Изх. № М-24-36-31
Дата: 18. 07. 2024 год.
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б";
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
КСО, чл. 94, ал. 1;
КСО, чл. 94, ал. 3;
КСО, чл. 98, ал. 1, т. 1.
ОТНОСНО:Задължително здравно осигуряване на лице в неплатен отпуск с издадено екпертно решение на териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК).
Във Ваше запитване, постъпило в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (НАП) ....... и препратено в Централно управление на НАП, прието с вх. №............., е изложена следната фактическа обстановка:
На Ваш служител е разрешено ползването на продължителен неплатен отпуск след подадено от него заявление. По време на неплатения отпуск лицето представя експертно решение на ТЕЛК, с което му е определено 100% вид и степен на увреждане с право на работа. Пояснявате, че лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Поставяте следните въпроси:
- След като лицето получи решение за отпускане на пенсия, дължими ли са здравноосигурителните вноски по време на неплатения отпуск и от кой момент: от датата на подаване на заявлението до Националния осигурителен институт (НОИ) или от датата на издаване на решението за отпускане на пенсията?
- Кой заплаща дължимите здравноосигурителни вноски в конкретния случай - работодателят или лицето?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
Редът, по който се провежда задължителното здравно осигуряване на лицата, ползващи неплатен отпуск, е определен в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. Съгласно цитираната норма лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, дължат здравноосигурителна вноска изцяло за своя сметка - когато отпускът е по тяхно желание, върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО). Здравноосигурителната вноска се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Видно от гореизложеното цитираният ред на задължително здравно осигуряване за времето на неплатения отпуск е приложим в случаите, при които за лицето няма друго основание за задължително здравно осигуряване, предвидено в разпоредбите на ЗЗО.
В конкретния случай съобразно изложените в запитването Ви обстоятелства, според които по време на неплатения отпуск на Ваш служител е издадено експертно решение на ТЕЛК с определено 100% вид и степен на увреждане, следва да имате предвид:
Задължителното здравно осигуряване на пенсионерите от държавно обществено осигуряване (ДОО) или професионален пенсионен фонд (ППФ) е регламентирано в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба вноските за здравно осигуряване за тези лица са дължими върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях, като същите са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Текстът на разпоредбата е общ, поради което тя се прилага и по отношение на пенсионерите, получаващи пенсии за инвалидност. Обръщам внимание, че цитираният ред на задължително здравно осигуряване е приложим за лицата, на които е отпусната пенсия от ДОО. В този смисъл е необходимо да имате предвид следното:
Началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност зависи от датата, на която се поражда правото и сроковете, в които е подадено заявлението за пенсия при спазване изискванията на чл. 94, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Правото на пенсия на лицето се обективира с надлежден документ, а именно разпореждане, издадено от длъжностно лице на НОИ. Това е така съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, според който пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава всрок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно реда, предвиден вНаредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
От изложеното до тук може да се заключи, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност, в случая - датата на инвалидизиране, до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от органите на НОИ, тече един период от време, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред.
В контекста на гореизложеното в конкретната ситуация моментът, от който се дължат здравноосигурителни вноски за лицето в качеството му на пенсионер от ДОО, е моментът, от който на същото е признато правото на получаване на пенсия, обективирано в надлежен документ по законоустановен ред.
От изложената в запитването Ви фактическа обстановка е видно, че на лицето все още не е издадено разпореждане за пенсиониране, респективно не е обективирано качеството му на пенсионер от ДОО,предвид което в конкретната ситуация приложимият ред на задължително здравно осигуряване на лицето за времето на неплатения отпуск по негово желание, е определеният с разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО, като в този случай, както вече беше споменато по-горе, здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на осигуреното лице и се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Ако след издаване на разпореждането за пенсиониране лицето продължава да е в неплатен отпуск, то за периода на неплатения отпуск ще подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО - за сметка на държавния бюджет.
Изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Изложена е следната фактическа обстановка: На служител на дружеството е разрешен продължителен неплатен отпуск по негово заявление. По време на този неплатен отпуск лицето представя експертно решение на ТЕЛК, с което му е определен 100% вид и степен на увреждане с право на работа. Посочено е, че лицето е подало заявление за отпускане на пенсия за инвалидност за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: След като лицето получи решение за отпускане на пенсия, дължими ли са здравноосигурителните вноски по време на неплатения отпуск и от кой момент: от датата на подаване на заявлението до Националния осигурителен институт (НОИ) или от датата на издаване на решението за отпускане на пенсията?
Въпрос 2: Кой заплаща дължимите здравноосигурителни вноски в конкретния случай - работодателят или лицето?
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения са уредени в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасяне на здравноосигурителните вноски са определени в чл. 40 от ЗЗО.
Редът за задължително здравно осигуряване на лицата, ползващи неплатен отпуск, е уреден в чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, дължат здравноосигурителна вноска изцяло за своя сметка, когато отпускът е по тяхно желание, върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). Здравноосигурителната вноска се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Посоченият ред за задължително здравно осигуряване за времето на неплатения отпуск е приложим, когато за лицето няма друго основание за задължително здравно осигуряване, предвидено в разпоредбите на ЗЗО.
В разглеждания случай, при обстоятелството, че по време на неплатения отпуск на служителя е издадено експертно решение на ТЕЛК с определен 100% вид и степен на увреждане, следва да се има предвид следното:
Задължителното здравно осигуряване на пенсионерите от държавното обществено осигуряване (ДОО) или професионален пенсионен фонд (ППФ) е регламентирано в чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба вноските за здравно осигуряване за тези лица са дължими върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях, като са за сметка на държавния бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Текстът на разпоредбата е общ и се прилага и за пенсионерите, получаващи пенсии за инвалидност.
Този ред на задължително здравно осигуряване е приложим за лицата, на които е отпусната пенсия от ДОО. В тази връзка се посочва следното:
Началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност зависи от датата, на която се поражда правото, и от сроковете, в които е подадено заявлението за пенсия, при спазване на изискванията на чл. 94, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Правото на пенсия на лицето се обективира с надлежен документ - разпореждане, издадено от длъжностно лице на НОИ. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ, или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпореждането се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването на необходимите документи и/или данни съгласно реда, предвиден в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
От това следва, че от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност (датата на инвалидизиране) до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от органите на НОИ съществува период, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред.
В тази връзка, в конкретната ситуация моментът, от който се дължат здравноосигурителни вноски за лицето в качеството му на пенсионер от ДОО, е моментът, от който му е признато правото на получаване на пенсия, обективирано в надлежен документ по законоустановен ред.
От изложената фактическа обстановка е видно, че на лицето все още не е издадено разпореждане за пенсиониране, поради което не е обективирано качеството му на пенсионер от ДОО. В тази ситуация приложимият ред на задължително здравно осигуряване на лицето за времето на неплатения отпуск по негово желание е този по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО, като здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на осигуреното лице и се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
Ако след издаване на разпореждането за пенсиониране лицето продължава да е в неплатен отпуск, за периода на този неплатен отпуск то ще подлежи на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО - за сметка на държавния бюджет.
Извод: До издаване на разпореждане за отпускане на пенсия от НОИ лицето в неплатен отпуск по свое желание се осигурява по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО - вноските са изцяло за негова сметка и се внасят чрез работодателя. От момента, в който правото на пенсия бъде признато и обективирано с разпореждане, здравноосигурителните вноски се дължат по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО върху размера на пенсията, за сметка на държавния бюджет, включително и за периода, през който лицето е в неплатен отпуск.
