НАП: Прилагане на § 15д, ал. 9 от ПЗР на ЗДДС относно максималната надценка при доставки на бял хляб, хляб Добруджа и типов хляб

Изх. № М-24-39-107

Дата: 19. 08. 2024 год.

ЗДДС, § 15д, ал. 9 от ПЗР на ЗДДС.

ОТНОСНО: Параграф (§) 25 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта (ЗИД на ЗХ), обнародван в ДВ, бр. 42 от 14.05.2024 г., касаещ новосъздадената ал. 9 в § 15д от ПЗР на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. № .......................... е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ................... Доколкото адвокатското съдружие има качеството на консултант, същото моли за изразяване на становище по компетентност с оглед установяване на единна данъчна практика по прилагане на новосъздадената ал. 9 в § 15д от ПЗР на ЗДДС, в сила от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. включително, съгласно която данъчната основа, посочена в данъчния документ, издаден от производителя или вносителя за доставка на бял хляб, хляб "Добруджа" и типов хляб, може да бъде увеличена с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по този закон по веригата доставки до краен потребител.

Поставени са следните въпроси:

1. Какво следва да се има предвид под понятията "бял хляб", "хляб Добруджа" и "типов хляб" по смисъла на § 15д, ал. 9 от ПЗР на ЗДДС и по-специално:

- какви са допустимите добавки и съставки в назованите хлебни продукти, респективно какво трябва да бъде тяхното количествено изражение;

- има ли допустими добавки, при наличието на пренебрежимо малко количество от които продуктът следва да се счита за "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб";

- има ли следи от различни продукти, които не влияят на възприемането на даден продукт като "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб";

- какъв трябва да бъде грамажът на цитираните хлебни продукти,

за да бъдат квалифицирани като попадащи в обхвата на цитираната разпоредба и съответно да бъде приложена надценка до 15 на сто без данъка? Има ли добавки, при наличието на които продуктът не следва да се счита за "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб", в резултат на което посочената надценка не следва да се прилага?

2. Как следва да бъде прилагана, отчитана и документирана надценката, в т.ч.:

2.1. следва ли надценката да се преценява спрямо всяко едно от лицата по веригата, т.е. от всеки един от участниците във веригата от доставки, или

2.2. определеният размер на надценката по веригата от доставки от производителя/вносителя до крайния потребител не следва да превишава 15 на сто общо за всички доставки по веригата? Ако надценката се определя по този начин, как следва да се документира и какви документи следва да изиска даден търговец, за да се приеме, че добросъвестно е изследвал генерираните по веригата от доставки надценки с оглед на това да не превиши общата надценка при формиране на своята цена?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:

1.Относно въпроса какво следва да се има предвид под понятията "бял хляб", "хляб Добруджа" и "типов хляб" по смисъла на § 15д, ал. 9 от ПЗР на ЗДДС

С оглед установяване на единна данъчна практика по прилагане на посочената нова разпоредба в ПЗР на ЗДДС, до дирекция "Контрол на храните" при Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) е отправено запитване с изх. № ..................2024 г. за изразяване на становище по компетентност относно дефиниране и обхват на понятията "бял хляб", "хляб Добруджа" и "типов хляб" и по-специално кога един продукт "хляб" следва да се счита за "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб".

От БАБХ е получено писмо с вх. № ...................2024 г., в което се сочи следното:

"Наименованията "бял хляб", хляб "Добруджа" и "типов хляб" се използват през дълъг период от време на територията на Република България и се определят като обичайни наименования, които се използват от потребителите на хляб без за тях да има установени разпоредби на Европейския съюз или предвидено определение в законови, подзаконови и административни разпоредби на национално ниво. Те попадат в определение за "обичайно наименование", разписано в чл. 2, т. 2, буква о) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията(Регламент (ЕС) № 1169/2011). Съгласно този регламент "обичайно наименование" означава наименование, прието за наименование на храната от потребителите в държавата членка, в която тази храна се продава, без необходимост от допълнително обяснение.

На територията на Република България "бял хляб", хляб "Добруджа" и "типов хляб" се произвеждат по технологична документация, по БДС или по Утвърден стандарт "България". БДС - стандартите за хляб и Утвърден стандарт "България" не са задължителни, а се прилагат по желание на бизнес операторите, произвеждащи хляб. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 14 от 9.12.2021 г. за хигиената на храните бизнес операторите осигуряват технологична документация за произвежданите от тях храни, като част от документацията по чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от29април 2004 година относно хигиената на храните. В технологичната документация се включва определение на произвежданата храна, което включва данни за наименованието на храната по смисъла на чл. 17 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, търговската марка, състава на готовата храна и предназначението, както и друга информация. Всеки бизнес оператор води регистър на технологичните документации за произвежданите от него храни.

БДС - стандартите за хляб са собственост на Български институт за стандартизация (БИС), който е националният орган за стандартизация в Република България.

Утвърден стандарт "България" се одобрява от изпълнителния директор на БАБХ и включва следните стандарти за хляб:

1. Утвърден стандарт 02/2011 ХЛЯБ "БЯЛ".

2. Утвърден стандарт 03/2011 ХЛЯБ "ДОБРУДЖА".

3. Утвърден стандарт 04/2011 ХЛЯБ "ТИПОВ".

4. Утвърден стандарт 07/2019 ПЪЛНОЗЪРНЕСТ ПШЕНИЧЕН ХЛЯБ.

5. Утвърден стандарт 08/2019 РЪЖЕН ХЛЯБ.

6. Утвърден стандарт 09/2019 РЪЖЕНО-ПШЕНИЧЕН ХЛЯБ.

Тези стандарти са доброволни и предприятията, произвеждащи хляб по Утвърден стандарт "България", спазват Процедура за оценка на съответствието на качествените характеристики на продукти брашно "Бяло", "Добруджа", "Типово", "Пшеничено пълнозърнесто" и "Ръжено" и хляб "Бял", "Добруджа", "Типов", "Пълнозърнест пшеничен хляб" и "Ръжен хляб", "Ръжено-пшеничен" с изискванията на Утвърден стандарт "България"- УС 01/2011, УС 02/2011, УС 03/2011, УС 04/2011, УС 05/2019, УС 06/2019, УС 07/2019, УС 08/2019, УС 09/2019.

Утвърдени стандарти "България" са разработени съвместно с браншовите организации, те са публични и са достъпни на интернет страницата на БАБХ на следния линк:

https://bfsa.egov.bg/wps/portal/bfsa-web/home/bfsa.for.business/document.speciments.food.control/branch.standarts/branch.standarts."

За целите на ал. 9 в § 15д от ПЗР на ЗДДС, в сила от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. включително, под понятията "бял хляб", "хляб Добруджа" и "типов хляб"следва да се разбира хляб, който има характеристика, попадаща в някой от посочените стандарти или е такъв съгласно обичайното си наименование - възприема се от потребителите в страната като такъв, без необходимост от допълнително обяснение.

При вложени в хляба съставки и добавки извън посочените в цитираните стандарти, относими за съответния вид хляб, следва да се приеме, че същият не попада в обхвата на цитираната норма.

При производство на цитираните видове хлябове по технологична документация по отношение на вложените съставки и добавки, относими за съответния вид хляб, следва да се има предвид следното:

- когато вложените съставки и добавки не влияят на възприемането на даден продукт като "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб", същият попада в обхвата на цитираната норма;

- когато вложените съставки и добавки водят до промяна на възприятието за вида на хляба, в резултат на което не се възприема от потребителите като "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб", същият не попада в обхвата на цитираната норма.

Наличието на следи от различни продукти не влияе на възприемането на даден продукт като "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб" по смисъла на разпоредбата. Грамажът на цитираните хлебни продукти е без правно значение. В случай че съобразно състава му хлябът се определя като "бял хляб", "хляб Добруджа" или "типов хляб", същият, независимо от грамажа си, следва да бъде квалифициран като попадащ в обхвата на цитираната разпоредба и съответно да бъде приложена надценка до 15 на сто без данъка.

2.Относно въпроса за прилагането, отчитането и документирането на надценката в размер до 15 на сто без данъка по ЗДДС до краен потребител

По отношение на документирането и отчитането на доставките на бял хляб, хляб "Добруджа" и типов хляб не са предвидени специални правни норми в ЗДДС, съответно приложими са общите правила на закона.

По отношение на прилагането, съгласно разпоредбата на новосъздадената ал. 9 на § 15д от ПЗР на ЗДДС, в сила от 01.07.2024 г. до 31.12.2024 г. включително, определеният размер на надценката по веригата от доставки на трите вида хляб (бял хляб, хляб "Добруджа" и типов хляб), от производителя или вносителя до крайния потребител, не следва да превишава 15 на сто без данъка по ЗДДС общо за всички доставки по веригата. Т.е. данъчната основа, посочена в данъчния документ (фактура и/или известие към фактура), издаден от производителя или вносителя, може да бъде увеличавана до крайния потребител с максимална надценка в размер до 15 на сто без данъка по ЗДДС, независимо от броя на участниците/доставчиците във веригата от доставки.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/