НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № М-24-36-12
Дата: 23.03.2015 год.
ЗКПО, чл. 184, т. 2
Относно: прилагане на чл. 184, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност и заведено с вх. № М-24-36-12/18.02.2015 г., в което е описана следната фактическа обстановка:
От създаването си през 2009 г., до 2013 г. включително,"С....."ООД не е извършвало дейност. На 24.01.2014 г. дружеството е вписано в Търговския регистър като "С......" ЕООД поради това, че единият съдружник е продал дяловете си на другия.
От февруари 2014 г. дружеството започва да извършва производствена дейност (шивашка дейност на ишлеме) единствено в община с безработица над 25 на сто по-висока от средната за страната. Целият персонал също има постоянен адрес в такава община. Изпълнени са общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167 от ЗКПО.
Наетият персонал за 2014 г. по месеци е както следва:
- февруари - 9 назначени на работни места лица;
- За останалите месеци от годината броят на наетите лица варира от 13 до 38 назначени на работни места лица.
Въпросът, който поставяте, е следният:
Може ли при описаната фактическа обстановка дружеството да ползва данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО при условията на чл. 188 от същия закон?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
По същността си данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО представлява помощ за инвестиции. Едновременно с това същото насърчава само инвестициите, извършвани в общини, които са включени в списък на общините с безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната. Ето защо може да се направи извод, че с въпросното данъчно облекчение се цели и намаляване на равнището на безработица в общините от списъка. Тази цел е видна и от мотивите към проекта на ЗИДЗКПО, приет и обнародван в ДВ бр. 100/2013 г. Именно тази цел се преследва и посредством разпоредбата на чл. 184, т. 2 от ЗКПО, която изисква през целия данъчен период данъчно задълженото лице да поддържа не по-малко от 10 работни места като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност. От съдържанието на цитираната законова норма се налагат следните изводи в контекста на анализираната фактическа обстановка:
- Минимум 10 работни места следва да бъдат поддържани през целия данъчен период, т.е. в случая през цялата 2014 г.
Тук следва да се посочи, че промяната в собствеността на дружеството поради продажбата на дяловете от единия съдружник на другия не превръща дружеството в новоучредено такова. Следователно данъчният период по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗКПО в случая е календарната 2014 г. Това от своя страна означава, че за целите на чл. 184, т. 2 от ЗКПО условието за поддържане на минимум 10 работни места през целия данъчен период не е изпълнено доколкото през месец януари въобще липсват данни за поддържани работни места, а за месец февруари те са под 10 бр.
- Понятието "поддържани работни места" следва да се разбира като фактически наети лица.
В Кодекса на труда (КТ) понятието "работно място" е дефинирано като "помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието." (§ 1, т. 4 от ДР на КТ).
Така дефинираното в КТ понятие не може да доведе до извода, че наличието на оборудвани не по-малко от 10 работни места без за същите да има назначени лица, е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на чл. 184, т. 2 от ЗКПО. Това е видно и от условието на чл. 184, т. 2 от ЗКПО, че най-малко 50 на сто от подържаните работни места следва да са заети пряко в извършваната производствена дейност. Очевидно е, че изразът "заети пряко в извършваната производствена дейност" се отнася до лицата, назначени на съответните работни места, а не до местата, на които лицата полагат труда си по указание на работодателя.
От гореизложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнено едно от кумулативно поставените в чл. 184 от ЗКПО условия за преотстъпване на корпоративен данък.
зам. Изпълнителен Директор НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
за приключване, ВиО
В становището е разгледано прилагането на чл. 184, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при следната фактическа обстановка:
От създаването си през 2009 г. до 2013 г. включително "С....." ООД не е извършвало дейност. На 24.01.2014 г. дружеството е вписано в Търговския регистър като "С......" ЕООД поради това, че единият съдружник е продал дяловете си на другия. От февруари 2014 г. дружеството започва да извършва производствена дейност - шивашка дейност на ишлеме - единствено в община с безработица над 25 на сто по-висока от средната за страната. Целият персонал има постоянен адрес в такава община. Посочено е, че са изпълнени общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167 от ЗКПО.
Наетият персонал за 2014 г. по месеци е както следва: през февруари - 9 назначени на работни места лица; за останалите месеци от годината броят на наетите лица варира от 13 до 38 назначени на работни места лица.
Въпрос: Може ли при описаната фактическа обстановка дружеството да ползва данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 184 от ЗКПО при условията на чл. 188 от същия закон?
В отговора се посочва, че по същността си данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО представлява помощ за инвестиции. Едновременно с това то насърчава само инвестициите, извършвани в общини, включени в списък на общините с безработица с или над 25 на сто по-висока от средната за страната. Оттук се прави извод, че с това данъчно облекчение се цели и намаляване на равнището на безработица в общините от списъка. Тази цел е видна и от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО, приет и обнародван в ДВ, бр. 100/2013 г.
Посочва се, че именно тази цел се преследва и посредством разпоредбата на чл. 184, т. 2 от ЗКПО, която изисква през целия данъчен период данъчно задълженото лице да поддържа не по-малко от 10 работни места, като най-малко 50 на сто от тях са заети пряко в извършваната производствена дейност.
От съдържанието на тази законова норма, в контекста на описаната фактическа обстановка, се извеждат следните изводи:
- Минимум 10 работни места следва да бъдат поддържани през целия данъчен период, т.е. в случая през цялата 2014 г.
- Промяната в собствеността на дружеството поради продажбата на дяловете от единия съдружник на другия не превръща дружеството в новоучредено.
- Следователно данъчният период по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗКПО в случая е календарната 2014 г.
От това се прави извод, че за целите на чл. 184, т. 2 от ЗКПО условието за поддържане на минимум 10 работни места през целия данъчен период не е изпълнено, доколкото през месец януари въобще липсват данни за поддържани работни места, а за месец февруари те са под 10 броя.
Разяснява се, че понятието "поддържани работни места" следва да се разбира като фактически наети лица. В тази връзка се цитира дефиницията на "работно място" в Кодекса на труда (КТ): съгласно § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на КТ "работно място" е "помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието."
Посочва се, че така дефинираното в КТ понятие не може да доведе до извода, че наличието на оборудвани не по-малко от 10 работни места без за същите да има назначени лица, е достатъчно, за да бъде изпълнено изискването на чл. 184, т. 2 от ЗКПО. Това се потвърждава и от условието на чл. 184, т. 2 от ЗКПО, че най-малко 50 на сто от поддържаните работни места следва да са заети пряко в извършваната производствена дейност. Изтъква се, че изразът "заети пряко в извършваната производствена дейност" очевидно се отнася до лицата, назначени на съответните работни места, а не до местата, на които лицата полагат труда си по указание на работодателя.
Извод: В конкретния случай не е изпълнено едно от кумулативно поставените в чл. 184 от ЗКПО условия за преотстъпване на корпоративен данък, поради което дружеството не може да ползва данъчното облекчение по чл. 184 от ЗКПО при условията на чл. 188 от същия закон.
