Изх. № М-26-Л-70
Дата: 13. 06. 2022 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 10, ал. 1;
КСО, чл. 127, ал. 1;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЧРБ, чл. 23.
ОТНОСНО: прилагане на българското осигурителното законодателство по отношение на граждани на Косово
Във Ваше писмено запитване, прието с вх. №М-26-Л-70/13.06.2022 г. по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.
Поставен е следният въпрос:
Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
Към настоящия момент между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.
Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, създадена със законова уредба - Кодекса за социално осигуряване (КСО). Този нормативен акт не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване - за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).
В случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО - за всички осигурени социални рискове.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО).
Свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със ЗЗО.
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗОлица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
Видно от цитираните разпоредби чуждите граждани, които дългосрочно или постоянно пребивават в страната по смисъла на ЗЧРБ, дължат здравноосигурителни вноски в България по реда на ЗЗО - от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. От тази дата здравноосигурителните им вноски са дължими на съответното основание по ЗЗО. Задължителното здравно осигуряване на работниците и служителите се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
При положение че посочените в запитването Ви лица нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в Българияпо смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.
В случай че се установят факти и обстоятелства, различни от описаните в запитването Ви, те могат да дадат основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Описана е следната фактическа обстановка: предстои назначаване на работници по трудов договор от Косово, с пребиваване в Република България за 12 месеца.
Въпрос: Дължат ли се всички осигурителни вноски за горецитираните лица?
Посочва се, че към момента между Република България и Република Косово няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Поради това по отношение на дължимостта на задължителните осигурителни вноски се прилага изцяло българското осигурително законодателство.
Правото на обществено осигуряване е обезпечено чрез системата на социалното осигуряване, уредена в Кодекса за социално осигуряване (КСО). КСО не прави разграничение между лицата според гражданството и местоживеенето им, а според това дали упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство.
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, както и други доходи от трудова дейност, съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО.
Когато лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО - за всички осигурени социални рискове.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО.
Извод: За гражданите на Косово, назначени по трудов договор и упражняващи трудова дейност в България, се дължат всички задължителни осигурителни вноски по КСО, включително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд при условията на чл. 127, ал. 1 от КСО.
Здравно осигуряване
Отношенията, свързани със здравното осигуряване, са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на условията, регламентирани в закона. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
От цитираните разпоредби следва, че чуждите граждани, които дългосрочно или постоянно пребивават в страната по смисъла на ЗЧРБ, дължат здравноосигурителни вноски в България по реда на ЗЗО от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. От тази дата здравноосигурителните им вноски са дължими на съответното основание по ЗЗО.
Задължителното здравно осигуряване на работниците и служителите се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Посочва се, че ако лицата, за които се отнася запитването, нямат статут на постоянно или дългосрочно пребиваващи в България по смисъла на ЗЧРБ, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в България.
Извод: Работниците - граждани на Косово, които нямат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи по смисъла на ЗЧРБ, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България; ако придобият такъв статут, от датата на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване за тях възниква задължение за здравноосигурителни вноски по реда на ЗЗО.
Уточнява се, че при установяване на факти и обстоятелства, различни от описаните в запитването, е възможно да се формира становище, различно от изложеното.
Извод: Дължат се всички задължителни социалноосигурителни вноски по КСО за гражданите на Косово, назначени по трудов договор в България, а здравноосигурителни вноски се дължат само ако лицата имат статут на дългосрочно или постоянно пребиваващи по ЗЧРБ, считано от датата на съответното разрешение.
