Изх. № 26-Б-71
Дата: 22.05.2017 год.
ЗДДС, чл. 176в
ОТНОСНО:прилагане на чл. 176в от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № ........ от ...... г. Ваше писмо, с което е поставен въпрос относно по прилагането на чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС в хипотезата на точка 3 от същата норма, считам следното:
Съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период е получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, на стойност над 25 хил. лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание. При така действащата регламентация е без значение предназначението на получените от това лице течни горива, а именно за последваща доставка или за крайно потребление, като например за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средства и др. подобни.
Съобразявайки конкретизираните в писмото факти и обстоятелства за дружеството считам, че при получаване през текущия данъчен период на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, чиято стойност е над 25 хил. лв., е налице задължение за предоставяне на обезпечение, без значение дали получените течни горива са предназначени за потребление от това лице.
Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Становището разглежда прилагането на чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС относно възникване на задължение за предоставяне на обезпечение при получаване на течни горива.
Съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период е получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, на стойност над 25 000 лв., при условие че не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
При действащата правна уредба е без значение предназначението на получените течни горива. Няма значение дали те са предназначени за последваща доставка или за крайно потребление, включително за производствена дейност, за отопление, за зареждане на собствени превозни средства и други подобни цели.
С оглед на изложените в запитването факти и обстоятелства за дружеството се приема, че при получаване през текущия данъчен период на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, чиято стойност е над 25 000 лв., възниква задължение за предоставяне на обезпечение, независимо дали получените течни горива са предназначени за потребление от самото лице.
Извод: Задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС възниква при получаване на течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, на стойност над 25 000 лв. за текущия данъчен период, като предназначението на горивата (за последваща доставка или за собствено потребление) е правно ирелевантно.
