2_211/11.03.2016г.
ЗДДСчл. 28, т. 1 и 2
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията, с вх.№..............., в което е поставен следният въпрос:
- Следва ли документът за превоз на стоки, когато същите се изпращат или превозват до трета страна, да бъде подписан и подпечатан от клиента, получател на стоката?
Предвид факта, че в запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
В чл.21, ал.1 от ППЗДДС е указано, че когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
2. фактура за доставката;
3. документ за превоза на тези стоки.
Предвид ал.2 на чл.21 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът следва да разполага със следните документи:
1. фактура за доставката;
2. документ за превоза на тези стоки;
3. писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.
С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар /чл.367 от ТЗ/. Съгласно чл.368 от с.з. превозвачът се задължава да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането му до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
В запитването не е конкретизирано с какъв транспорт ще се осъществява превоза на стоките, предвид което документът удостоверяващ извършването на превоз може да бъде товарителница, коносамент или друг международно признат документ.
Съгласно чл.9, т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /СМР/ товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Тя се изготвя в три оригинални екземпляра подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
В чл.6, т.1 от конвенцията /СМР/ са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа товарителницата. Сред същите са място на доставяне на стоката, име и адрес на получателя, но не се съдържат като задължителни реквизити подпис и печат на получателя. Предвид чл.6, т.3 от конвенцията страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.
С договор за превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло да превози с кораб до определено пристанище товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.
Коносаментът се издава от превозвача и се предава на товародателя.
В чл.110 от Кодекса на търговското корабоплаване са посочени задължителните реквизити, които трябва да съдържа коносаментът, като сред тях са наименованието на получателя, както и местоназначението на товара, но не се съдържат като задължителни реквизити подпис и печат на получателя.
Издаването на товарителница/коносамент е доказателство за сключване на превозния договор. Предаването на стоката е елемент от фактическия състав на договора за превоз на товари, което прави договорите реални. Наличието на доказателства за получаване на стоката от страна на получателя, е обстоятелство, относимо към изпълнение на поетите от превозвача задължения, по сключения договор за превоз с товародателя.
Предвид гореизложеното, изготвянето на съответните транспортни документи за превоз на товари /товарителница, коносамент и др./, както и наличието на другите визирани документи в чл.21 от ППЗДДС, са условие за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона.
Въпрос: Следва ли документът за превоз на стоки, когато същите се изпращат или превозват до трета страна, да бъде подписан и подпечатан от клиента, получател на стоката?
Предвид липсата на конкретна фактическа обстановка, становището се основава на относимите разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС.
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
- т. 1 - доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- т. 2 - доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.
Извод: Чл. 28 от ЗДДС определя кои доставки на стоки до трети страни/територии са облагаеми с нулева ставка и поставя условие относно статута на получателя и предназначението на стоките.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът трябва да разполага със следните документи:
- т. 1 - митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство;
- т. 2 - фактура за доставката;
- т. 3 - документ за превоза на тези стоки.
Извод: За доставки по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС до трета страна доставчикът трябва да разполага с митнически документ или друг документ за износ, фактура и документ за превоз.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета територия, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона доставчикът трябва да разполага със следните документи:
- т. 1 - фактура за доставката;
- т. 2 - документ за превоза на тези стоки;
- т. 3 - писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на трета територия.
Извод: При превоз до трета територия доказването на доставката изисква фактура, документ за превоз и писмено потвърждение от получателя за пристигане на стоките.
Съгласно чл. 367 от ТЗ, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. По силата на чл. 368 от ТЗ превозвачът се задължава да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането му до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.
Извод: Договорът за превоз урежда задълженията на превозвача по приемане, съхранение, превоз и предаване на товара на получателя.
В запитването не е уточнено с какъв транспорт се осъществява превозът на стоките. Поради това документът, удостоверяващ извършването на превоза, може да бъде товарителница, коносамент или друг международно признат документ.
Извод: Видът на транспортния документ зависи от използвания транспорт и може да бъде товарителница, коносамент или друг международно признат документ.
Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (СМР) товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Тя се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Първият екземпляр се предава на изпращача, вторият придружава стоката, а третият се задържа от превозвача.
В чл. 6, т. 1 от Конвенцията (СМР) са посочени задължителните реквизити на товарителницата, сред които са място на доставяне на стоката, име и адрес на получателя. Не са предвидени като задължителни реквизити подпис и печат на получателя. Съгласно чл. 6, т. 3 от Конвенцията (СМР) страните могат да впишат в товарителницата всякакви други данни, които намерят за необходими.
Извод: По СМР товарителницата задължително се подписва от изпращача и превозвача, но подпис и печат на получателя не са задължителни реквизити, макар страните да могат да добавят допълнителни данни по своя преценка.
С договора за превоз на товари по море превозвачът се задължава срещу определено навло да превози с кораб до определено пристанище товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице. Коносаментът се издава от превозвача и се предава на товародателя.
Съгласно чл. 110 от Кодекса на търговското корабоплаване са определени задължителните реквизити на коносамента, сред които са наименованието на получателя и местоназначението на товара. Подпис и печат на получателя не са посочени като задължителни реквизити.
Извод: При морски превоз коносаментът се издава от превозвача, съдържа данни за получателя и местоназначението, но не изисква подпис и печат на получателя като задължителни реквизити.
Издаването на товарителница или коносамент е доказателство за сключване на превозния договор. Предаването на стоката е елемент от фактическия състав на договора за превоз на товари, което прави тези договори реални. Наличието на доказателства за получаване на стоката от страна на получателя е обстоятелство, относимо към изпълнението на поетите от превозвача задължения по сключения договор за превоз с товародателя.
Извод: Транспортните документи доказват сключването на договора за превоз, а доказателствата за получаване на стоката са свързани с изпълнението на задълженията на превозвача, а не с формата на самия транспортен документ.
Предвид изложеното, изготвянето на съответните транспортни документи за превоз на товари (товарителница, коносамент и др.), както и наличието на останалите документи по чл. 21 от ППЗДДС, са условие за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС.
Извод: За целите на доказване на доставките по чл. 28, т. 1 и 2 от ЗДДС е необходимо наличие на изискуемите по чл. 21 от ППЗДДС документи, включително документ за превоз (товарителница, коносамент и др.), като подпис и печат на получателя не са предвидени като задължителни реквизити на тези транспортни документи по приложимите норми.
