НАП: Данъчно третиране по ЗКПО и ЗДДС на дарение за изграждане на фотоволтаична централа в полза на манастир на Атон

Изх. № М-24-39-105

Дата: 18. 10. 2024 год.

ЗКПО,чл. 31, ал. 1, т. 6 ;

ЗДДС, чл. 70, ал. 1, т. 2.

ОТНОСНО:Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дарение в полза на манастир "Свети ......." на полуостров Атон, Гърция

В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше запитване, заведено с вх. № М-24-39-105/18.06.2024 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:

"ПИ....." ООД (дружеството) е с основен предмет на дейност разработка, изграждане и обслужване на проекти за възобновяеми енергийни източници, за която дейност разполага с необходимите технически средства и квалифициран монтажен персонал. Дружеството възнамерява да направи дарение през 2024 г. в полза на манастир "Свети ......" (манастир/а) на полуостров Атон, Гърция. Дарението ще се състои в изграждане на фотоволтаична централа, което включва проектиране, доставка и монтаж на материали, въвеждане на централата в експлоатация. За част от дейностите по механизация ще се наеме съответната механизация от дружества, регистрирани по ЗДДС в България. След оформяне на количествено-стойностна сметка ще се подготви и подпише договор за дарение между представители на дружеството и манастира.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Направените разходи за цитираното дарение ще бъдат ли признати за данъчни цели съгласно ЗКПО?
2. Дружеството ще има ли право на данъчен кредит по ЗДДС при закупуване на материалите за изграждане на фотоволтаичната централа, предмет на дарението, а също така и за ползването на механизация под наем?

Във връзка с така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите Ви уведомявам следното:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 31 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10% от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите са направени в полза на лицата, посочени в т. 1 - т. 19 на разпоредбата. Когато дарението не е в полза на изрично изброените бенефициенти, то е непризнат разход за данъчни цели и с него се увеличава счетоводният финансов резултат на основание чл. 26, т. 7 от закона. На същото основание се увеличава счетоводният финансов резултат и с превишението на разхода за дарение по чл. 31, ал. 1 от закона над размера от 10% от положителния счетоводен финансов резултат.

Сред изрично регламентираните хипотези на преференциално третиране на направените разходи за дарения релевантна в конкретния случай е нормата на чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗКПО, според коятоза данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са направени в полза на регистрирани в странатавероизповедания.

Съгласно на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за вероизповеданията(ЗВ) по смисъла на този закон:

1. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.

2. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.

3. "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със ЗВ религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

Правното положение на религиозните общности и институциив страната се регламентира със ЗВ.Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски (чл. 10, ал. 1 от ЗВ).

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗВ вероизповеданията могат да откриват за своите нужди молитвени домове, храмове или манастири за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение.

Във връзка с изясняване на статута на бенефициента на дарението - манастир "Свети......." на полуостров Атон, Гърция, е изпратено запитване до дирекция "Вероизповедания" при Министерския съвет. Получен е отговор с вх. № М-24-39-105#2/02.09.2024 г., с който е предоставена следната информация:

"1. След направена справка се установи, че съгласно картата на Света гора, цялото землище е в размер на 16 000 декара, включително и пътя между пристанището и манастира. Собствеността им е уредена с Конституционната харта на Св. Гора Атон (КХСГА), изготвена на основание Лозанския мирен договор от 1923 г., подписана e на 10 май 1924 г. (Зографският манастир е под № 9 в списъка на подписалите Хартата), ратифицирана (утвърдена) е на 10 септември 1926 г. със законодателен декрет № 44 от Народното събрание на Република Гърция и от този ден Хартата е в сила. Според нея двайсетте атонски манастири се явяват юридическо лице по смисъла на публичното право и имат пълно суверенно право върху принадлежащите им имоти в Света гора и извън нея. Според проф. д-р .......... имотите не са собственост на никоя държава или Църква, нито на Вселенската патриаршия, на която Атон се подчинява само в религиозно отношение. Манастирите са колективна собственост на самите монашески общности.

2. Република България неколкократно е финансирала манастира в последните години съгласно четири постановления на Министерския съвет - от 2017 г., от 2019 г., от 2021 г. и от 2022 г. Изясниха се правните основания за приемане на постановленията и вносителите. ..... С постановленията са увеличени разходите по "Политика в областта на правото на вероизповедание", бюджетна програма "Вероизповедания", по бюджета на Министерския съвет за съответната година.

3. Още по времето на цар Борис III е създадена и структура към Министерство на външните работи на Република България, наречена Ефория, на която са предоставени за стопанисване държавни имоти за издръжка на манастира Зограф, докато той има български характер. Видно от гореказаното е, че манастирът попада в обхвата на разпоредбите на чл. 28, ал. 5 от Закона за вероизповеданията в защита на обществения интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ."

В допълнение, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 14 от Устройствения правилник на Министерство на външните работи министърът на външните работи предприема дипломатически действия за опазване на българското културно-историческо наследство и паметници в чужбина; наблюдава и направлява дейността на Ефория за подпомагане на българския манастир "Свети..........." и скитата "Достойно ест".

Във връзка с гореизложеното, считам че на основание чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗКПО за данъчни цели счетоводните разходи, направени в полза на манастир "Свети ......." на полуостров Атон, Гърция, за изграждане на фотоволтаична централа, което включва проектиране, доставка и монтаж на материали, въвеждане в експлоатация, се признават в общ размер до 10 % от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба) на дарителя.

За целите на признаването на отчетените счетоводни разходи трябва да бъде спазен и принципът на документална обоснованост, регламентиран в чл. 10 от ЗКПО, според който счетоводен разход, включително за дарение, се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Като доказателство за действителността на дарението могат да послужат: договор за дарение, протокол, дарителско свидетелство, разписка, платежни документи и други доказателства, документиращи целите и условията на дарението, както и неговото предаване/приемане.

Трябва да бъде съобразен и чл. 31, ал. 6 от ЗКПО, съгласно който не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които ги отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предметът на дарението не е получен.

По втори въпрос:

По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от закона и изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона.

В чл. 70 от ЗДДС са посочени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Определение за безвъзмездна доставка е дадено в § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съгласно което "безвъзмездна е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото". От значение е да се отбележи, че безвъзмездните доставки са изключени от предметния обхват на ЗДДС. Това произтича от разпоредбите на чл. 2, т. 1 - 4 от закона, който определя, че обект на облагане са възмездните доставки на стоки и услуги.

В конкретния случай, съобразявайки горецитираната нормативна уредба и изложеното в запитването, доколкото при закупуването на материалите, както и при наемането на механизацията, е известно, че същите са предназначени за извършване на последваща безвъзмездна доставка (дарение в полза на горецитирания манастир на полуостров Атон, Гърция), на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за дружеството не е налице право на данъчен кредит както за закупените материали, които ще вложи за изграждане на фотоволтаична централа в полза на манастира, така също и за наетата механизация, която ще използва за същата дейност. В този смисъл е и относимата практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). В т. 28 на решение по дело С-515/07 от 12.02.2009 г. СЕС сочи, че "Следователно когато придобити от данъчно задължено лице стоки или услуги се използват за целите на сделки, които са освободени или не попадат в приложното поле на ДДС, не може нито да се събира данък по извършени доставки, нито да се приспада данък по получени доставки (вж. Решение от 30 март 2006 г. по дело Uudenkaupungin kaupunki, C‑184/04, т. 24 и Решение от 14 септември 2006 г. по дело Wollny, C‑72/05, т. 20)."

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/