Данъчно третиране по ЗКПО и задължения по ЗДДС и Наредба Н-18 при продажба на продукти с кауза от фондация

ЗКПО, чл. 2, ал. 1, т. 1

ЗДДС, чл. 118, ал. 1,

ЗДДС, чл. 96, ал. 1,

Н-18, чл. 52м, ал. 1

Във връзка с извършвана проверка на фондация "Б", в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" я e постъпил Протокол за писмено запитване от органи по приходите, приет с вх. №ВК-19-204/22.04.2025 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО),Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба№Н-18/2006 г.).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Фондацията развива дейност в обществена полза свързана с:

• подпомагане на нуждаещи се граждани с парични средства и хуманитарна помощ, изразяваща се в храни, дрехи, обувки и други жизнено важни средства, като подпомаганите лица трябва да са регистрирани като социално слаби или безработни;
• подпомагане на хора с увреждания - инвалиди, с психически отклонения, сираци или деца, останали без родителски надзор, многодетни майки, хора от малцинствата, живеещи в крайна нужда и в изоставени в комунално отношение места;
• организиране и провеждане на благотворителни мероприятия и участието в проекти на други организации (донори) за набиране на необходимите средства за дейността на фондацията и осъществяване на целите ѝ;
• организиране и провеждане на културни мероприятия и срещи за намиращи се в неблагоприятно материално и социално положение граждани - изграждане на библиотека за художествена литература и периодични издания, раздаване на книги, развиване на художествена самодейност чрез изнасяне на програми и представления, и др;
• оказване съдействие на български обществени и частни институции, църкви, организации и общности, научни учреждения, центрове, академични заведения, университети, училища и граждани в дейността им, свързана с целите на фондацията; организиране и провеждане на конкурси за финансирането на организации, които имат проекти, реализиращи най-точно целите на фондацията;
• финансиране издаването на литература с образователен характер и имаща отношение към целите на фондацията.

Дейността на фондацията се финансира основно от дарения. Единият от двата основни източника на дарения е I....... - САЩ. Даренията се извършват месечно по банков път по договор за партньорство (Global Partner Independent Contract Agreement) между двете организации, който се подновява всяка година. Последният е подписан на 31.12.2024 г. Вторият основен дарител на фондацията е R......... - САЩ. Даренията се извършват месечно по банков път съгласно меморандум за разбирателство (Memorandum of Understanding) между двете организации, който е сключен на 11.09.2019 г.

С цел допълнително набиране на средства, необходими за реализацията на поставените цели, фондацията развива издателска дейност и реализация на книги (основно библии), като тематиката на издаваните книги е тясно свързана с целите и задачите й. Библиите и Новите завети се печатат от W....... - САЩ, в печатница в ........, Беларус, по заявка на фондацията. Пристигат в България в контейнери, които се освобождават на митницата след заплащане на ДДС. Детските библии се печат съвместно с други издателства. Някои от по-малките изданията се печатат в различни печатници в България. Книгите се складират в складовете на фондацията - единият в гр. С, собственост на фондацията, а другият в гр. Д, под наем.

Голяма част от материалите се разпространяват безплатно сред партньори на фондацията. Други материали се разпространяват като "продукти с кауза" срещу заплащане, като средствата се използват изцяло за дейността на фондацията. В този случай самите книги се изпращат по куриер с наложен платеж. Основно пратките се изпращат с ЕКОНТ и в много редки случаи със СПИДИ.

При проверката е установено, че през 2023 г. са извършени продажби на "продукти с кауза" (основно библии) на обща стойност 142 692,37 лв., отчетени по счетоводна сметка 702 "Приходи от продажба на стоки с кауза", от които 42 580,13 лв. са получени наложени платежи за изпратени пратки чрез "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" АД. Реализацията на книгите (библии) се осъществява чрез интернет-сайт bibleleague.bg.

Фондацията не е подала годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2023г. и не е регистрирана по ЗДДС.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Как следва да се третират продажбите на "продукти с кауза" по ЗКПО?
2. Налице ли е задължение за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство?
3. Подлежи ли фондацията на задължителна регистрация по ЗДДС?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

Настоящото запитване, направено в хода на извършвано контролно производство, няма характер на разясняване на норма от данъчното законодателство, а по-скоро представлява искане за преценка на фактическата обстановка, което е извън хипотезите за оказване на методологическа помощ.Съвкупната преценка на всички относими факти и обстоятелства е от компетентността на органа по приходите при осъществяване на контролно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). В тази връзка органите по приходите, въз основа на събраните доказателства, следва да извършат преценката за характера на конкретната дейност. В случая органите по приходите са се ограничили единствено до цитиране на дадените писмени обяснения от задълженото лице, без да е извършена детайлна проверка и анализ на събрани доказателства, като също така не са изследвани в цялост всички релевантни към казуса обстоятелства, въз основа на които да са формирани изводи, обосновани със съответните фактически констатации и правни норми.

Предвид гореизложеното настоящото становище има принципен характер относно приложимите норми на материалните данъчни закони.

По първи въпрос:

Целите, средствата за постигането им и дейността на ЮЛНЦ са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на допълнителната стопанска дейност се определя в устава или учредителния акт на ЮЛНЦ и се вписва в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ (чл. 3, ал. 2 - 6 от ЗЮЛНЦ).

Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, ЮЛНЦ са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.

В чл. 1, ал. 1 от ТЗ са изброени абсолютните търговски сделки, като в т. 1 е посочена "покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид". Същевременно, според ал. 3 на чл. 1 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ и доколкото чл. 1, т. 2 от ЗКПО, препраща към разпоредбата на чл. 1, а не само към чл. 1, ал. 1 от ТЗ намират приложение и двете хипотези.

Дали една дейност е търговска се определя еднозначно за облагането ѝ с преки, и с косвени данъци. В тази връзка, за разграничаване между дейностите с търговски характер и тези, които са извън независимата икономическа дейност, може да се ползва практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), постановена за целите на облагане на икономическите дейности с данък върху добавената стойност (ДДС). В решението по съединени дела С-180/10 и 181/10 съдът изрично посочва, че само тогава, когато лицето предприема активни действия за пускане на пазара, като използва средства, сходни на използваните от търговец извършва търговска, дейност. Подобни активни действия неминуемо са свързани с разходи.

В съдебната практика могат да се намерят и примери за тълкуване на понятията за "икономическа дейност" и "предприятие". Например в решение по дело С-49/07 като "предприятие" по смисъла на общностното право в областта на конкуренцията е квалифицирано юридическо лице, чиито дейности се състоят в организирането на спортни състезания и в сключването в тази връзка на договори за спонсорство, реклама и застраховка, които са предназначени за използването на състезанията с търговска цел и са източник на приходи за това образувание. В същото решение е посочено, че макар общностното законодателство да не съдържа определение на понятието за предприятие, съдът многократно е постановявал, че така трябва да бъде квалифицирано всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговата правна форма и начин на финансиране (по-конкретно решение по дело C-41/90, т. 21 и решение по дело C-264/01, C-306/01, C-354/01 и C-355/01). Икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар(решение по дело C-35/96, Recueil, т. 36 и решение по дело C-180/98-C-184/98, т. 75).Обстоятелството, че предлагането на стоки и услуги се осъществява без стопанска цел, не е пречка за това образуванието, което извършва тези сделки на пазара, да трябва да се счита за предприятие, след като неговите оферти се конкурират с офертите на други оператори, имащи стопанска цел.

Понятието "икономическа дейност" е разяснено в решение на СЕС от 03.12.2015г. по дело С-301/14 Pfotenhilfe-Ungarn, в което е прието че "...Търговец, участващ в търговията в рамките на Общността ... трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася по-специално до благотворителна организация, която транспортира бездомни кучета от една държава членка в друга с цел да ги предостави на лица, които са се задължили да ги приемат, като са заплатили сума, по принцип покриваща съответните разходи на тази организация". Според мотивите на съда определящият фактор, който позволява да се приеме, че дадена дейност има икономически характер, е фактът, че тя не трябва да се упражнява безвъзмездно (решение Jundt, C-281/06, т. 32). За да се квалифицира дадена дейност като "икономическа", обаче не е необходимо тя да се упражнява с цел реализиране на печалба (решения Smits и Peerbooms, C-157/99, т. 50 и 52 и Jundt, C-281/06, т. 33).

Предвид очертаната правна рамка и съдебна практика, за да се определи една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска са възприети следните критерии:

1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;

2. цените да се формират на пазарен принцип.

В конкретиката на запитването, за да се отговори на въпроса как следва да се квалифицират реализираните приходи от продадените книги, е необходимо да се вземат предвид икономическите аргументи и принципи, обуславящи предприемане на конкретните операции. От значение е и начинът, по който се извършват сделките - дали са извършвани активни действия от страна на фондацията във връзка с подготовка и предлагане на въпросните книги на пазара чрез използване на различни способи на договаряне, т.е. всички специфични средства и начини, чрез които участниците в търговския оборот осъществяват сделките си.

Въз основа на представения модел за продажбата на книги чрез интернет сайт по "ценоразпис", може да се направи обосновано предположение, че фондацията предлага стоки на пазара срещу парично възнаграждение. При условие че се очаква възстановяване за направените от фондацията разходи и стойността на предлаганите книги е формирана на пазарен принцип (което следва да бъде установено от органите по приходите), то тази дейност, не може да се квалифицира като нестопанска, а като търговска. Тъй като в случая, с оглед осъществяването на продажбите, фондацията предприема активни действия за пускане на пазара като ползва печатни услуги, извършва реклама на интернет-сайт, организира доставката чрез куриерски дружества (т.е. използва средства, сходни на използваните от търговец), то същата следва да се счита за лице, упражняващо икономическа дейност и е данъчно задължено лице за облагане с корпоративен данък.

В допълнение следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на ЮЛНЦ. По смисъла на §1, т. 17, б. "б" от ДР на ЗКПО "неразпределяеми разходи" са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък на ЮЛНЦ, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).

По втори въпрос:

Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е, че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство са определени в Наредба №Н-18/2006 г.

В общия случай при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай, че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) фискална касова бележка не се издава.

По смисъла на §1, т. 12 от ЗПУ "наложен платеж" е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, я превежда по банкова сметка или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, в случая е без значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя ѝ - в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.

В случая при доставка на стока чрез използване на услугата "наложен платеж", при която плащането от страна на клиента се извършва в брой или с банкова кредитна или дебитна карта при доставка на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка.

По отношение онлайн сайта, от който се извършват продажби, то съгласно §1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане. Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

В този смисъл разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подаде информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение №33.

Ако онлайн сайтът притежава гореописаната функционалност, същият ще се разглежда като "електронен магазин". Когато фондацията извършва продажби, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. когато то попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за нея ще възникне задължение за подаване на информация по реда и в сроковете на чл. 52м, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г.

По трети въпрос:

Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г.) указва, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000,00 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Предвид изменението от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г. до 31.03.2025 г., включително облагаемият оборот за задължителна регистрация е променен на 100 000,00 лв. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и

3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.

По отношение определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС се взема предвид сумата на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите със ставка нула.

Предвид получените суми от продажбата на стоки (книги), вкл. с наложен платеж от страна на фондацията, при извършване на проверката от страна на органа по приходите следва да се установи, налице ли е била разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и ако е била налице да се посочи основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация, съответно и датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. За да се приложи разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, фондацията следва да има качеството на данъчно задължено лице и в това си качество да е реализирало определен облагаем оборот от доставки за определен период от време.

Юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ, придобиват статута на данъчно задължени лица по реда на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност. Въпреки че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица, е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗДДС независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В разпоредбите на ЗДДС липсва дефиниция на понятието "дейност, осъществявана редовно или по занятие". Това понятие предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно извършва определени дейности в свой частен интерес с цел придобиване на доход. Системността в аспект на независимата икономическа дейност следва да бъде разглеждана с оглед наличието на трайно извършвана от лицето икономическа дейност по независим начин, а не за всяко от проявленията й поотделно. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на получаване на дейностите. Независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС представлява и извършването на доставките, регламентирани като освободени в чл. 43 и чл. 44 от с.з. но предвид техния характер - освободени доставки за целите на ЗДДС, същите не формират оборот за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

От друга страна, съгласно ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока (чл. 6, ал. 1 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга (чл. 9, ал. 1 от ЗДДС), както и определени действия приравняващи ги на доставка на стока или услуга посочени съответно в чл. 6, ал. 2 и ал. 3 и чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. Понятието за доставка на стока и/или услуга предполага наличието на пряка връзка между доставяната стока и/или услуга и получената насрещна престация.

Даренията на парични средства, както и безвъзмездното предоставяне на стоки сами по себе си не представляват доставка на стока или услуга, същите, независимо от способа на извършването им, не са обект на облагане с данък върху добавената стойност, респективно не се включват при определянето на облагаемият оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Когато за получени парични дарения не е сключен писмен договор, получаването на дареното може да бъде доказано с други писмени документи, напр., банкови документи и извлечения от сметки и др., в които се съдържа информация относно дарителя, предмета и стойността на дареното имущество, момента и основанието за получаването му.

Предвид изложеното между платеца и получателя на сумата, следва да има ясни и точни договорки и правила, от които да е видно и да е ясно във връзка с какво следва да бъде направено съответното плащане. За да се определи дали така заплатените суми следва да се третират, като плащане по доставка, е необходимо на първо място да се установи дали направеното плащане води до преки ползи за платеца или друго конкретно определено лице. Връзката между полученото плащане и ползата трябва да е пряка и достатъчно ясна, за да се счете, че плащането е извършено в замяна на тази полза. Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз доставката на услуги е извършена "възмездно" и следователно подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се разменят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя (вж. по-конкретно решения Tolsma, C 16/93, точка 14; Kennemer Golf, C 174/00, точка 39 и RCI Europe, C 37/08, точка 24).

В случаите, в които фондацията продава книги срещу определена парична сума считам, че същите биха били третирани като доставка по смисъла на ЗДДС, ако както бе посочено по-горе е налице пряка връзка между доставяната стока и получената насрещна престация. Съответно поради системността и продължителността на извършването им, дейността ще се счете за независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС, респективно фондацията ще придобие качеството на данъчно задължено лице. Когато не е налице такава еквивалентност следва да се приеме, че от една страна лицето получава плащане (парично дарение), а от друга извършва безвъзмездна доставка на книги към своите дарители. Също така е необходимо да се изследва и анализира, дали предоставените артикули имат задължителен характер, т.е. дали лицето задължително следва да заяви и да получи дадената стока или зависят изцяло и единствено от волята и желанието на лицето предоставило сумата, което събитие е напълно доброволно, несигурно и неясно, и което може да зависи и от субективни мотиви. Ако получаването на стоките, срещу направеното плащане нямат задължителен характер, ще са извън обхвата на закона и няма да пораждат задължение за начисляване на ДДС при условие, че лицето за чиято сметка са платените сумите е регистриран за целите на ЗДДС или е следвало да се регистрира за целите на закона. В този смисъл е и решение на СЕС №C-16/93 по дело Tolsma. Също така ако артикулите, закупени като подарък за благодарност, са от второстепенно значение - нямат реална икономическа стойност за купувача, а само емоционална или символична стойност, не може да се счита, че дарителят прави дарение с цел закупуване на стока, т.е. няма да е налице доставка по смисъла на ЗДДС.

Ако бъде установено, че фондацията има качеството на данъчно задължено лице и в това си качество извършва доставки на посочените в запитването стоки, следва да се прецени налице ли са условията за освобождаваане на доставките, съгласно разпоредбата на чл. 43 и чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

По смисъла на чл. 43 от ЗДДС освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията (ЗВ), когато доставката е свързана с осъществяването на тяхната религиозна, социална и здравна дейност. Съгласно чл. 23 от ЗВ регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди. Тези сделки не са търговски по смисъла на ТЗ. Доколкото в случая няма данни фондацията да е регистрирана като вероизповедание по ЗВ, разпоредбата на чл. 43 от ЗДДС е неприложима.

От друга страна при преценка приложимостта на разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т.2 от ЗДДС по отношение на извършваната от фондацията дейност, е необходимо да се има предвид, че освободена доставка е доставката на стоки и извършването на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели. Цитираната разпоредба установява две основни предпоставки, при чието кумулативно наличие се изключва стопанският характер на доставката и същата се определя като освободена, а именно:

1. доставката да се извършва от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер;

2. доставката да е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели.

Правилата за освобождаване от облагане са предмет на стриктно тълкуване, тъй като представляват дерогации от общия принцип, според който с данък върху добавената стойност се облага всяка услуга, предоставена възмездно от данъчно задължено лице. Във връзка с това считам, че предвиденото в ал. 1 на чл. 44 от ЗДДС освобождаване на доставките е допустимо единствено при условията на ал. 2 на същата правна норма, а именно доколкото не се нарушават правилата на конкуренцията. Доставените стоки или предоставените услуги от организация, попадаща в обхвата на цитираната правна норма, ще са предмет на освободена доставка (което следва да бъде установено от органите по приходите), ако са определени в съответствие с правилата на съответната организация (в случая с устава на фондацията), не се конкурират и не са съизмерими с други подобни доставки, които може да бъдат извършвани от търговец. Трябва да се има предвид преди всичко, че целта на доставките във връзка с организиране на прояви за набиране на средства от страна организациите във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, не е получаване на оборот от продажбата на тези стоки, а получаване на средства от дарители за постигане на уставните цели на фондацията. Освен това, за да е приложимо горното, е важно купувачите на описаните стоки да бъдат наясно при приемането на правилата на организираната кампания, че фондацията ще изразходва всички пари от закупените стоки за своите уставни дейности или постигане на поставените цели.

Постъпването на суми по доставки от лица, които не могат да бъдат обвързани с правилата и целите на организацията или се конкурират с доставки, които могат да бъдат извършвани от търговец, следва да се счита като заплащане (насрещна престация), свързано с доставка при самостоятелно данъчно третиране, извън посочената в чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗДДС хипотеза (доколкото разпоредбата е приложима по отношение на доставки, извършвани от организации, които не са търговци), респективно ще е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Ако тези доставки бъдат третирани, като освободени по смисъла на ЗДДС, то това би довело до данъчно предимство за фондацията, спрямо другите икономически оператори, извършващи подобен вид сделки, облагаеми за целите на ЗДДС.

Изложеното становище е принципно и е изразено на база на изложената в запитването фактическа обстановка. Същото не обвързва органите по приходите, които следва да се произнесат в рамките на своята компетентност, при спазване на принципите на законност, обективност, самостоятелност, независимост и служебно начало, съобразявайки всички относими към казуса факти и обстоятелства.