ОТНОСНО:Разпоредбите на данъчното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-24/07.02.2023 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Клиенти сте на дружество "...." доставчик на мобилни услуги, интернет и кабелна телевизия. Въпреки че извършвате плащане на услугите, не Ви се предоставят издадените фактури, а само касов бон. При поискване на същите от Ваши служители, дружеството доставчик посочва, че ще ги предостави, но трябва лично управителят да ги получи.
Задавате въпрос: Правилно ли постъпват от дружеството доставчик на услугата и съответно как могат да се осчетоводят издадените фактури, при условие че физически не са предоставени?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя, съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДДС.
Изискванията за съдържанието на фактурата са определени в чл. 114 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл. 6 от ЗСч., първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Изискване за подпис на лице, който е представляващ и управляващ дружеството получател по доставката, не е посочено. По аргумент на горното, физически получател на фактурата може да бъде материално отговорно лице или друг служител на дружеството.
Обръщам внимание, че един от принципите на ЗСч е текущото счетоводно отчитане.
Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване.
Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
Предвид гореизложеното издаването и предоставянето на фактура за доставката е задължение на доставчика.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството - запитващ е клиент на дружество "..." - доставчик на мобилни услуги, интернет и кабелна телевизия. Въпреки че се извършват плащания за услугите, не се предоставят издадените фактури, а само касов бон. При поискване на фактурите от служители на запитващия, доставчикът заявява, че ще ги предостави, но само ако лично управителят на дружеството - получател ги получи.
Въпрос: Правилно ли постъпват от дружеството доставчик на услугата и съответно как могат да се осчетоводят издадените фактури, при условие че физически не са предоставени?
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗДДС, фактурата се издава най-малко в два екземпляра - за доставчика и за получателя.
Изискванията за съдържанието на фактурата са определени в чл. 114 от ЗДДС и чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Съгласно чл. 6 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
- 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- 2. дата на издаване;
- 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В разпоредбата на чл. 6 от ЗСч не е предвидено изискване за подпис на лице, което е представляващ и управляващ дружеството - получател по доставката. По аргумент от това физически получател на фактурата може да бъде материално отговорно лице или друг служител на дружеството.
Посочва се, че един от принципите на ЗСч е текущото счетоводно отчитане. Текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред.
Предвид гореизложеното се приема, че издаването и предоставянето на фактура за доставката е задължение на доставчика.
Извод: Доставчикът е длъжен да издаде фактура в два екземпляра и да я предостави на получателя, като законът не изисква фактурата да бъде получена лично от управителя - тя може да бъде получена и от материално отговорно лице или друг служител. Издаването и предоставянето на фактурата е задължение на доставчика.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да бъде противопоставяно при различни факти по реда на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
