Изх. № 53-04-125
27.03. 2015 г.
чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС
чл. 28, ал. 2 от ЗКПО
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е вносител и търговец на едро на пресни плодове. На 18.01.2015 г. е извършен редовен внос на банани през Митница Бургас. След освобождаване на стоката от митническите формалности, същата е претоварена в добро състояние от пристанището в Бургас и транспортирана до склад в София от нает превозвач.
Част от стоката представляваща 1080 кашона банани пристига в складовата база замръзнала, в лошо състояние причинено от неправилно поддържана температура по време на превоза в конкретен хладилен камион.
Според превозвача причината за лошото състояние на стоката е настъпила авария на хладилната система на превозното средство.
За удостоверяване на пълната негодност на стоката е съставен констативен протокол от "Булгарконтрола" АД (независима контролна организация).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е възможността по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС дружеството да не извърши корекция по чл. 79, ал. 3 от закона, предвид липсата на вина от страна на дружеството и възникналата авария в хладилната система на камиона превозил стоките?
2. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС при вноса на стоките и с какви документи, следва да се удостовери това право?
3. Следва ли развалената стока да бъде осчетоводена като разход, в това число и да бъде ползвана като такъв за целите на ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗДДС:
По смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос, когато стоките, обект на вноса се използват за извършваните от него облагаеми доставки
Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 в случаите на внос по чл. 16 от закона.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период /чл. 79, ал. 4 от ЗДДС/.
Случаите, при които не се извършват корекции по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС са посочени в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС.
Предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от закона в случаите на унищожаване, липси или брак причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
Легално определение на понятието "авария" е дадено в § 1, т. 3 от ДР на Закон за защита при бедствия(ЗЗБ). Съгласно посочената разпоредба аварията "е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека.".
Относно другия използван в нормата термин "катастрофа", то дефиниция, на същия в българското законодателство е дадена единствено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за държавните резерви и военновременните запаси(ЗДРВВЗ).Според тази разпоредба катастрофа е "събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции".
Предвид горното, на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС за дружеството няма да възникне задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, които не са по негова вина, за удостоверяване на които лицето разполага със съответните доказателства.
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на тези обстоятелствата В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или брака не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит и са причинени от авария или катастрофа.
Следва да се има предвид, че доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последващ данъчен контрол за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство унищожаване, липса или брак.
Относно прилагането на ЗКПО:
Според изложеното в запитването в случая се касае за отписване на стоково-материални запаси от имуществото на предприятието, поради установена от "Булгарконтрола" АД (независима контролна организация) негодност на стоката, причинена от превозвача и по независещи от дружеството причини. Съставен е протокол за бракуване на стоката, която ще бъде унищожена от организация, компетентна да извърши това.
На основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Разпоредбата не се прилага в случаите и условията, посочени в ал. 3 на чл. 28 от закона.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3.
На основание чл. 29 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод налипси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.
В описания от Вас случай отчетените разходи при бракуването на материалните запаси са извън хипотезите на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, поради което следва да бъдат посочени в увеличение на счетоводния финансов резултат в периода на извършването им. Разходът от корекция за ползван данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС също не се признава за целите на корпоративното облагане на основание чл. 28, ал. 4 от ЗКПО. По отношение на приходите, възникнали по повод на бракуваните стоково- материални запаси (например от обезщетение, неустойка) се прилага разпоредбата на чл. 29 от ЗКПО. Това означава, че с посочените приходи, включени в счетоводния финансов резултат съгласно изискванията на счетоводното законодателство, следва да се намали финансовия резултат на основание чл. 29 от ЗКПО до размера на непризнатите разходи, с които е извършено увеличение по реда на чл. 28, ал. 1 от същия закон.
Според счетоводен стандарт (СС) 18 "Приходи", приходите от неустойки и обезщетения, които произтичат от договорни и други взаимоотношения (търговски, облигационни) се признават след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск, сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена и е вероятно предприятието да има икономическа изгода.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Дружеството е вносител и търговец на едро на пресни плодове. На 18.01.2015 г. е извършен редовен внос на банани през Митница Бургас. След освобождаване на стоката от митническите формалности, стоката е претоварена в добро състояние от пристанището в Бургас и транспортирана до склад в София от нает превозвач. Част от стоката, представляваща 1080 кашона банани, пристига в складовата база замръзнала, в лошо състояние, причинено от неправилно поддържана температура по време на превоза в конкретен хладилен камион. Според превозвача причината за лошото състояние на стоката е настъпила авария на хладилната система на превозното средство. За удостоверяване на пълната негодност на стоката е съставен констативен протокол от "Булгарконтрола" АД (независима контролна организация).
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Налице ли е възможността по чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС дружеството да не извърши корекция по чл. 79, ал. 3 от закона, предвид липсата на вина от страна на дружеството и възникналата авария в хладилната система на камиона превозил стоките?
Въпрос 2: Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС при вноса на стоките и с какви документи следва да се удостовери това право?
Въпрос 3: Следва ли развалената стока да бъде осчетоводена като разход, в това число и да бъде ползвана като такъв за целите на ЗКПО?
Относно прилагането на ЗДДС
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос, когато стоките, обект на вноса, се използват за извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 в случаите на внос по чл. 16 от закона.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол, който се отразява в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС.
Случаите, при които не се извършват корекции по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, са посочени в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от закона в случаите на унищожаване, липси или брак, причинени от аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина.
Легално определение на понятието "авария" е дадено в § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия (ЗЗБ). Съгласно тази разпоредба аварията "е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека."
По отношение на термина "катастрофа" дефиниция е дадена в § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за държавните резерви и военновременните запаси (ЗДРВВЗ). Според тази разпоредба катастрофа е "събитие, явление или процес на действието на разрушителни сили, довели до мащабни, тежки или унищожителни последствия, жертви, наранявания, разрушения и повреди, изискващи незабавни и възстановителни интервенции".
Предвид горното, на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, за дружеството няма да възникне задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС при унищожаване, липса или брак, причинени от аварии или катастрофи, които не са по негова вина, за удостоверяване на които лицето разполага със съответните доказателства.
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане, не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които следва да разполага лицето за доказване на тези обстоятелства. В тази връзка, за доказателства могат да послужат всякакви документи, издадени от компетентни органи, от преценката на които може да се заключи, че унищожаването, липсата или бракът не са по вина на лицето, което е ползвало данъчния кредит, и са причинени от авария или катастрофа. Доказателствата подлежат на преценка и анализ от органите по приходите при извършване на последващ данъчен контрол за периода, в който за конкретното имущество е настъпило съответното обстоятелство - унищожаване, липса или брак.
Извод по въпрос 1: При наличие на авария или катастрофа, които не са по вина на дружеството и са надлежно доказани, не възниква задължение за корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ЗДДС.
Извод по въпрос 2: Дружеството има право на приспадане на данъчен кредит за платения ДДС при вноса на стоките, когато стоките се използват за облагаеми доставки и дружеството притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 във връзка с чл. 16 от ЗДДС.
Относно прилагането на ЗКПО
Според изложеното в запитването, в случая се касае за отписване на стоково-материални запаси от имуществото на предприятието, поради установена от "Булгарконтрола" АД (независима контролна организация) негодност на стоката, причинена от превозвача и по независещи от дружеството причини. Съставен е протокол за бракуване на стоката, която ще бъде унищожена от организация, компетентна да извърши това.
На основание чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Разпоредбата не се прилага в случаите и условията, посочени в чл. 28, ал. 3 от ЗКПО.
Съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС на активи, непризнати по реда на ал. 1 - 3 на чл. 28 от ЗКПО.
На основание чл. 29 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните приходи, възникнали по повод на липси и брак на активи или вземане, свързано с тях, до размера на непризнатите разходи по чл. 28.
В описания случай отчетените разходи при бракуването на материалните запаси са извън хипотезите на чл. 28, ал. 3 от ЗКПО, поради което следва да бъдат посочени в увеличение на счетоводния финансов резултат в периода на извършването им. Разходът от корекция за ползван данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС също не се признава за целите на корпоративното облагане на основание чл. 28, ал. 4 от ЗКПО.
По отношение на приходите, възникнали по повод на бракуваните стоково-материални запаси (например от обезщетение, неустойка), се прилага разпоредбата на чл. 29 от ЗКПО. Това означава, че с посочените приходи, включени в счетоводния финансов резултат съгласно изискванията на счетоводното законодателство, следва да се намали финансовият резултат на основание чл. 29 от ЗКПО до размера на непризнатите разходи, с които е извършено увеличение по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО.
Според счетоводен стандарт СС 18 "Приходи", приходите от неустойки и обезщетения, които произтичат от договорни и други взаимоотношения (търговски, облигационни), се признават след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск, когато сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена и е вероятно предприятието да има икономическа изгода.
Извод по въпрос 3: Разходите от бракуването на стоково-материалните запаси в разглеждания случай не се признават за данъчни цели по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО и следва да увеличат счетоводния финансов резултат; разходът за данък по чл. 79, ал. 3 от ЗДДС също не се признава по чл. 28, ал. 4 от ЗКПО, а евентуалните приходи (обезщетения, неустойки) намаляват финансовия резултат по реда на чл. 29 от ЗКПО до размера на непризнатите разходи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
