НАП: Право на данъчен кредит и възстановяване на ДДС при ремонт и подобрение на дългосрочно нает недвижим имот за туристически услуги

Изложена е следната фактическа обстановка: В качеството си на физическо лице притежавате самостоятелна жилищна сграда (къща) в гр. С. Възнамерявате да отдадете под наем този собствен недвижим имот на дружеството, което представлявате, като наемът ще е дългосрочен - десет години. Юридическото лице ще извърши ремонт в наетия имот с цел той да се ползва като къща за гости. Ще се извършат необходимите действия, за да получи обектът категоризация и да отговаря на всички нормативни изисквания по Закона за туризма и други поднормативни актове. Дружеството ще подаде заявление за регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС преди започване на строително-монтажните дейности (СМР), като доставките, които възнамерява да извършва, ще са облагаеми на територията на страната.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Дружеството ще има ли право да включи в дневниците си за покупки получените фактури за строителни материали за извършени СМР на дългосрочно наетия обект?

Въпрос 2: Дружеството ще има ли право на прихващане, приспадане и възстановяване на резултата за периода - данък за възстановяване по реда на чл. 92 от ЗДДС, въпреки че евентуалната дейност ще се реализира след извършването на вътрешни и външни СМР - мащабен ремонт, ВиК, ел., топлоизолация, мебели и др.? Пречка ли е обстоятелството, че ремонтната дейност предхожда реализирането на облагаеми доставки във връзка с възстановяване на данъчен кредит по фактури за извършени СМР, строителни материали и мебели за обекта?

С оглед изложената фактическа обстановка и доколкото не е посочено дали извършените строително-монтажни работи представляват ремонт и/или подобрение на наетия актив, както и при липса на информация относно клаузите в наемния договор, се изразява следното принципно становище:

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за:

• стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по закона лице, му е доставил или предстои да му достави;
• начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и чл. 57 от ЗДДС;
• изискуемия от него данък като платец по глава осма от закона,

когато тези стоки и/или услуги се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

На основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от закона, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за:

• стоки или услуги, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив - чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС;
• стоки или услуги, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив - чл. 70, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.

От горното следва, че при ремонт и/или подобрение на нает актив (недвижим имот) за регистрирано по общия ред на ЗДДС лице - наемател или ползвател на вещта, правото на данъчен кредит за стоките и услугите, използвани за извършването на ремонта и/или подобрението, е пряко обвързано с последващи облагаеми доставки, свързани с този актив (настаняване на гости). Лицето трябва да извършва или да възнамерява да извършва облагаеми доставки при условията на чл. 71 от ЗДДС и при липса на ограниченията по чл. 70 от ЗДДС.

В случай че намерението за извършване на облагаеми доставки не се осъществи, ЗДДС предвижда условия и ред за извършване на корекции на ползван данъчен кредит съгласно разпоредбите на чл. 79 от ЗДДС.

Когато резултатът за данъчния период представлява данък за възстановяване, данъчно задълженото лице може да поиска неговото прихващане, приспадане и възстановяване при спазване на реда и условията на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС, независимо от това, че извършените от него разходи за ремонт и/или подобрение на наетия актив към този момент са свързани с намерение за извършване на последващи облагаеми доставки.

В допълнение се посочва, че при прекратяване на договора за наем и фактическото връщане на актива на физическото лице е възможно за наемателя да възникне задължение за начисляване на данък за извършеното подобрение, с оглед разпоредбите на чл. 9, ал. 3, т. 3, чл. 25, ал. 3, т. 6 и чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.

Определенията на понятията "ремонт" и "подобрение" по смисъла на закона са дадени в т. 31 и т. 32 на параграф първи от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: При наличие на регистрация по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, намерение за извършване на облагаеми доставки, липса на ограниченията по чл. 70 от ЗДДС и прилагане на чл. 69, чл. 71 и чл. 92 от ЗДДС, дружеството може да упражни право на данъчен кредит за стоките и услугите, свързани с ремонт и/или подобрение на дългосрочно наетия имот, да включи фактурите в дневника за покупки и да поиска прихващане, приспадане и възстановяване на данъка за възстановяване, като при промяна на намерението или при прекратяване на наема следва да се съобразят правилата за корекции по чл. 79 от ЗДДС и евентуално задължение за начисляване на данък по чл. 9, ал. 3, т. 3, чл. 25, ал. 3, т. 6 и чл. 27, ал. 2 от ЗДДС.