Изх. № 94-Б-235
Дата: 29.12.2016 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40в;
ПЗР на ЗЗО, § 19и.
С Ваше писмо, получено в ЦУ на НАП с вх. № 94-Б-235/06.12.2016 г., се поставят въпроси във връзка със следните факти:
Български гражданин, който от 28.10.2009 г. е гражданин и на Република Германия, в периода от 20.12.1997 г. до 31.10.2016 г. е живял на територията на Република Германия. От 01.11.2016 г. се установява да живее постоянно в Република България.
Поставени са въпроси във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 40в от Закона за здравното осигуряване.
Във връзка с така изложените факти, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното принципно становище:
Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) влиза в сила от 01.01.1999 г. Задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски възниква от 01.07.1999 г., поради което преди тази дата вноски по този закон не се дължат.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Следователно от датата на влизане в сила на ЗЗО Вие попадате в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица.
В ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период в чужбина. Дадена е възможност на тези лица при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски - от датата на напускане на страната.
С разпоредбата на § 19и от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЗО е определен редът за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г. Съгласно тази разпоредбата българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за цитирания период и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. В тези случаи лицата лично или чрез упълномощено лицеподават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
Следователно в конкретния случай за периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 2006 г. можете да бъдете освободен от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, при условията на § 19и от ПЗР на ЗЗО.
Следва да имате предвид, че от 1 януари 2007 г. Република България е страна-членка на Европейския съюз и от тази дата се прилагат координационни регламенти в областта на социалната сигурност. В тази връзка в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
"Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз /ЕС/ - Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), които заменят действащите до тогава регламенти.
Регламентите се прилагат към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.
В следствие от определяне на приложимото законодателство:
- определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При условие, че спрямо Вас за определен период след 01.01.2007 г. е приложимо законодателството за социална сигурност на друга държава-членка, определено по реда на координационните регламенти, за този период Вие нямате задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. За да удостоверите факта, че подлежите на здравно осигуряване в друга държава-членка, можете да представите формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на представените от Вас документи, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителният Ви статус.
По отношение на чл. 40в от ЗЗО:
Съгласно тази разпоредба българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите. Следва да имате предвид, че разпоредбата не касае случаите, в които е определено като приложимо законодателството в сферата на социалната сигурност на друга държава-членка по реда на координационните регламенти.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на нап:
/Г. ДИМИТРОВА/
Становището се издава във връзка с писмено запитване относно прилагането на чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 40в от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) при следната фактическа обстановка: български гражданин, който от 28.10.2009 г. е и гражданин на Република Германия, е живял на територията на Република Германия в периода от 20.12.1997 г. до 31.10.2016 г., а от 01.11.2016 г. се установява да живее постоянно в Република България.
ЗЗО влиза в сила от 01.01.1999 г. Задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски възниква от 01.07.1999 г., поради което преди тази дата вноски по този закон не се дължат.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължително осигурени в НЗОК са:
- всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
- българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
От датата на влизане в сила на ЗЗО лицето от фактическата обстановка попада в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица.
Извод: От 01.01.1999 г. лицето е в кръга на задължително осигурените по чл. 33 от ЗЗО, като задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски възниква от 01.07.1999 г.
Освобождаване от вноски за периода 1 юли 1999 г. - 31 декември 2007 г. по § 19и от ПЗР на ЗЗО
В ЗЗО е предвиден специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период в чужбина. На тези лица е дадена възможност при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски от датата на напускане на страната.
С разпоредбата на § 19и от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗЗО е определен редът за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски на българските граждани, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година за периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 2007 г.
Съгласно § 19и от ПЗР на ЗЗО:
- българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за посочения период и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина,
- се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК.
В тези случаи лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя.
В конкретния случай за периода от 1 юли 1999 г. до 31 декември 2006 г. лицето може да бъде освободено от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски при условията на § 19и от ПЗР на ЗЗО.
Извод: За периода 1.07.1999 г. - 31.12.2006 г. лицето може да бъде освободено от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, ако са изпълнени условията на § 19и от ПЗР на ЗЗО, включително неползване на медицинска помощ, заплатена от НЗОК, и подаване на декларация по образец.
Прилагане на координационните регламенти на ЕС и чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО
От 1 януари 2007 г. Република България е държава-членка на Европейския съюз и от тази дата се прилагат координационни регламенти в областта на социалната сигурност.
В тази връзка в ЗЗО са направени допълнения, с които:
- в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност;
- съответно са изключени лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка.
Това е уредено в чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО.
"Правила за координация на системите за социална сигурност" са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета и всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета, които заменят действащите до тогава регламенти.
Регламентите се прилагат към:
- граждани на държава-членка;
- лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка;
- лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
- членовете на техните семейства.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава-членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.
В следствие от определяне на приложимото законодателство:
- се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
- се определя от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При условие, че спрямо лицето за определен период след 01.01.2007 г. е приложимо законодателството за социална сигурност на друга държава-членка, определено по реда на координационните регламенти, за този период лицето няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК.
За да се удостовери фактът, че лицето подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, може да се представи:
- формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.); или
- друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.
Въз основа на представените документи месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителният статус на лицето.
Извод: За периодите след 01.01.2007 г., за които по реда на координационните регламенти е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка, не се дължат здравноосигурителни вноски в НЗОК, като това се удостоверява с формуляри или удостоверения от компетентната институция на съответната държава-членка и въз основа на тях се коригира здравноосигурителният статус.
Относно прилагането на чл. 40в от ЗЗО
По отношение на чл. 40в от ЗЗО се посочва, че съгласно тази разпоредба българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Следва да се има предвид, че тази разпоредба не касае случаите, в които е определено като приложимо законодателството в сферата на социалната сигурност на друга държава-членка по реда на координационните регламенти.
Извод: Чл. 40в от ЗЗО се прилага за български граждани с двойно гражданство, живеещи в чужбина повече от 183 дни, които декларират, че не дължат вноски, но не се прилага за периоди, за които по координационните регламенти е определено приложимо законодателството на друга държава-членка.
