ОТНОСНО: Прилагане на § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 20-21-2 от 10.01.2025 г., препратено за отговор по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......., относно прилагане на ЗКПО.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е приело, че на служителите ще се осигурява само един вид социални разходи - медицинска застраховка, свързана с предоставяне на здравни услуги по отношение на профилактика и предпазване от заболявания.
Предстои Ви да назначите двама служители на втори трудов договор, които имат същата медицинска застраховка, с минимална разлика в покритията в същата застрахователна компания по основния си трудов договор.
В запитването посочвате, че нямате възможност да предоставите друга алтернативна социална придобивка само за тези двама служителя.
Поставен е следният въпрос:
Достатъчно основание ли е писмен отказ от тези двама служители, с който те заявяват, че не желаят да се възползват от предоставената социална придобивка, за да се спази изискването за общодостъпност на социалната придобивка?
С оглед изложената фактическа обстановка и въз основа на действащото законодателство, изразявам следното становище:
Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно §1, т. 54 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО "доброволно здравно осигуряване" е това по смисъла на §1, т. 13 от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
Видно от разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗЗО (тази разпоредба се намира в глава трета от ЗЗО) доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ).
Договорите за медицинска застраховка се сключват между застрахователите и застрахованите лица. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към КЗ.
Според разпоредбата на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитираното определение се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да бъдат квалифицирани дадени разходи като социални разходи в натура.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица (работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол), т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Ако социалните придобивки са предоставени по ред и начин, определени с чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието и на всички наети лица се даде право да ги получават, но някой от тях се откаже от това си право, не се нарушава изискването за общодостъпност на социалната придобивка.
Редът за отказ от социалната придобивка и съответният документ за удостоверяване на това обстоятелство, следва да бъдат определени от ръководството на предприятието или с решение на общото събрание на работниците и служителите.
При условие че дружеството работодател сключи договор за здравна (медицинска) застраховка на работниците и служителите и същевременно са изпълнени изискванията за общодостъпност и за ред и начин на предоставяне, постановени в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тези разходи могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на ЗКПО. На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО тези документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите. По силата на чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от същия закон.
В чл. 208 от ЗКПО е регламентирано изключение от горната разпоредба - освобождават се от облагане с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" от закона в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
От представената информация не става ясно дали застрахователният продукт попада в определението за доброволно здравно осигуряване. В случай че той е такъв и са спазени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, дружеството е в правото си да приложи нормата на чл. 208 от ЗКПО, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от закона. Съгласно тази разпоредба данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, т. 2, буква "а" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Ако е нарушено изискването за общодостъпност, разходите по сключения договор за допълнително здравно осигуряване не попадат в определението за социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Те не се третират като социални разходи и не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството е приело да осигурява на служителите само един вид социални разходи - медицинска застраховка, свързана с предоставяне на здравни услуги за профилактика и предпазване от заболявания. Предстои назначаване на двама служители на втори трудов договор, които вече имат същата медицинска застраховка, с минимална разлика в покритията, в същата застрахователна компания по основния си трудов договор. Посочено е, че дружеството няма възможност да предостави друга алтернативна социална придобивка само за тези двама служители.
Въпрос: Достатъчно основание ли е писмен отказ от тези двама служители, с който те заявяват, че не желаят да се възползват от предоставената социална придобивка, за да се спази изискването за общодостъпност на социалната придобивка?
Според разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "а" от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО "доброволно здравно осигуряване" е това по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ, където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (СЕИП), от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗЗО (намиращ се в глава трета от ЗЗО) доброволното здравно осигуряване се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането (КЗ). Договорите за медицинска застраховка се сключват между застрахователите и застрахованите лица.
Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЗО дейност по доброволно здравно осигуряване може да осъществяват застрахователните акционерни дружества, лицензирани по видовете застраховки по т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел II, буква "А" на приложение № 1 към КЗ.
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От това определение се извеждат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да бъдат квалифицирани дадени разходи като социални разходи в натура. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица (работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол), т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Ако социалните придобивки са предоставени по ред и начин, определени с чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, и на всички наети лица се даде право да ги получават, но някой от тях се откаже от това си право, не се нарушава изискването за общодостъпност на социалната придобивка. Редът за отказ от социалната придобивка и съответният документ за удостоверяване на това обстоятелство следва да бъдат определени от ръководството на предприятието или с решение на общото събрание на работниците и служителите.
Извод: Писмен отказ на отделни наети лица от ползване на социалната придобивка, при условие че по принцип тя е предоставена като право на всички наети лица по реда на чл. 293 от КТ или от ръководството, не нарушава изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
При условие че дружеството - работодател сключи договор за здравна (медицинска) застраховка на работниците и служителите и едновременно са изпълнени изискванията за общодостъпност и за ред и начин на предоставяне, постановени в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тези разходи могат да се квалифицират като социални разходи, предоставени в натура, по смисъла на ЗКПО.
На основание чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО тези документално обосновани разходи се облагат с данък върху разходите. По силата на чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от същия закон.
В чл. 208 от ЗКПО е регламентирано изключение - освобождават се от облагане с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" от закона в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
От представената информация не става ясно дали застрахователният продукт попада в определението за доброволно здравно осигуряване. В случай че той е такъв и са спазени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, дружеството е в правото си да приложи нормата на чл. 208 от ЗКПО, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от закона. Съгласно тази разпоредба данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, т. 2, буква "а" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Извод: Ако застрахователният продукт представлява доброволно здравно осигуряване и са изпълнени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, дружеството може да приложи чл. 208 от ЗКПО, като данъчната основа по чл. 213, ал. 2 е превишението над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Ако е нарушено изискването за общодостъпност, разходите по сключения договор за допълнително здравно осигуряване не попадат в определението за социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Те не се третират като социални разходи и не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ тези разходи представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.
Извод: При нарушено изискване за общодостъпност разходите за допълнително здравно осигуряване не са социални разходи по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и представляват облагаем доход от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установят различни факти.
