НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на временни и постоянни разлики и данък върху разходите при вливане на търговски дружества

Вх.№ 20-00-336 / 20.08.2019 ОУИ София 33 Коментирай
Определя се режимът по ЗКПО при вливане по чл. 126 и специфичния режим на облагане. Уточнява се, че данъчните временни разлики по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се признават към датата на вливането и се считат за възникнали при приемащото дружество, което ги отчита в своята годишна декларация. Преобразуващото се дружество формира данъчен резултат за последния данъчен период по общия ред.

Изх. №20-00-336

02.09.2019г.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-336/20.08.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

На 10.07.2019 г. в Търговския регистър е вписано вливане на "Г" ЕАД, в "А" ЕАД, на основание Протокол от 22.05.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

В годишните си данъчни декларации за предходни години "Г" ЕАД е увеличило счетоводния финансов резултат със следните суми, представляващи данъчни временни разлики, с обратно проявление през 2019 г.: неизплатени доходи на физически лица, компенсируеми отпуски и обезценка на вземане. В периода от 01.01.2019 г. до датата на преобразуването са изпълнени условията за обратно проявление на временните разлики - персоналът е използвал значителна част от отпуските, за обезцененото вземане са изпълнени условията за данъчно признат разход, доходите на физически лица са изплатени.

От началото на годината до датата на преобразуването възникват нови временни разлики, например по неизплатени доходи на физически лица, които ще бъдат изплатени преди 31.12.2019 г., както и постоянни разлики, например данъчно непризнати суми за лихви по публични задължения, документално необосновани разходи, разходи за брак и други.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

  1. Къде се отразяват данъчните временни разлики, формирани преди 01.01.2019 г. в преобразуващото се дружество-в декларациятаза посредния данъчен период на преобразуващото се дружествоили в годишната данъчна декларация направоприемника?
  2. Къде се отразяват данъчните временни разликии данъчните постояни разлики, възникнали през 2019 г. - в декларациятаза посредния данъчен период на преобразуващото се дружествоили в годишната данъчна декларация направоприемника?
  3. Къде следва да се декларира данъкът върху разходите по чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПОна преобразуващото се дружество?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Данъчното облагане при преобразуване на дружества се съдържа в глава 19, част втора на ЗКПО, където са регламентирани две основни направления - общ режим (раздел І от глава 19 на ЗКПО) и специален облекчен режим (раздел ІІ от глава 19 на ЗКПО).

За дата на извършеното преобразуване за данъчни цели, съгласно разпоредбата на чл. 113 от ЗКПО се приема датата, на която е извършено вписването на преобразуването в търговския регистър.

Видно от публикуваното в Агенцията по вписвания решение за преобразуване приемащото и преобразуващото се дружество са с едноличен собственик на капитала държавата, чиито права се упражняват от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което замяна на акции не се извършва, парични плащания не са предвидени; моментът, от който действ ията на преобразуващото се дружество се смятат за извършени за сметка на приемащото дружество за целите на счетоводството е датата на вписване на преобразуването - 10.07.2019 г.

Следователно, описаното преобразуване чрез вливане попада в обхвата на специфичния режим на облагане при преобразуване.

Съгласно чл. 125 от ЗКПО специфичният режим на облагане при преобразуване се прилага при вливане, сливане, разделяне, отделяне, прехвърляне на обособена дейност и замяна на акции или дялове по смисъла на чл. 126 - 131 от с.з., в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава - членка на Европейския съюз (чл. 135 и чл. 136 от ЗКПО).

Вливане по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ЗКПО е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;

2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.

На основание чл. 132, ал. 2 от ЗКПО в случаите на вливане може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон (ТЗ).

Вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, което притежава всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация - чл. 126, ал. 2 от ЗКПО.

По отношение на активите и пасивите, които са предмет на "специфичния режим на облагане при преобразуване", се прилагат разпоредбите на чл. 138, чл. 139, т. 1, чл. 140 и чл. 141 от ЗКПО.

Съгласно чл. 139 от ЗКПО активите и пасивите, които са предмет на преобразуване по този раздел, се разпределят в следните категории:

1. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;

2. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;

3. активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон.

Данъчни последици, свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от закона:

При преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

На основание чл. 140, ал. 1 от ЗКПО счетоводните печалби и загуби, възникнали при отписване на активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО в резултат на преобразуването, не се признават за данъчни цели.

Данъчните временни разлики, свързани с активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващото дружество (чл. 140, ал. 2 от ЗКПО).

Данъчни последици, свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от закона:

За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2, се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО.

За получаващите дружества няма данъчни последици.

Данъчни последици, свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 3 от закона:

Няма данъчни последици за преобразуващите се дружества.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗКПО активите и пасивите се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство. Данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона (чл. 143, ал. 2 от ЗКПО).

По отношение на деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период по смисъла на чл. 114 от ЗКПО(последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването):

Съглесно чл. 115, ал. 1 от ЗКПО данъчното облагане за последния данъчен период се извършва по общия ред на закона, т.е. преобразуващото се дружество следва да формира данъчен финансов резултат за последния данъчен период. Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

3. други суми в случаите, предвидени в този закон (чл. 22 от ЗКПО).

По аргумент от чл. 115, ал. 4 във връзка с чл. 140, ал .2 от ЗКПО наличните активи и пасиви към датата на преобразуването не се отписват, апреминават към получаващото дружество ведно с свързаните с тях данъчни временни разлики, възникнали преди преобразуването.

Съгласно чл. 117, ал. 1 и 2 от с.з., приемащото дружество подава данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването.

От систематичното тълкуване на гореизложените разпоредби, се извеждат следните отговори на поставените въпроси.

По първи и втори въпрос:

Данъчните временни разлики, формирани преди 01.01.2019 г. както и данъчните временни разлики възникнали през 2019 г. в преобразуващото се дружество, свързани с прехвърлени активи и пасиви се признават по общия ред на закона когато възникнат основанията за това и се отразяват в годишната данъчна декларация на правоприемника.

Данъчните временни разлики, формирани преди 01.01.2019 г., свързани с активи или пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО се признават през последния данъчен период по общия ред на закона.

Данъчните постоянни разлики, възникнали през 2019 г. в преобразуващото се дружество участват при формирането на данъчен финансов резултат за последния данъчен период и се отразяват в данъчната декларация по чл. 117 от ЗКПО.

По трети въпрос:

Доколкото облагането за последния данъчен период в конкретната фактическа обстановка касае само корпоративния данък, данъкът върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО на преобразуващото се дружество следва да се декларира в годишната данъчна декларация за 2019 г. подавана от приемащото дружество по реда на чл. 92 във връзка с чл. 217, ал.1 и 2 от ЗКПО.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Фактическата обстановка е следната:

На 10.07.2019 г. в Търговския регистър е вписано вливане на "Г" ЕАД в "А" ЕАД на основание Протокол от 22.05.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Преобразуващото се дружество "Г" ЕАД се прекратява без ликвидация.

В годишните си данъчни декларации за предходни години "Г" ЕАД е увеличило счетоводния финансов резултат със суми, представляващи данъчни временни разлики с обратно проявление през 2019 г., а именно:

  • неизплатени доходи на физически лица;
  • компенсируеми отпуски;
  • обезценка на вземане.

В периода от 01.01.2019 г. до датата на преобразуването са изпълнени условията за обратно проявление на тези временни разлики: персоналът е използвал значителна част от отпуските, за обезцененото вземане са изпълнени условията за данъчно признат разход, доходите на физически лица са изплатени.

От началото на годината до датата на преобразуването възникват и нови временни разлики, например по неизплатени доходи на физически лица, които ще бъдат изплатени преди 31.12.2019 г., както и постоянни разлики, например:

  • данъчно непризнати суми за лихви по публични задължения;
  • документално необосновани разходи;
  • разходи за брак;
  • други постоянни разлики.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Къде се отразяват данъчните временни разлики, формирани преди 01.01.2019 г. в преобразуващото се дружество - в декларацията за последния данъчен период на преобразуващото се дружество или в годишната данъчна декларация на правоприемника?

Въпрос 2: Къде се отразяват данъчните временни разлики и данъчните постоянни разлики, възникнали през 2019 г. - в декларацията за последния данъчен период на преобразуващото се дружество или в годишната данъчна декларация на правоприемника?

Въпрос 3: Къде следва да се декларира данъкът върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО на преобразуващото се дружество?

Правен анализ

Данъчното облагане при преобразуване на дружества е уредено в глава деветнадесета, част втора на ЗКПО, където са регламентирани два основни режима:

  • общ режим - раздел I от глава деветнадесета на ЗКПО;
  • специфичен (специален облекчен) режим - раздел II от глава деветнадесета на ЗКПО.

Съгласно чл. 113 от ЗКПО за дата на извършеното преобразуване за данъчни цели се приема датата на вписване на преобразуването в Търговския регистър.

От публикуваното в Агенцията по вписванията решение за преобразуване е видно, че приемащото и преобразуващото се дружество са с едноличен собственик на капитала - държавата, чиито права се упражняват от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поради това:

  • замяна на акции не се извършва;
  • парични плащания не са предвидени;
  • моментът, от който действията на преобразуващото се дружество се смятат за извършени за сметка на приемащото дружество за целите на счетоводството, е датата на вписване на преобразуването - 10.07.2019 г.

Следователно описаното преобразуване чрез вливане попада в обхвата на специфичния режим на облагане при преобразуване.

Съгласно чл. 125 от ЗКПО специфичният режим на облагане при преобразуване се прилага при:

  • вливане;
  • сливане;
  • разделяне;
  • отделяне;
  • прехвърляне на обособена дейност;
  • замяна на акции или дялове

по смисъла на чл. 126 - 131 от закона, в които участват местни дружества и/или дружества от друга държава - членка на Европейския съюз (чл. 135 и чл. 136 от ЗКПО).

Съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗКПО вливане е всяко преобразуване, за което едновременно са изпълнени следните условия:

  • всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация;
  • на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.

На основание чл. 132, ал. 2 от ЗКПО в случаите на вливане може да не се издават акции или дялове, когато това е допустимо от Търговския закон.

Съгласно чл. 126, ал. 2 от ЗКПО вливане е и всяко преобразуване, при което всички активи и пасиви на преобразуващо се дружество преминават към приемащо дружество, което притежава всички акции или дялове на преобразуващото се дружество, и преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация.

По отношение на активите и пасивите, които са предмет на "специфичния режим на облагане при преобразуване", се прилагат разпоредбите на чл. 138, чл. 139, т. 1, чл. 140 и чл. 141 от ЗКПО.

Съгласно чл. 139 от ЗКПО активите и пасивите, които са предмет на преобразуване по този раздел, се разпределят в следните категории:

  • чл. 139, т. 1 - активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди и след преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
  • чл. 139, т. 2 - активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването са участвали и в резултат на преобразуването престават да участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон;
  • чл. 139, т. 3 - активи и пасиви, резултатите от експлоатирането на които преди преобразуването не са участвали и в резултат на преобразуването участват при определяне на данъчния финансов резултат по този закон.

1. Данъчни последици за активи и пасиви по чл. 139, т. 1 от ЗКПО

При преобразуването всички права и задължения, произтичащи от действия, извършени от преобразуващите се дружества за текущия и предходни периоди по отношение на прехвърлените активи и пасиви по чл. 139, т. 1, включително преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, преминават към получаващите дружества.

На основание чл. 140, ал. 1 от ЗКПО счетоводните печалби и загуби, възникнали при отписване на активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО в резултат на преобразуването, не се признават за данъчни цели.

Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗКПО данъчните временни разлики, свързани с активи и пасиви по чл. 139, ал. 1 от ЗКПО, възникнали преди преобразуването, не се признават за данъчни цели към момента на преобразуването и се смятат за възникнали при получаващото дружество.

Извод: Данъчните временни разлики, свързани с активи и пасиви по чл. 139, т. 1, възникнали преди преобразуването, не се реализират при преобразуващото се дружество към датата на преобразуването, а се третират като възникнали при получаващото дружество.

2. Данъчни последици за активи и пасиви по чл. 139, т. 2 от ЗКПО

За данъчни цели наличните към момента на преобразуването активи и пасиви по чл. 139, т. 2 се смятат за реализирани по пазарни цени и се отписват.

При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се:

  • увеличава с печалбата,
  • намалява със загубата,

получени като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването.

Свързаните с този актив или пасив данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2 от ЗКПО. За получаващите дружества няма данъчни последици.

Извод: За активи и пасиви по чл. 139, т. 2 всички свързани данъчни временни разлики се реализират и признават при преобразуващото се дружество в последния му данъчен период, а при получаващото дружество не възникват данъчни последици.

3. Данъчни последици за активи и пасиви по чл. 139, т. 3 от ЗКПО

За активи и пасиви по чл. 139, т. 3 няма данъчни последици за преобразуващите се дружества.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗКПО активите и пасивите се оценяват за данъчни цели при получаващите дружества по стойността им, определена съгласно националното счетоводно законодателство.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от ЗКПО данъчните амортизируеми активи се завеждат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона.

Извод: За активи и пасиви по чл. 139, т. 3 преобразуващото се дружество няма данъчни последици, а при получаващото дружество те се завеждат и оценяват за данъчни цели по общия ред на ЗКПО.

Последен данъчен период и деклариране

Съгласно чл. 114 от ЗКПО последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗКПО данъчното облагане за последния данъчен период се извършва по общия ред на закона, т.е. преобразуващото се дружество следва да формира данъчен финансов резултат за последния данъчен период.

Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, установени в ЗКПО, включително чрез:

  • увеличения и намаления за данъчни временни разлики, които следва да се признаят в последния данъчен период по общия ред на закона;
  • отчитане на постоянни данъчни разлики, възникнали до датата на преобразуването;
  • прилагане на специалните правила за активи и пасиви по чл. 139, т. 1, т. 2 и т. 3, включително чл. 140 и чл. 143 от ЗКПО.

Декларирането и внасянето на корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество се извършват по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на данъчна декларация за този последен данъчен период и внасяне на дължимия данък в установените срокове.

Извод: Преобразуващото се дружество формира и декларира данъчния си финансов резултат за последния данъчен период (от 01.01.2019 г. до 10.07.2019 г.) по общия ред на ЗКПО, като прилага специалните правила за преобразуване, а получаващото дружество отчита последиците след датата на преобразуването.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

СБП-5 - нормално ли е?

252
Щом имаш вх.номер, нямаш място за притеснения:)

Втори трудов договор на 8 часа чл.113 КТ Декларация за съгласие

123
Най-малкото не може на 8+8 часа, а и преминаването от основен на допълнителен ТД не е просто така да "регистрирате". Кажете му, ...

Въпроси за електронна трудова книжка, единен електронен трудов запис и промените от 01.06.2025 г.

134474
ИТ задължително изискват да има ДС за тези 26 дни. Така че, да. Подава се ЕТЗ.

Справка по чл.73 ал.1 и плащания за адв.хонорар и към ЧСИ

480
Благодаря, моето намерение е същото. Но се надявам да се включи някой, който все пак е имал подобен случай и да сподели.
Още от форума