълно автомобила, но собствеността не е прехвърлена. А взема решение да прехвърли правото си на придобиване на собственост върху автомобила на трето физическо лице - Б. За целта ще се подпише тристранен договор, по силата на който лизингополучателят А ще даде съгласието си да се прехвърли собствеността върху автомобила от лизингодателя на третото лице Б.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се третира и документира доставката от лизингополучателя - А към третото лице - Б, като се има предвид, че А не е регистрирано по ЗДДС лице?
Въпрос 2: Как следва да се третира доставката по прехвърлянето на правото на собственост върху автомобила от лизингодателя към третото лице - Б?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено следното принципно становище:
По смисъла на чл. 11 от ЗДДС доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга, а получател е лицето, което получава стоката или услугата.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
По силата на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
При описаната фактическа обстановка - от една страна прехвърляне на правото на придобиване на собствеността на автомобила, обект на договора за лизинг, а от друга страна формалната сделка по прехвърляне на правото на собственост върху автомобила - следва да се определи кой е доставчикът по доставката на стоката (автомобила) по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. За правилното определяне на доставчика следва първо да се изясни гражданскоправният характер на сделката по прехвърляне на автомобила.
В разглеждания случай договорът за лизинг не е прекратен предсрочно. Лизингополучателят е изпълнил задълженията си по договора, поради което за него е възникнало уговореното с договора право да придобие собствеността върху автомобила, обект на лизинга. Лизингополучателят е прехвърлил това свое облигационно право на трето лице.
Чрез прехвърлянето на възникналото му по силата на договора за лизинг право да получи правото на собственост върху автомобила, лизингополучателят е овластил третото лице Б да получи изпълнението по договора за лизинг от лизинговата компания.
В гражданскоправен аспект в конкретния случай е налице валидно изпълнение от страна на лизингодателя - автокъща на задължението му по лизинговия договор да прехвърли правото на собственост на лицето А (лизингополучателя), чрез изпълнение в полза на трето лице Б, овластено от кредитора - лицето А.
Писменият договор с нотариална заверка на подписите е изискуемата правна форма, за да се постигне вещно-прехвърлителният ефект при продажбата на автомобил, поради което този договор следва да бъде сключен между дружеството лизингодател - автокъща и третото лице Б.
С това формално правно действие по прехвърляне на собствеността на практика се постига, от една страна, изпълнение на задължението на лизингодателя към лизингополучателя, а от друга страна - изпълнение на задължението на лизингополучателя А по договора му с лицето Б. Акцентът е, че правото на лицето Б да получи вещта (автомобила) произтича не от договорните му отношения с лизингодателя, а от договорните му отношения с лизингополучателя А.
Независимо че между лизингополучателя и третото лице Б е сключен договор, който формално е с предмет прехвърляне на право на придобиване на автомобил, по своята същност този договор е договор за прехвърляне на правото на собственост върху автомобила, доколкото в резултат на изпълнение на лизинговия договор за лизингополучателя е налице право да придобие собствеността върху автомобила, а за лизингодателя е налице задължение да прехвърли правото на собственост.
При така възникналите облигационноправни отношения доставчик на третото лице Б на автомобила втора употреба за целите на ЗДДС е лизингополучателят - лицето А. Следователно е налице доставка на стока - автомобил, с доставчик лизингополучателя. Ако за тази доставка не се дължи възнаграждение, доколкото в запитването не е посочено третото лице Б да дължи такова, доставката ще се счита за безвъзмездна и като такава е извън обхвата на ЗДДС.
Извод: Доставчик по доставката на автомобила към третото лице Б за целите на ЗДДС е лизингополучателят А. При липса на възнаграждение доставката от А към Б се третира като безвъзмездна и е извън обхвата на ЗДДС.
Както е посочено по-горе, писменият договор с нотариална заверка на подписите е изискуемата правна форма за постигане на вещно-прехвърлителния ефект при продажбата на автомобил, поради което този договор следва да бъде сключен между дружеството лизингодател - автокъща и третото лице Б.
С изпълнението на това формално правно действие по прехвърляне на собственост за лизингодателя няма да възникне задължение за издаване на фактура по реда на ЗДДС към третото лице Б, предвид обстоятелството, че доставчик на стоката - автомобил втора употреба за това лице е лизингополучателят.
Извод: Прехвърлянето на собствеността с договор между лизингодателя и Б не поражда задължение за лизингодателя да издаде фактура по ЗДДС към Б, тъй като за целите на ЗДДС доставчик на автомобила към Б е лизингополучателят А.
