Изх. № 08-Б-32
Дата: 17.01.2022 год.
ЗМДТ, чл. 52, т. 1;
ЗМДТ, чл. 58;
Закон за собствеността /ЗС/, чл. 99;
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, чл. 144, ал. 1;
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, чл. 145, ал. 2;
Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/, чл. 26, ал. 1.
Наредба І-45, чл. 3, ал. 4;
Наредба І-45, чл. 14, ал. 1;
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/ при отказ от право на собственост върху превозно средство
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №...........10.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В община А са зачестили случаите, в които лица подават заявления за заличаване на идеални части в данъчната партида на притежавани превозни средства и желаят данъчното им облагане да бъде преустановено. Към заявлението за заличаване лицата прилагат нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост съгласно чл. 99 от Закона за собствеността /ЗС/. Считате, че с това си действие в голяма част от случаите данъчно задължените лица целят единствено да бъдат избегнати бъдещи плащания на данъчни задължения. Сред най-често срещаните случаи е когато наследниците на починали лица приемат наследството на наследодателя, но впоследствие се отказват от собствеността на части от имуществото с декларация по чл. 99 ЗС. Според Вас с тази практика законно се избягва процедурата по отказ от наследство по реда на Закона за наследството,като по този начин наследниците "избират" какво да придобият като собственост /недвижим имот, парични средства, движими вещи и т.н./.
След извършени справки със сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР се установява, че въпросните превозни средства са с валидна регистрация и за същите има валидна застраховка "Гражданска отговорност", както и закупена електронна винетка.
Тъй като съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства, възникването на данъчно задължение е обвързано с момента на регистрация на превозно средство и дължимостта му до момента на прекратяването ѝ. Прекратяването на регистрацията е законово възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане, доколкото липсата на регистрация нормативно препятства движението на превозното средство по пътната мрежа в страната.
Считате, че снемането от отчет /прекратяване на регистрация/ на МПС не може да бъде извършено, докато не са изпълнени специалните изисквания на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Наредба№I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/Наредба І-45/, тъй като регистрацията на МПС изпълнява редица функции, свързани с идентифициране, отчет и контрол на превозното средства, а не е предназначена единствено за "оповестяване на промяна в собствеността на превозното средство". Сочите, че в подкрепа на този извод са и разпоредби от специален закон - напр. съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредба за излезлите от употреба МПС /Наредбата/ същите представляват отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците/ЗУО/, като в чл. 17 и сл. от Наредбата е уреден редът за предаване на МПС за разкомплектоване. Съгласно чл. 19, ал. 4 от същия нормативен акт удостоверението, което се издава от лицето, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО, е условие за прекратяване на регистрацията на МПС. По-нататък цитирате текста на чл. 46 ЗУО, съгласно който министърът на вътрешните работи води регистър на МПС с прекратена регистрация, предадени за разкомплектоване. Отбелязвате, че цитираните разпоредби са въведени с цел защита на публичния интерес и поради тази причина не е предвидено регистрацията на МПС да се прекратява на база на декларация за отказ от право на собственост върху МПС, тъй като това би компрометирало установения в страната правов ред по отношение на отчета и контрола на МПС. В този смисъл цитирате Решение №1507 от 08.03.2018 г. по адм. дело №12045/2017 на Административен съд - .......
Сочите, че съгласно Закона за нотариусите, издавайки декларацията, същата бива приравнявана на договор за покупко-продажба, тъй като е заверена с подпис и се твърди, че попада в хипотезата на чл. 144, ал. 1 ЗДвП /цитирате разяснение с изх. №24-37-78 от 22.01.2017 г. на зам. изпълнителния директор на НАП/, но същата не се предоставя от лицата по реда чл. 144, ал. 4 от ЗДвП.
Отбелязвате, че в няколко разяснения на зам. изпълнителния директор на НАП е посочено, че отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право. С волеизявлението за отказ от право на собственост върху определена вещ тя попада в категорията на т. нар. "безстопанствени имущества". Според тези разяснения партидата на отказалия се собственик на лек автомобил следва да бъде закрита на основание издадената нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост. Уточнено е също, че идеалните части на отказалия се съсобственик не се разпределят на другите собственици. Вещта придобива статут на "безстопанствена".
В практиката лицата представят пред органа по приходите само декларацията за отказ от право на собственост на основание чл. 99 от ЗС, като не представят документи за предадени регистрационни табели на МПС на органа на Пътна полиция, което считате, че води до извода, че декларацията се издава и представя единствено с цел избягване на плащането на данъчни задължения, възникнали след придобиването на собствеността. В същото време със закриването на партидата за идеалната част от собствеността на МПС се допуска да бъде ощетен бюджетът на общината, като за части от автомобила се прекратява данъчното облагане без да е прекратена регистрацията на превозното средство, въпреки че в чл. 58 ЗМДТ законодателят е регламентирал случаите на правото на освобождаване от данък. Лицата използват като основание за закриване на партидата чл. 53 от ЗМДТ - не е собственик - не е данъчно задължено лице.
Сочите следните два примера:
1. Превозно средство, придобито по време на брака, представлява съпружеска имуществена общност /СИО/. Един от съпрузите се отказва от собственост с декларация по чл. 99 от ЗС, другият продължава да ползва превозното средство, което е регистрирано за движение по пътната мрежа на страната и разполага с валидна застраховка "Гражданска отговорност". В този случай за МПС се заплаща данък за ½ ид.ч.
2. Превозно средство, придобито по наследство от трима наследници. Двама от тях се отказват от правото на собственост с декларация по чл. 99 от ЗС, третият продължава да ползва превозното средство, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в страната и разполага с валидна застраховка "Гражданска отговорност". В този случай за МПС се заплаща данък за 1/3 ид.ч.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли органът по приходите да закрие партидата и да прекрати облагането с данък върху превозните средства на идеалната част на собственика,, представил нотариално заверена декларация по чл. 99 от ЗС, без да е прекратена регистрацията по реда на ЗДвП и Наредба І-45, и при установено фактическо ползване на МПС, при условие че законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение с момента на регистрация на автомобила и дължимостта му до момента на прекратяването ѝ?
2. Следва ли отказалото се от право на собственост лице да представи и удостоверение от сектор "Пътна полиция", че МПС е с прекратена регистрация, каквото е изискването на ЗМДТ за прекратяване на данъчното облагане?
3. Редно ли е нотариусите да обменят информация по електронен път с Министерство на вътрешните работи и Нотариалната камара както за регистрираните в страната превозни средства и сключени договори, така и за нотариално заверените откази от собственост на основание чл. 99 от ЗС?
4. По смисъла на чл. 100 от ЗС отказът от право на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. С оглед прилагане на закона по аналогия на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, следва ли да се приеме, че вследствие на отказа от право на собственост върху МПС е необходимо да се прекрати регистрацията му по реда на ЗДвПи Наредба І-45?
5. В община......бе установено, че голяма част от сключените застраховки "Гражданска отговорност" са на името на починали лица, също така има закупени валидни електронни винетки на същите лица, тъй като наследниците отказват да пререгистрират превозните средства по реда наЗДвПи Наредба І-45. Притежателят на Част I от свидетелството за регистрация на МПС продължава да бъде починало лице. Следва ли да се предприемат действия, за да бъде прекратена порочната практика, и какви?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи, втори и четвърти въпрос:
Както правилно отбелязвате в писмото си, отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право, с което той недвусмислено изразява желанието си да прекрати владението, ползването и разпореждането с индивидуално определена вещ. Правната регламентация на този институт се съдържа в чл. 99-100 и чл. 112, б. "в" от ЗС. Според чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. За движимите вещи то може да бъде изрично волеизявление или да се осъществи с конклудентни действия - с изхвърляне на вещта, чрез изоставяне на владението.
Отказът от право на собственост върху движима вещ поначало е неформален акт. Доколкото обаче прехвърлянето на право на собственост върху моторни превозни средства изисква писмена форма /чл. 144, ал. 1 от ЗДвП/, а на регистрирани автомобили - писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните, то отказът от право върху такива вещи също следва да бъде обективиран писмено, респективно в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Отказ от право на собственост може да бъде извършен както върху регистрирано за движение превозно средство, така и върху нерегистрирано за движение.
Според изразените от НАП становища, когато превозното средство е регистрирано за движение в сектор "Пътна полиция", дерегистрацията не е елемент от фактическия състав на загубването на правото на собственост и няма отношение спрямо транслативния ефект и действителността на сделката, а е последица от този ефект. В тази връзка при прекратяване на данъчното облагане не е налице задължение на собственика/съсобственика, отказал се от правото на собственост върху МПС, да представи пред органите на общинската администрация удостоверение от сектор "Пътна полиция" за прекратена регистрация на МПС.
Независимо че е ирелевантно за данъчното облагане за бившия собственик на регистрирано за движение превозно средство в закона е установено задължение да прекрати неговата регистрация в "Пътна полиция". Това задължение е разписано в чл. 3, ал. 4 от Наредба І-45където е установено, че бившият вече собственик е длъжен да заяви всяка промяната в собствеността в съответното звено "Пътна полиция" в срок до един месец от настъпването ѝ.
Според чл. 14, ал. 1 от Наредба I-45 промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация и др.
За неизпълнение на задълженията си по Наредба I-45 да обяви настъпилите промени в собствеността на превозното средство, съответно да дерегистрира МПС пред компетентното звено "Пътна полиция", собственикът на превозно средство носи административнонаказателна отговорност.
В допълнение на горното разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява на приобретателите /каквито са и наследниците на открито наследство/ на регистрирано за движение МПС задължението в срок до един месец да регистрират придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния им адрес или по адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. За неизпълнение на задълженията си по ЗДвП да обяви настъпилите промени в собствеността на превозното средство собственикът също носи административнонаказателна отговорност.
Освен изразеното принципно становище е необходимо да се внесат известни уточнения в следните специфични случаи:
Когато МПС се притежава в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ и не е прекратена регистрацията му в Пътна полиция - разпореждането с вещи в режим на СИО се осъществява съвместно от двамата съпрузи /чл. 24, ал. 3 от Семейния кодекс/. Разпореждането с вещно право върху обща движима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо обстоятелство. При безвъзмездното разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага разпоредбата на 24, ал. 4 във връзка с чл. 24, ал. 5, изр. второ, според която другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му, т.е. казаното се отнася и до отказите от право на собственост върху обща движима вещ. В конкретния случай, при условие че другият съпруг не оспори сделката в 6-месечен срок от узнаването ѝ, се счита, че и двамата съпрузи са се отказали от собствеността върху притежаваното МПС. Данъчното облагане би следвало да се преустанови на двамата съпрузи и регистрацията на превозното средство в Пътна полиция да се прекрати.
Извън хипотезата на превозно средство, притежавано в режим на СИО, правно допустим е отказ от право на собственост само върху идеална част от превозно средство, когато то принадлежи на няколко съсобственици в режим на обикновена съсобственост. Според поддържаното в практиката на съдиите по вписванията, част от адвокатската практика и др., отказът от право на собственост не се извършва в чужда полза, поради което не увеличава частите на другите съсобственици. В резултат облагането на превозното би следвало да продължи за идеалните части, притежавани от другите съсобственици, освен в изложените по-долу хипотези /при позоваване на нищожност на отказа/. Това разбиране за действието на отказа от идеална част от правото на собственост е възприето и поддържано в предходни становища на НАП, както и в настоящия момент. То се основава на принципа за относителното действие на договорите, според който сключен договор поражда действие само за страните по него и само по изключение относно трети, неучастващи в сделката лица, при това само в полза на третите лица.
Обективността изисква да бъде отбелязано, че в юридическата практика се поддържа и противното становище, напр. д-р адв. ....., ..... и други. Според второто разбиране при обикновената съсобственост отказът от страна на единия съсобственик уголемява съразмерно /според съотношение им/ дяловете на останалите. "Делът на отказалия се съсобственик не се превръща в собственост на общината респ. държавата /чл. 11 ЗН/, а се придобива от останалите съсобственици по силата на особеното правило на чл. 33 ЗС. Въпреки че чл. 33 ЗС визира единствено продажба на идеална част, смисълът на разпоредбата е да не се допусне прехвърлянето на идеалната част на трето за съсобствеността лице, когато на прехвърлящият съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли своята идеална част".
При упражняване на правата и задълженията си действията на органите по приходите следва да бъдат насочени към защита на публичния интерес, респективно на общинските бюджети. Като всяко субективно право и отказът от право на собственост следва да се упражнява в съответствие с целите на закона и в публичен интерес. Поради тази причина законодателят е въвел редица случаи на ограничения в упражняването на това право, напр. случаите на "принудителна собственост". Когато органът на общинската администрация установи, че за регистрирано МПС е направен отказ от право на собственост и собственикът/ците претендира закриване на данъчната партида на това основание, като в същото време не изпълнява вменените му със ЗДвП и Наредба I-45 задължения, като не е дерегистрирал превозното средство, продължава да го ползва и заплаща половината или по-малко от дължимия за него данък, в защита на публичния интерес органът по приходите на общината би следвало да се позове на нищожност на сделката /отказа от право на собственост/ поради заобикаляне на закона. Това основание за нищожност е регламентирано в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,съгласно който - нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят.При наличие на нищожност на отказа от право на собственост е необходимо да бъдат изпълнени кумулативното три основни предпоставки, а именно - извършена е сделка, която сама по себе си не противоречи на повелителни правила, съдържащи се в нормативен акт, с нея се постига забранен или непозволен от закона правен резултат /не се заплащат данъци/ и страните по сделката съзнават и целят настъпването на този резултат.
В тази връзка при позоваване на нищожност на отказа от право на собственост данъчната партида на превозното средство не следва да се закрива, а на собственика/ците следва да се начисляват задължения до момента на дерегистрация на превозното средства.
По трети въпрос:
Принципно подкрепям предложението нотариусите да предоставят информация по електронен път на Министерство на вътрешните работи /чрез системата за обмен на информация на Министерство на финансите/ за изповяданите откази от право на собственост върху МПС на основание чл. 99 от ЗС по примера на предоставяната такава за регистрираните в страната превозни средства - чл. 144, ал. 4 ЗДвП.
По пети въпрос:
Случаите, в които наследниците отказват да пререгистрират превозните средства по реда на ЗДвП и Наредба І-45 и в които са установени сключени застраховки "Гражданска отговорност" и валидни електронни винетки на името на починали лица, не попадат в обхвата на компетентностите на НАП и агенцията не следва да изразява становища по третирането им.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложена фактическа обстановка, при която в община А зачестяват случаи на подаване на заявления за заличаване на идеални части в данъчната партида на притежавани превозни средства и искане за преустановяване на данъчното им облагане. Към заявленията лицата прилагат нотариално заверена декларация за отказ от право на собственост по чл. 99 от Закона за собствеността. Според запитващия с тези действия в голяма част от случаите се цели единствено избягване на бъдещи плащания на данъчни задължения.
Посочва се, че често наследници, които са приели наследството на наследодателя, впоследствие се отказват от собствеността върху части от имуществото чрез декларация по чл. 99 ЗС. Според запитващия по този начин се избягва процедурата по отказ от наследство по Закона за наследството и на практика наследниците "избират" какво да придобият като собственост - недвижим имот, парични средства, движими вещи и др.
След справки със сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР се установява, че съответните превозни средства са с валидна регистрация, имат валидна застраховка "Гражданска отговорност" и закупена електронна винетка.
Запитващият излага, че съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства, поради което възникването на данъчното задължение е обвързано с момента на регистрацията и дължимостта му продължава до момента на прекратяване на регистрацията. Прекратяването на регистрацията е възприето като правопогасяващ факт относно данъчното облагане, тъй като липсата на регистрация нормативно препятства движението на превозното средство по пътната мрежа.
Според запитващия снемането от отчет (прекратяване на регистрация) на МПС не може да се извърши, без да са изпълнени специалните изисквания на Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., тъй като регистрацията на МПС изпълнява функции по идентифициране, отчет и контрол на превозното средство и не служи само за "оповестяване на промяна в собствеността".
В подкрепа на този извод се сочат разпоредби от специален закон. Съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за излезлите от употреба МПС, тези МПС представляват отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците. В чл. 17 и следващите от Наредбата е уреден редът за предаване на МПС за разкомплектоване. Съгласно чл. 19, ал. 4 от същия акт удостоверението, издавано от лице с документ по чл. 35 от ЗУО, е условие за прекратяване на регистрацията на МПС. Цитира се и чл. 46 от ЗУО, според който министърът на вътрешните работи води регистър на МПС с прекратена регистрация, предадени за разкомплектоване.
Запитващият отбелязва, че тези разпоредби са въведени с цел защита на публичния интерес и поради това не е предвидено регистрацията на МПС да се прекратява въз основа на декларация за отказ от право на собственост върху МПС, тъй като това би компрометирало установения правов ред относно отчета и контрола на МПС. В тази връзка се цитира Решение № 1507 от 08.03.2018 г. по адм. дело № 12045/2017 г. на Административен съд - .......
Посочва се, че съгласно Закона за нотариусите, при издаване на декларацията тя се приравнява на договор за покупко-продажба, тъй като е с нотариална заверка на подпис и се твърди, че попада в хипотезата на чл. 144, ал. 1 от ЗДвП (цитира се разяснение с изх. № 24-37-78 от 22.01.2017 г. на зам. изпълнителния директор на НАП), но същата не се предоставя от лицата по реда на чл. 144, ал. 4 от ЗДвП.
Отбелязва се, че в няколко разяснения на зам. изпълнителния директор на НАП е посочено, че отказът от право на собственост е изрично волеизявление на носителя на това право и че с волеизявлението за отказ от право на собственост върху определена вещ тя става "безстопанствено имущество". Според тези разяснения партидата на отказалия се собственик на лек автомобил следва да бъде закрита въз основа на нотариално заверената декларация за отказ от право на собственост, като е уточнено, че идеалните части на отказалия се съсобственик не се разпределят между останалите собственици, а вещта придобива статут на "безстопанствена".
В практиката лицата представят пред органа по приходите само декларацията за отказ от право на собственост по чл. 99 ЗС, без да представят документи за предадени регистрационни табели на МПС в "Пътна полиция". Според запитващия това показва, че декларацията се издава и представя единствено с цел избягване на плащането на данъчни задължения, възникнали след придобиването на собствеността. Същевременно със закриването на партидата за идеалната част от собствеността на МПС се допуска ощетяване на общинския бюджет, тъй като за части от автомобила се прекратява данъчното облагане без да е прекратена регистрацията на превозното средство, при положение че в чл. 58 от ЗМДТ законодателят изчерпателно е регламентирал случаите на освобождаване от данък. Лицата използват като основание за закриване на партидата чл. 53 от ЗМДТ - "не е собственик - не е данъчно задължено лице".
Като илюстрация се посочват два примера:
- Превозно средство, придобито по време на брака, представлява съпружеска имуществена общност. Един от съпрузите се отказва от собствеността с декларация по чл. 99 ЗС, а другият продължава да ползва превозното средство, което е регистрирано за движение и има валидна застраховка "Гражданска отговорност". В този случай за МПС се заплаща данък за 1/2 идеална част.
- Превозно средство, придобито по наследство от трима наследници. Двама от тях се отказват от правото на собственост с декларация по чл. 99 ЗС, третият продължава да ползва превозното средство, което е регистрирано за движение и има валидна застраховка "Гражданска отговорност". В този случай за МПС се заплаща данък за 1/3 идеална част.
На този фон са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли органът по приходите да закрие партидата и да прекрати облагането с данък върху превозните средства на идеалната част на собственика, представил нотариално заверена декларация по чл. 99 от ЗС, без да е прекратена регистрацията по реда на ЗДвП и Наредба I-45, и при установено фактическо ползване на МПС, при условие че законодателят е обвързал възникването на данъчното задължение с момента на регистрация на автомобила и дължимостта му до момента на прекратяването ѝ?
Въпрос 2: Следва ли отказалото се от право на собственост лице да представи и удостоверение от сектор "Пътна полиция", че МПС е с прекратена регистрация, каквото е изискването на ЗМДТ за прекратяване на данъчното облагане?
Въпрос 3: Редно ли е нотариусите да обменят информация по електронен път с Министерство на вътрешните работи и Нотариалната камара както за регистрираните в страната превозни средства и сключени договори, така и за нотариално заверените откази от собственост на основание чл. 99 от ЗС?
Въпрос 4: По смисъла на чл. 100 от ... (въпросът е прекъснат в предоставения текст и не е изложен изцяло).
В отговор на поставените въпроси Националната агенция за приходите извършва правен анализ, като се позовава на относимите разпоредби на Закона за местните данъци и такси, Закона за собствеността, Закона за движение по пътищата, Закона за задълженията и договорите, Наредба I-45 и други специални нормативни актове, цитирани в запитването.
Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат регистрираните за движение в страната превозни средства. Данъчно задължени лица са собствениците на превозните средства. Възникването на данъчното задължение е свързано с регистрацията на превозното средство, а прекратяването на регистрацията по реда на ЗДвП и Наредба I-45 е правопогасяващ факт за данъчното задължение.
Съгласно чл. 58 от ЗМДТ законодателят е предвидил изчерпателно случаите, в които превозните средства се освобождават от данък. В тези хипотези не е включен отказът от право на собственост по чл. 99 от ЗС. Следователно отказът от право на собственост не е основание за освобождаване от данък по чл. 58 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 99 от Закона за собствеността собственикът може да се откаже от правото си на собственост върху движима или недвижима вещ чрез едностранно волеизявление. Отказът от право на собственост е едностранна сделка, която по силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите следва да бъде действителна, за да породи правно действие. Действителността на отказа се преценява с оглед общите правила за действителност на сделките.
Съгласно чл. 144, ал. 1 от Закона за движение по пътищата прехвърлянето на собствеността върху регистрирано пътно превозно средство се извършва с писмен договор с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят е длъжен в определен срок да представи договора пред съответното звено на "Пътна полиция" за вписване на промяната в регистрацията. Наредба I-45 урежда реда за регистриране, отчет, спиране от движение, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС, както и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 3, ал. 4 и чл. 14, ал. 1 от Наредба I-45 регистрацията и прекратяването на регистрацията на МПС се извършват при условията и по реда, предвидени в наредбата.
В този контекст НАП разглежда правното значение на отказа от право на собственост по чл. 99 ЗС спрямо данъка върху превозните средства. Отказът от право на собственост е гражданскоправен акт, който засяга вещното право на лицето, но не е уреден в ЗМДТ като основание за освобождаване от данък или за прекратяване на данъчното задължение. Данъчното задължение за данък върху превозните средства е обвързано с регистрацията на превозното средство и с качеството "собственик" по смисъла на ЗМДТ, като промяната в собствеността и прекратяването на регистрацията следва да бъдат отразени по реда на ЗДвП и Наредба I-45.
НАП отчита и практиката, според която отказът от право на собственост може да доведе до възникване на "безстопанствено имущество". Въпреки това, за целите на данъчното облагане с данък върху превозните средства решаващо значение има регистрацията на превозното средство и вписването на собственика в регистрите на "Пътна полиция". Докато регистрацията не е прекратена и превозното средство е регистрирано за движение, данъкът е дължим, освен в изрично предвидените в чл. 58 от ЗМДТ случаи на освобождаване.
По отношение на поставените въпроси НАП прави следните изводи:
По въпрос 1: Органът по приходите не следва да закрива партидата и да прекратява облагането с данък върху превозните средства на идеалната част на собственика само въз основа на нотариално заверена декларация по чл. 99 от ЗС, когато регистрацията на превозното средство не е прекратена по реда на ЗДвП и Наредба I-45 и е налице фактическо ползване на МПС. Законодателят е обвързал възникването и дължимостта на данъка с регистрацията на превозното средство, а отказът от право на собственост не е предвиден като основание за прекратяване на данъчното задължение.
Извод: Нотариално заверената декларация за отказ от право на собственост по чл. 99 ЗС, без прекратена регистрация по ЗДвП и Наредба I-45 и при фактическо ползване на МПС, не е достатъчно основание за закриване на партидата и прекратяване на облагането с данък върху превозните средства за идеалната част на собственика.
По въпрос 2: За прекратяване на данъчното облагане с данък върху превозните средства е необходимо да се установи прекратяване на регистрацията на МПС по реда на ЗДвП и Наредба I-45. Това обстоятелство се удостоверява с документ от компетентния орган - сектор "Пътна полиция". Следователно отказалото се от право на собственост лице следва да представи удостоверение от "Пътна полиция" за прекратена регистрация на МПС, когато претендира прекратяване на данъчното облагане на основание прекратена регистрация.
Извод: За да се прекрати данъчното облагане поради прекратена регистрация, лицето трябва да представи удостоверение от сектор "Пътна полиция" за прекратена регистрация на МПС; самата декларация по чл. 99 ЗС не е достатъчна.
По въпрос 3: Въпросът за редността и начина на обмен на информация по електронен път между нотариусите, Министерството на вътрешните работи и Нотариалната камара, включително относно нотариално заверените откази от собственост по чл. 99 ЗС, е от компетентността на органите, които регулират дейността на нотариусите и на МВР, както и на Нотариалната камара. ЗМДТ не урежда пряко този обмен на информация. НАП не е компетентна да се произнася относно вътрешната организация на обмена на информация между тези органи, освен доколкото законодателят е предвидил конкретни задължения за предоставяне на данни за целите на данъчното облагане.
Извод: Въпросът за електронния обмен на информация между нотариусите, МВР и Нотариалната камара, включително за отказите от собственост по чл. 99 ЗС, не е уреден в ЗМДТ и е извън компетентността на НАП да дава задължителни указания по този ред.
По въпрос 4: Поради непълно изложение на въпроса в предоставения текст (въпросът е прекъснат след позоваване на чл. 100), в становището не се съдържа изричен и конкретен отговор по този въпрос в рамките на цитирания откъс.
Извод: В рамките на предоставената част от становището не е формулиран и не е анализиран изцяло въпросът по чл. 100, поради което липсва изричен правен извод на НАП по този пункт в цитирания текст.
