В Дирекция ОДОП - постъпи Ваше запитване с вх. №ллллллл/ 30.11.2015г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е новосъздадено и е регистрирано по ЗДДС. Една от дейностите, които ще извършва, е строителство на жилищни сгради. През м. декември ще се сключи договор с нотариален акт, по силата на който дружеството и собственикът на дворното място взаимно и безвъзмездно ще си учредят и запазят право на строеж, като дружеството ще построи в поземления имот жилищна сграда с РЗП 1 100 кв.м. и ще получи 880 кв.м., а собственикът ще получи 220 кв.м. Сградата ще се строи 24 месеца.
Във връзка с този казус са поставени следните въпроси:
- Ако разрешителното за строеж бъде издадено преди нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, то:
- Кога ще възникне данъчното събитие на бартера и кога данъкът ще стане изискуем?
- Как ще се определи данъчната основа при издаването на фактурата за авансовото плащане?
- При издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /Акт обр.16/, как се определя данъчната основа на окончателната фактура?
- Ако разрешителното за строеж бъде издадено след нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, то:
- Кога ще възникне данъчното събитие на бартера и кога данъкът ще стане изискуем?
- Как ще се определи данъчната основа при издаването на фактурата за авансовото плащане?
- При издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /Акт обр.16/ как се определя данъчната основа на окончателната фактура?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед факта, че не е изяснен статутът на собственикът на дворното място и не е приложен договор, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.
По смисъла на ал.2 на същата норма, данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона.
Следва да се има предвид, че доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
В конкретния случай, явно предмет на договаряне е учредяване на право на строеж срещу СМР.
Собственикът на дворното място продава право на строеж и купува СМР, а дружеството продава СМР и купува право на строеж.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж.
Предвид горната разпоредба, ако правото на строеж се учреди преди издаването на разрешението за строеж, доставката ще е освободена за собственикa на дворното място. Ако правото на строеж се учреди след издаването на разрешението за строеж, доставката ще е облагаема за собственикa на дворното място.
За дружеството /което е купувач на правото на строеж/, продажбата на СМР е винаги облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Както е посочено по-горе - чл.130 от ЗДДС - при бартер, на по-ранната от двете дати - датата на учредяването на право на строеж възниква данъчното събитие. За собственикът на дворното място е налице задължение за третиране на доставката съобразно разпоредбите на ЗДДС - облагаема или освободена в зависимост от посоченото по-горе.
На тази дата за дружеството се счита, че се извършва авансово плащане по СМР-то. За него възниква задължение за начисляване на данък по тази доставка, тъй като същата е облагаема. Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане /за СМР/ е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата /учреденото право на строеж/.
При завършване на услугата по СМР от дружеството /в зависимост от договореното между страните - в конкретния случай е посочено въвеждането в експлоатация/, следва да се определи данъчната основа на доставката. Доколкото е начислен данък на датата на учредяването на правото на строеж-за авансово плащане, следва да се извърши корекция, ако данъчната основа е различна от тази върху която вече е начислен данъка. Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството е новосъздадено и е регистрирано по ЗДДС. Една от дейностите му е строителство на жилищни сгради. През месец декември ще се сключи договор с нотариален акт, по силата на който дружеството и собственикът на дворното място взаимно и безвъзмездно ще си учредят и запазят право на строеж. Дружеството ще построи в поземления имот жилищна сграда с РЗП 1 100 кв.м., като ще получи 880 кв.м., а собственикът ще получи 220 кв.м. Сградата ще се строи 24 месеца.
Във връзка с този казус са поставени следните въпроси:
Въпрос: Ако разрешителното за строеж бъде издадено преди нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, то: Кога ще възникне данъчното събитие на бартера и кога данъкът ще стане изискуем?
Въпрос: Как ще се определи данъчната основа при издаването на фактурата за авансовото плащане?
Въпрос: При издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /Акт обр.16/, как се определя данъчната основа на окончателната фактура?
Въпрос: Ако разрешителното за строеж бъде издадено след нотариалния акт за учредяване на правото на строеж, то: Кога ще възникне данъчното събитие на бартера и кога данъкът ще стане изискуем?
Въпрос: Как ще се определи данъчната основа при издаването на фактурата за авансовото плащане?
Въпрос: При издаването на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж /Акт обр.16/ как се определя данъчната основа на окончателната фактура?
При така изложената фактическа обстановка и предвид, че не е изяснен статутът на собственика на дворното място и не е приложен договор, се изразява принципно становище.
Съгласно чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. По смисъла на чл.130, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие за доставките по ал. 1 възниква по общите правила на закона. Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка. Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.
В конкретния случай предмет на договаряне е учредяване на право на строеж срещу СМР. Собственикът на дворното място продава право на строеж и купува СМР, а дружеството продава СМР и купува право на строеж.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Предвид това, ако правото на строеж се учреди преди издаването на разрешението за строеж, доставката ще е освободена за собственика на дворното място. Ако правото на строеж се учреди след издаването на разрешението за строеж, доставката ще е облагаема за собственика на дворното място.
За дружеството, което е купувач на правото на строеж, продажбата на СМР е винаги облагаема доставка, съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС.
Както е посочено в чл.130 от ЗДДС, при бартер на по-ранната от двете дати - датата на учредяването на правото на строеж - възниква данъчното събитие. За собственика на дворното място възниква задължение да третира доставката съобразно разпоредбите на ЗДДС - като облагаема или освободена в зависимост от това дали учредяването на правото на строеж е преди или след издаването на разрешението за строеж. На тази дата за дружеството се счита, че се извършва авансово плащане по СМР. За него възниква задължение за начисляване на данък по тази доставка, тъй като същата е облагаема. Размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане за СМР е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата - учреденото право на строеж.
При завършване на услугата по СМР от дружеството, в зависимост от договореното между страните (в конкретния случай е посочено въвеждането в експлоатация), следва да се определи данъчната основа на доставката. Доколкото е начислен данък на датата на учредяването на правото на строеж за авансово плащане, следва да се извърши корекция, ако данъчната основа е различна от тази, върху която вече е начислен данъкът.
Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - данъчната основа при вноса или направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
Извод: В разглеждания бартер между учредяване на право на строеж и извършване на СМР са налице две насрещни доставки по чл.130 от ЗДДС. Данъчното събитие възниква на по-ранната дата - учредяването на правото на строеж, която се третира като авансово плащане за СМР. За собственика на дворното място доставката на право на строеж е освободена или облагаема според това дали е преди или след издаване на разрешението за строеж по чл.45, ал.2 от ЗДДС, а за дружеството доставката на СМР е винаги облагаема по чл.12, ал.1 от ЗДДС. Данъчната основа на авансовото плащане е равна на данъчната основа на учреденото право на строеж, а окончателната данъчна основа при завършване на СМР се определя по чл.26, ал.7 от ЗДДС, като при разлика спрямо вече обложената основа се извършва корекция.
