НАП: Данъчно и осигурително третиране на разходи за социални придобивки в натура за персонала

Излагате следната фактическа обстановка: дружеството стопанисва call център, от който се извършва приемане на обаждания и услуги по обработка на данни, свързани с обажданията. Дружеството извършва и друга дейност - изготвяне, поддръжка, оптимизация на интернет сайтове, софтуер и други информационни услуги. Имате назначен персонал около 80 човека. За тях, по решение на ръководството, предвиждате да се организират мероприятия, свързани с консумация в ресторанти, колективни посещения на спа процедури, козметични услуги, фитнес, спортни мероприятия и различни забавления.

Въпрос: какво е данъчното третиране на тези разходи и дължат ли се върху тях социални осигуровки?

С оглед изложената непълна фактическа обстановка и действащата нормативна уредба се изразява следното принципно становище.

Мероприятията, които предвиждате да се организират, са предназначени за работници и служители и имат развлекателен характер, а не са свързани с дейността, която извършвате.

Общият ред за данъчно третиране на счетоводни разходи, несвързани с дейността, е уреден в чл.26, т.1 от ЗКПО. Този вид разходи не се признават за данъчни цели и с тях еднократно се преобразува счетоводният финансов резултат в посока на увеличение в годината, в която са осчетоводени.

Извод: когато разходите за описаните мероприятия се третират като разходи, несвързани с дейността, те не се признават за данъчни цели и увеличават счетоводния финансов резултат по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО.

Законът за корпоративното подоходно облагане предоставя и друга възможност за данъчно третиране на разходи, извършени в полза на персонала, когато те му се предоставят в натура. Тази хипотеза е уредена в чл.204, т.2 от ЗКПО - социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол.

За да бъдат разходите третирани за данъчни цели като социални разходи, предоставени в натура, те трябва да отговарят на легалната дефиниция в §1, т.34 от ДР на ЗКПО: отчетени счетоводни разходи, които имат характера на социални придобивки по смисъла на чл.294 от КТ и които се предоставят по реда и начина, определени в чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тези разходи са достъпни за всички работници и служители, включително и за лицата, наети по договор за управление и контрол.

Социалните разходи, предоставени в натура, подлежат на облагане с данък върху разходите, който е окончателен данък, съгласно чл.204 от ЗКПО. Разходите и данъкът върху тях се признават за данъчни цели в годината на тяхното осчетоводяване - чл.206, ал.1 от ЗКПО.

От дефиницията в §1, т.34 от ДР на ЗКПО следва, че разходи, предоставени в натура на персонала, ще бъдат третирани като социални разходи за данъчни цели, когато:

• се предоставят с решение на управителя на дружеството или по реда, определен в чл.293 от КТ, и имат характера на социални придобивки по смисъла на чл.294 от КТ;
• са достъпни за всички членове на персонала;
• се предоставят за сметка на социалните разходи, които предприятието заделя за тези цели.

От изложеното в запитването не става ясно дали коментираните разходи притежават всички цитирани признаци, за да бъдат определени като социални разходи.

Независимо от това следва да имате предвид, че ако тези разходи попадат в обхвата на чл.204, т.2 от ЗКПО и са обложени с окончателен данък в предприятието по реда на чл.207, ал.2 от ЗКПО, съгласно чл.16, ал.2 от ЗДДФЛ те не следва да се включват в облагаемия доход на физическите лица.

Съгласно §1, т.34 от ДР на ЗКПО не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и възложителя са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Съгласно чл.205 от ЗКПО, при наличие на тази хипотеза, предоставените социални придобивки ще представляват доход за физическите лица и следва да бъдат обложени по реда и при условията на ЗДДФЛ.

Счетоводни разходи, които имат характера на социални разходи по смисъла на чл.204, т.2 от ЗКПО, следва да бъдат документално обосновани съгласно действащото законодателство. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.

Извод: ако разходите за описаните мероприятия отговарят на изискванията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и чл.293 и чл.294 от КТ, те могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура по чл.204, т.2 от ЗКПО, да се обложат с окончателен данък върху разходите и да не се включват в облагаемия доход на физическите лица; при парични взаимоотношения с работниците придобивките се третират като доход по ЗДДФЛ; при липса на документална обоснованост разходите не се признават за данъчни цели по чл.26, т.2 от ЗКПО.

Осигурително третиране

Предвид разпоредбите на осигурителното законодателство следва да имате предвид следното.

Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за социално осигуряване. На основание чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - чл.6, ал.3 от КСО.

Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите, уредено в чл.292 - чл.300 от КТ, се финансира със средства от работодателя и от други източници. Начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите - чл.293, ал.1 от КТ. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели - чл.293, ал.2 от КТ.

Средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл.294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за СБКО следва да са предоставени по реда на чл.293 и чл.294 от КТ.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл.6, ал.11 от КСО. Според тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 от КСО в пари или натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определен по реда на ал.3 и ал.5, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване - чл.6, ал.11 във връзка с чл.157, ал.6 от КСО.

Предвид уреденото по силата на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.

Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са доразвити в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).

На основание чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично в пари или в натура на лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО.

Съгласно чл.2, ал.2 от НЕВДПОВ осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване на храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите и др. (текстът в становището продължава, но принципът е, че за изброените в ал.2 направления не се дължат осигурителни вноски).

Съгласно чл.2, ал.3 от НЕВДПОВ осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата за социални разходи, предоставени за сметка на печалбата след облагането й с данък по реда на ЗКПО, когато са използвани за целите по чл.294 от КТ.

Съгласно чл.2, ал.4 от НЕВДПОВ не се дължат осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, предоставени под формата на ваучери за храна при условията и в размерите, определени в ЗКПО.

Извод: върху средствата за социални разходи, предоставени пряко на работниците и служителите в пари или в натура по реда на чл.293 и чл.294 от КТ, по принцип се дължат осигурителни и здравноосигурителни вноски по чл.6, ал.11 от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, освен в изрично посочените в чл.2, ал.2 - ал.4 от НЕВДПОВ изключения, при които вноски не се дължат.