Изх. № М-94-П-75
Дата: 08. 03. 2023 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 4, буква "б";
ЗЗО, чл. 33, ал. 2, т. 2, буква "б";
ЗЧРБ, чл. 23.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за здравното осигуряванепо отношение членовете на семействата на чужди граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС"
Във Ваше писмо с вх. №М-94-П-75 от 06.02.2023 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), се изисква становище от приходната администрация по повод здравно осигуряване на членовете на семействата на чужди граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" и Разрешение за дългосрочно пребиваване. Посочвате, че въпросните деца имат издадени личен номер на чужденец.
Предвид функционалната компетентност на НАП, изразявам следното принципно становище:
За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
С §6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗИД на ЗМТМ), в ЗЗО са направени допълнения в чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2.
Съгласно новата т. 4б на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица са включени и чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".
Правата на тази категория лица възникват от датата на получаване на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" - чл. 33, ал. 2, т. 2б от ЗЗО.
Видно от цитираните разпоредби, допълненията, направени с §6 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМТМ,са относими само към притежателите на "Синя карта на ЕС". В ЗЗО не са създадени разпоредби, които да уреждат задължителното здравно осигуряване на членовете на семейството на чужд гражданин, на който е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Ето защо по отношение на задължителното им здравно осигуряване се прилага редът, предвиден в ЗЗО за чуждите граждани, а именно:
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В цитираната разпоредба под дългосрочно или постоянно пребиваване в България се има предвид пребиваването по смисъла на чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
С оглед изложеното в случай че членовете на семействата на притежатели на "Синя карта на ЕС" са с дългосрочно или постоянно пребиваване в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, те ще попаднат в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица.
Необходимо е да се има предвид, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна, и в материалния обхват на който са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, то се прилага редът, предвиден в международния договор.
От друга страна е възможно да намери приложение и Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския Парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕС) №1231/2010). Съгласно този регламент по отношение на граждани на трети държави, както и членовете на техните семейства и наследниците, при условие че същите пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко едно отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат координационните регламенти - Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство(Регламент (ЕО) №987/2009).
В този аспект, при положение че членовете на семейството на лице с издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" влизат в България от територията на друга държава членка на ЕС, с изключение на Дания, е възможно те да попаднат в обхвата на координационните регламенти на самостоятелно основание и ще подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, при условие че въз основа на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 за тях е приложимо българското осигурително законодателство.
Въпросът, поставен в запитването Ви, относно необходимостта от допълнителна регистрация в НЗОК за децата, които имат издадени ЛНЧ номер, е от компетентността на НЗОК.
По отношение на процедурата за започване на здравно осигуряване на децата, които имат издадени ЛНЧ номера, е необходимо да се посети офис на НАП, където органите по приходите ще окажат съдействие в рамките на своите правомощия.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването се иска становище относно прилагането на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) спрямо членовете на семействата на чужди граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" и разрешение за дългосрочно пребиваване. Посочено е, че децата разполагат с издаден личен номер на чужденец.
За да възникне задължение за здравно осигуряване в Република България за дадено лице, то трябва да попада в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
С § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са направени допълнения в чл. 33, ал. 1 и чл. 34, ал. 2 от ЗЗО. Съгласно новата т. 4б на чл. 33, ал. 1 от ЗЗО в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица са включени и чуждите граждани, на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС". Правата на тази категория лица възникват от датата на получаване на разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" - чл. 33, ал. 2, т. 2б от ЗЗО.
От тези разпоредби следва, че допълненията, направени с § 6 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМТМ, се отнасят само до притежателите на "Синя карта на ЕС". В ЗЗО не са създадени разпоредби, които да уреждат задължителното здравно осигуряване на членовете на семейството на чужд гражданин, на който е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС".
Ето защо за задължителното здравно осигуряване на тези членове на семейството се прилага общият ред за чуждите граждани по ЗЗО. На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. В тази разпоредба под дългосрочно или постоянно пребиваване в България се има предвид пребиваването по смисъла на чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
С оглед на това, ако членовете на семействата на притежатели на "Синя карта на ЕС" имат дългосрочно или постоянно пребиваване в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, те попадат в обхвата на задължително осигурените в НЗОК лица.
Необходимо е да се има предвид, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор за социална сигурност, по който Република България е страна и в чийто материален обхват са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, се прилага редът, предвиден в този международен договор.
Отделно е възможно да намери приложение и Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство. Съгласно този регламент, по отношение на граждани на трети държави, както и членовете на техните семейства и наследниците им, при условие че пребивават законно на територията на дадена държава членка и не се намират в ситуация, която се ограничава във всяко отношение само в рамките на една единствена държава членка, се прилагат координационните регламенти - Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009.
В този аспект, ако членовете на семейството на лице с издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" влизат в България от територията на друга държава членка на ЕС, с изключение на Дания, е възможно те да попаднат в обхвата на координационните регламенти на самостоятелно основание и да подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, при условие че въз основа на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 за тях е приложимо българското осигурително законодателство.
Въпросът относно необходимостта от допълнителна регистрация в НЗОК за децата, които имат издаден ЛНЧ номер, е от компетентността на НЗОК.
По отношение на процедурата за започване на здравно осигуряване на децата с издадени ЛНЧ номера, следва да се посети офис на НАП, където органите по приходите ще окажат съдействие в рамките на своите правомощия.
Извод: Членовете на семействата на притежатели на "Синя карта на ЕС" подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК, ако имат дългосрочно или постоянно пребиваване по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ или ако за тях е приложимо българското осигурително законодателство по силата на международен договор или на координационните регламенти на ЕС; въпросът за допълнителна регистрация в НЗОК на деца с ЛНЧ е от компетентността на НЗОК, а НАП оказва съдействие по процедурата в рамките на своите правомощия.
