|
Изх. : 55-30-4910 #1 Дата: 11.3.2025 г. |
ДОПК, чл. 136, чл.137, чл. 142 ЗДДФЛ, чл. 8, ал.6, т.8 , чл.75, чл. 37, чл. 46, ал.1, т.7, чл. 75, § 1, т. 8 от ДР на зддфл ЗНАП, чл. 10 СИДДО с великобритания и СЕВЕРНА ирландия |
ОТНОСНО:Ваше запитване, касаещо данък при източника по реда наЗакона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН .................,
Във Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № ...... от ........г., е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество сключва договор с физическо лице, местно за данъчни цели на Обединеното кралство, за предоставяне на услуги от консултантско естество. Консултантът изпълнява услугите дистанционно (от територията на Обединеното кралство) и няма място на стопанска дейност в България. Предоставените консултантски услуги са в областта на изкуствения интелект ("AI") и машинното самообучение ("ML"),
С оглед горното, отправяте следните въпроси:
- Следва ли възнаграждението, изплатено от българското дружество на консултанта, да се третира като доход от технически услуги, подлежащ на облагане с данък при източника съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, респективно с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
- Ако този доход попада в категорията на технически услуги, може ли той да бъде квалифициран като " други доходи" по смисъла на чл. 20 от СИДДО, което би означавало, че подлежи на облагане само в държавата на местното лице на получателя(Обединеното кралство)?
- При какви условия може да бъде приложено освобождаване или намаляване на данъка при източника в България, в случай че СИДДО е приложимa?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка по направеното запитване и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да се квалифицира видът на възнаграждението, е необходимо да се прецени естеството на извършените услуги, да се анализира сключеният договор, уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните. В конкретния случай, видно от изложеното в запитването Ви, услугите, които ще получите от физическото лице, местно за данъчни цели на Великобритания, са от консултантско естество и би следвало да попадат в обхвата на понятието "възнаграждения за технически услуги", уредено в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДР на ЗКПО). Съгласно тази разпоредба това са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания. Доколкото в ЗКПО, както и другите данъчни закони, липсва легална дефиниция на понятието "услуги от консултантско естество", смисълът на това понятие би следвало да се извлича от общоприетото му значение. В общия случай консултант е специалист в дадена област, който дава мнения, предложения, препоръки и съвети именно в качеството си на специалист за разрешаването на проблем или проблемна ситуация. Следователно, предоставянето на консултантска услуга трябва да е подчинено на определена цел и определен резултат, който да е свързан с намирането на решение на конкретен проблем.
Доколкото в случая получател на дохода е физическо лице, приложение намира Законът за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Член 8, ал. 6, т. 8 от закона предвижда, че възнаграждения за технически услуги, начислени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната, са от източник в България. Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, понятието "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на ЗКПО, както е разгледано по-горе. Следователно, на основание 37, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ тези доходи подлежат на облагане в България с данък при източника, който е окончателен, като данъчната ставка е 10 на сто върху брутната стойност на доходите.
От друга страна, разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, постановява, че когато в международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. В конкретния случай следва да се има предвид, че е налице сключена и действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Относно въпроса коя е приложимата разпоредба във връзка с горепосочената СИДДО трябва да се следва oбщото правило, закрепено в данъчните спогодби, а именно, че доходите от стопанска дейност, реализирани от чуждестранно лице, се облагат по правилата на разпоредбите, уреждащи облагането на печалбите на предприятия или на доходите от независими лични услуги, в зависимост от това дали става въпрос за физическо или юридическо лице, освен ако тези доходи не са специално разгледани в останалите разпоредби на съответната спогодба. Следва да се отбележи, че в редакцията на Модела на СИДДО на ОИСР от 2000 г., който България следва при воденето на преговори, доходите/печалбите от стопанска дейност на физическите и юридическите лица са обхванати от една обща разпоредба, какъвто е и случаят със СИДДО с Великобритания. За тази цел в чл. 3 от Спогодбата са въведени специални понятия, така че да се постигне описаният ефект. Съгласно посочената СИДДО:
- терминът "стопанска дейност" включва осъществяването на професионални услуги и на други дейности с независим характер (чл. 3, ал. 1, б. "л" ), а
- терминът "предприятие" се отнася до осъществяването на всякаква стопанска дейност (чл. 3, ал. 1, б. "е").
В конкретния случай и на база на представената от Вас информация, приложение би следвало да намери чл. 7 "Печалби от стопанска дейност" от СИДДО между Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландияи печалбите/доходите от стопанска дейност на местни лица за данъчни цели на Великобритания да се облагат само във Великобритания, доколкото чуждестранните лица не формират място на стопанска дейност в България. При положение, че тези лица извършват своята дейност дистанционно, без да присъстват на територията на България, то чрез тяхната дейност не може да възникне място на стопанска дейност в страната. Следователно, доходите от оказване на консултантски услуги, реализирани от физическото лице, местно на Великобритания, се освобождават от облагане в България на основание чл. 7, ал. 1 от СИДДО с тази държава. По правило чл. 20 "Други доходи" има много ограничено приложение и не урежда облагането на доходите от стопанска дейност.
Относно условията, при които могат да се ползват данъчните облекчения, предвидени в горепосочената СИДДО, следва да имате предвид, че те не се прилагат автоматично, а следва да се удостоверят основанията за тях по реда на чл. 135 и сл. от ДОПК в зависимост от размера на реализирания доход.
Ако реализираният доход на консултанта, с когото имате сключен договор, е в размер до 500 000 лв., следва да бъде приложена опростената процедура по реда на чл. 142, ал. 1 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда, че в случаите, когато доходите от източник в страната, начислени от платец на доходите в България, не надвишават 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК трябва да се удостоверяват пред платеца на доходите. В този смисъл, за да може консултантът да се възползва от облекченията, предвидени в съответната СИДДО, той трябва да предостави на българския платец следните документи:
- удостоверение, издадено от данъчната администрация на Великобритания, че е местно лице на съответната държава за съответната данъчна година;
- декларация, че чуждестранното лице е действителен притежател на доходите и че не разполага с място на стопанска дейност/определена база в България, свързано с въпросните доходи.
В случаите когато общият размер на реализираните доходи на чуждестранното лице (взема се предвид общият размер на различните видове доходи с източник от България, независимо че всеки от тях може да не достига посочения праг самостоятелно) надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, следва да се подаде искане за прилагане на СИДДО по чл. 137, ал. 1 от ДОПК. В този случай основанията за прилагане на СИДДО се доказват пред органите по приходите по реда на чл. 137-139 от ДОПК.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: БОРЯНА ЖИЛОВА
Документът е електронно създаден и подписан, като данни за електронния подпис на издателя се визуализират в горния десен ъгъл на началната страница, съгласно действащите нормативни изисквания.
Национална агенция за приходите обработва и защитава личните данни, съобразно изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г.
Повече подробности за ангажиментите на Националната агенция за приходите, в качеството й на администратор на лични данни, можете да намерите в "Политика по защита на личните данни в Националната агенция за приходите", публикувана на интернет адрес: www.nra.bg или да се свържете с нас на имейл адреса на Информационния център на НАП: infocenter@nra.bg и телефон: 0700 18 700.
В запитването е описана следната фактическа обстановка: българско дружество сключва договор с физическо лице, местно за данъчни цели на Обединеното кралство, за предоставяне на услуги от консултантско естество. Консултантът изпълнява услугите дистанционно от територията на Обединеното кралство и няма място на стопанска дейност в България. Консултантските услуги са в областта на изкуствения интелект ("AI") и машинното самообучение ("ML").
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли възнаграждението, изплатено от българското дружество на консултанта, да се третира като доход от технически услуги, подлежащ на облагане с данък при източника съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, респективно с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ?
Въпрос 2: Ако този доход попада в категорията на технически услуги, може ли той да бъде квалифициран като "други доходи" по смисъла на чл. 20 от СИДДО, което би означавало, че подлежи на облагане само в държавата на местното лице на получателя (Обединеното кралство)?
Въпрос 3: При какви условия може да бъде приложено освобождаване или намаляване на данъка при източника в България, в случай че СИДДО е приложима?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, е изразено следното становище:
За да се квалифицира видът на възнаграждението, следва да се прецени естеството на извършените услуги, да се анализира сключеният договор, уговорените права и задължения, както и действителната воля на страните. В конкретния случай, според изложеното в запитването, услугите, които ще бъдат получени от физическото лице, местно за данъчни цели на Великобритания, са от консултантско естество и би следвало да попадат в обхвата на понятието "възнаграждения за технически услуги", уредено в § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно тази разпоредба това са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания.
Тъй като в ЗКПО и в другите данъчни закони липсва легална дефиниция на понятието "услуги от консултантско естество", смисълът му следва да се извлича от общоприетото значение. В общия случай консултант е специалист в дадена област, който дава мнения, предложения, препоръки и съвети именно в качеството си на специалист за разрешаване на проблем или проблемна ситуация. Следователно предоставянето на консултантска услуга трябва да е подчинено на определена цел и определен резултат, свързан с намирането на решение на конкретен проблем.
Доколкото в случая получател на дохода е физическо лице, приложение намира Законът за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени в полза на чуждестранни физически лица, които не са реализирани чрез определена база в страната, са доходи от източник в България. Съгласно § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ понятието "възнаграждения за технически услуги" е съответното понятие по смисъла на ЗКПО, както е разгледано по-горе.
Следователно, на основание чл. 37, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ тези доходи подлежат на облагане в България с данък при източника, който е окончателен, като данъчната ставка е 10 на сто върху брутната стойност на доходите.
Извод: Възнаграждението за консултантските услуги, изплатено на физическо лице, местно за данъчни цели на Великобритания, представлява "възнаграждение за технически услуги" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ и по вътрешното право подлежи на облагане в България с окончателен данък при източника по чл. 37, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер 10% върху брутния доход.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. В случая е налице сключена и действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия.
Относно въпроса коя е приложимата разпоредба от СИДДО, следва да се има предвид общото правило в данъчните спогодби, че доходите от стопанска дейност, реализирани от чуждестранно лице, се облагат по правилата на разпоредбите, уреждащи облагането на печалбите на предприятия или на доходите от независими лични услуги, в зависимост от това дали става въпрос за физическо или юридическо лице, освен ако тези доходи не са специално разгледани в други разпоредби на спогодбата.
Посочва се, че в редакцията на Модела на СИДДО на ОИСР от 2000 г., който България следва при воденето на преговори, доходите/печалбите от стопанска дейност на физическите и юридическите лица са обхванати от една обща разпоредба, какъвто е и случаят със СИДДО с Великобритания. За тази цел в чл. 3 от Спогодбата са въведени специални понятия, за да се постигне този ефект. Съгласно СИДДО терминът "стопанска дейност" включва осъществяването на професионални услуги и на други дейности с независим характер (чл. 3, ал. 1, б. "л"), а терминът "предприятие" се отнася до осъществяването на всякаква стопанска дейност (чл. 3, ал. 1, б. "е").
В конкретния случай, на база представената информация, приложение следва да намери чл. 7 "Печалби от стопанска дейност" от СИДДО между Република България и Кралство Великобритания и Северна Ирландия и печалбите/доходите от стопанска дейност на местни лица за данъчни цели на Великобритания да се облагат само във Великобритания, доколкото чуждестранните лица не формират място на стопанска дейност в България. При положение че тези лица извършват своята дейност дистанционно, без да присъстват на територията на България, чрез тяхната дейност не може да възникне място на стопанска дейност в страната.
Следователно доходите от оказване на консултантски услуги, реализирани от физическото лице, местно на Великобритания, се освобождават от облагане в България на основание чл. 7, ал. 1 от СИДДО с тази държава. Посочва се, че по правило чл. 20 "Други доходи" има много ограничено приложение и не урежда облагането на доходите от стопанска дейност.
Извод: По силата на чл. 7 от СИДДО с Кралство Великобритания и Северна Ирландия доходите от консултантските услуги представляват печалби от стопанска дейност и при липса на място на стопанска дейност в България подлежат на облагане само във Великобритания; чл. 20 "Други доходи" от СИДДО не е приложим за тези доходи.
Относно условията за ползване на данъчните облекчения по СИДДО се посочва, че те не се прилагат автоматично, а следва да се удостоверят основанията за тях по реда на чл. 135 и сл. от ДОПК в зависимост от размера на реализирания доход. Ако реализираният доход на консултанта, с когото е сключен договор, е в размер до 500 000 лв., следва да бъде приложена опростената процедура по чл. 142, ал. 1 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда, че когато доходите от източник в страната, начислени от платец на доходите в България, не надвишават 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК трябва да се удостоверяват пред платеца на доходите.
В този смисъл, за да може консултантът да се възползва от облекченията, предвидени в съответната СИДДО, той трябва да предостави на българския платец следните документи:
- удостоверение, издадено от данъчната администрация на Великобритания, че е местно лице на съответната държава за съответната данъчна година;
- декларация, че чуждестранното лице е действителен притежател на доходите и че не разполага с място на стопанска дейност/определена база в България, свързано с въпросните доходи.
Извод: Данъчните облекчения по СИДДО (освобождаване от облагане в България) се прилагат само при удостоверени по реда на чл. 135 и сл. от ДОПК обстоятелства; при доход до 500 000 лв. годишно се прилага опростената процедура по чл. 142, ал. 1 от ДОПК, като консултантът следва да представи пред платеца удостоверение за местно лице от данъчната администрация на Великобритания и декларация за действителен притежател на дохода и липса на място на стопанска дейност/определена база в България.
