ОТНОСНО:Прилагане на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи писмено запитване с вх. № 08-00-2/23.02.2023 г., относно прилагане на ЗМДТ и ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Лице с постоянен адрес в гр. З..... е декларирало на основание чл. 54 от ЗМДТ закупено от него моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил, с първоначална регистрация през 2015 г. Автомобилът е регистриран в КАТ С..... и до продажбата му през 2022 г. не е променяна регистрацията.
През м. април 2018 г. лицето е променило постоянния си адрес от гр. З.... в гр. П..., като съответно е променена и личната карта. В Община З.... не е постъпила официална информация за промяната на постоянния адрес на лицето и то е продължило да плаща данък върху превозните средства в Община З.... до 2022 г. включително.
През 2022 г. е подало декларация по чл. 54 от ЗМДТ в Община П....., като общинската администрация в П..... е начислила данък върху превозните средства за периода от 2018 г. до 2022 г. Задълженото лице представя доказателства за заплащане на данък в З..... за периода от 2018 г. до 2022 г. и желае платеният данък върху превозните средства в Община З..... за периода от 2018 г. до 2022 г. да му бъде възстановен.
В запитването са изразени две становища.
Едното становище е, че данъкът платен неправомерно следва да бъде възстановен на лицето от Община З......
Другото становище е свързано със съдебна практика, а именно: решение № 13792/14.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 11885/2016 г., решение № 2731/11.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 12996/2015 г., решение от 23.02.2018 г. по адм. дело № 97/2017 г. на Административен съд ...... и др.
Посочвате, че според решенията, когато данъчно задължено лице има нормативно задължение при промяна на постоянния адрес да представи превозното средство за промяна на регистрацията в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, но не е направило тази промяна, не може да има и промяна в общината, която събира данъка за превозното средство - в случая Община З...... В тази хипотеза според Вас не е налице основание за откриване на данъчна партида в Община П....., при незаличена такава в Община З....., по която дължимият данък е внасян редовно за периода след промяната на постоянния адрес.
Поставени са следните въпроси:
1. Къде се дължи данък върху превозните средства, при условие че не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ в общината по постоянен адрес на данъчно задълженото лице и регистрацията на МПС не е променяна?
2. Следва ли Община З...... да възстанови платения от данъчно задълженото лице данък и ако отговорът е положителен, на какво основание и по каква процедура да бъде възстановен за периода след промяната на постоянния адрес?
3. Може ли Община З..... да се позове на съдебната практика и да приеме данъка върху превозните средства за дължимо платен?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
От началото на 2015 г. с новия текст на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ отпадна декларирането на пътни превозни средства от техните собственици за целите на данъчното облагане, с изключение на хипотезите по ал. 3, изброени лимитативно, в които e установено задължение за подаване на декларация. Данъчните задължения се формират въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства (ППС), поддържан от Министерството на вътрешните работи и се съобщават на данъчнозадължените лица.
Според чл. 61 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство. Изключението от това правило е регламентирано във второто предложение на чл. 61 от ЗМДТ и според него, само в случаите по чл. 54, ал. 5 (редакцията е изменена с ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), данъкът се заплаща в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Според чл. 54, ал. 5, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес (седалище на територията на страната), декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство. Следователно, данъкът върху превозните средства се заплаща по принцип в общината по постоянен адрес на собственика, а по изключение, когато собственикът няма постоянен адрес, данъкът се заплаща в общината по регистрация на превозното средство. Според редакцията на чл. 61 от закона, в сила до 31.12.2018 г., данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Тази хипотеза отпадна в новата редакция на чл. 61 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г.
В конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, предвиждащ извън предвидените случаи, при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение да се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Промяната в обстоятелството, имащо значение за определяне на данъка - промяна на постоянния адрес на данъчно задълженото лице, е настъпила през м. април 2018 г., т.е. лицето от м. май 2018 г. е данъчно задължено към Община П......, където следва да заплати данъка.
Промяната на това обстоятелство (промяна на постоянния адрес) обаче не е декларирана от лицето по предвидения в нормативен акт ред, а именно - в регистъра на пътните превозни средства (ППС) в изискуемия за това срок, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № I - 45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24 март 2000 г.), респективно, същата не е отразявана в регистрационните талони на ППС.
Това от своя страна препятства използването на данни за отразяването на промяната от органите на МВР, а съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ - общинските служители определят размера на данъка въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи. С тези свои действия и бездействия, данъчно задълженото лице извлича права, като се възползва от противоправното си поведение.
Тъй като от изложената в запитването фактическа обстановка става ясно, че данъчно задълженото лице е заплатило данък върху превозните средства за периода от 2018 до 2022 г. в Община З....., а предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, то дължи данък в Община П..... от м. май 2018 г., ако желае, може да се възползва от правото да поиска от Община З..... да му възстанови заплатените от него суми по реда на чл. 129 от ДОПК за периода от м. май 2018 г. до месеца, в който е извършена продажбата на МПС през 2022 г.
Предвид нормата на чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ, компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК и в тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Правомощията на органите по приходите са изброени изчерпателно в чл. 12 от ДОПК. Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).
Цитираните в запитването решения, постановени от АС и ВАС са постановени при конкретна фактическа обстановка и при обжалване на конкретен индивидуален административен акт. На основание § 2 от ДОПК и чл. 171, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, тези решения имат сила за страните по делото (чл. 177, ал. 1 от АПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Лице с постоянен адрес в гр. З..... е декларирало на основание чл. 54 от ЗМДТ закупено от него моторно превозно средство - лек автомобил, с първоначална регистрация през 2015 г. Автомобилът е регистриран в КАТ С..... и до продажбата му през 2022 г. регистрацията не е променяна.
През месец април 2018 г. лицето е променило постоянния си адрес от гр. З.... в гр. П..., като съответно е променена и личната карта. В Община З.... не е постъпила официална информация за промяната на постоянния адрес и лицето е продължило да плаща данък върху превозните средства в Община З.... до 2022 г. включително.
През 2022 г. лицето е подало декларация по чл. 54 от ЗМДТ в Община П....., като общинската администрация в П..... е начислила данък върху превозните средства за периода от 2018 г. до 2022 г. Задълженото лице представя доказателства за заплащане на данък в З..... за периода от 2018 г. до 2022 г. и желае платеният данък върху превозните средства в Община З..... за периода от 2018 г. до 2022 г. да му бъде възстановен.
В запитването са изложени две становища:
- данъкът, платен неправомерно, следва да бъде възстановен на лицето от Община З.....;
- позоваване на съдебна практика - решение № 13792/14.11.2017 г. на ВАС по адм. дело № 11885/2016 г., решение № 2731/11.03.2016 г. на ВАС по адм. дело № 12996/2015 г., решение от 23.02.2018 г. по адм. дело № 97/2017 г. на Административен съд ...... и др.
Посочено е, че според тези решения, когато данъчно задължено лице има нормативно задължение при промяна на постоянния адрес да представи превозното средство за промяна на регистрацията в регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, но не е направило тази промяна, не може да има и промяна в общината, която събира данъка за превозното средство - в случая Община З...... В тази хипотеза според Вас не е налице основание за откриване на данъчна партида в Община П..... при незаличена такава в Община З....., по която дължимият данък е внасян редовно за периода след промяната на постоянния адрес.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Къде се дължи данък върху превозните средства, при условие че не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ в общината по постоянен адрес на данъчно задълженото лице и регистрацията на МПС не е променяна?
Въпрос 2: Следва ли Община З...... да възстанови платения от данъчно задълженото лице данък и ако отговорът е положителен, на какво основание и по каква процедура да бъде възстановен за периода след промяната на постоянния адрес?
Въпрос 3: Може ли Община З..... да се позове на съдебната практика и да приеме данъка върху превозните средства за дължимо платен?
Правен анализ
От началото на 2015 г. с новия текст на чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ отпада декларирането на пътни превозни средства от техните собственици за целите на данъчното облагане, с изключение на хипотезите по ал. 3, изброени лимитативно, в които е установено задължение за подаване на декларация. Данъчните задължения се формират въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщават на данъчно задължените лица.
Съгласно чл. 61 от ЗМДТ (изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство. Изключението от това правило е регламентирано във второто предложение на чл. 61 от ЗМДТ, според което само в случаите по чл. 54, ал. 5 данъкът се заплаща в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.
Съгласно чл. 54, ал. 5, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес (седалище) на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство.
Следователно данъкът върху превозните средства по принцип се заплаща в общината по постоянен адрес на собственика, а по изключение - когато собственикът няма постоянен адрес в страната - в общината по регистрация на превозното средство.
Според редакцията на чл. 61 от закона, в сила до 31.12.2018 г., данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство. Тази хипотеза отпада в новата редакция на чл. 61 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г.
В конкретния случай е изпълнен фактическият състав на чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, предвиждащ, че при промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Обстоятелството, имащо значение за определяне на данъка, е промяната на постоянния адрес на данъчно задълженото лице, настъпила през месец април 2018 г., поради което от месец май 2018 г. лицето е данъчно задължено към Община П......, където следва да заплаща данъка.
Промяната на това обстоятелство (промяна на постоянния адрес) не е декларирана от лицето по предвидения в нормативен акт ред, а именно - в регистъра на пътните превозни средства в изискуемия за това срок, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съответно промяната не е отразена в регистрационните талони на ППС.
Това препятства използването на данните за настъпилата промяна от органите на МВР, а съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ общинските служители определят размера на данъка въз основа на данните от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи.
С тези свои действия и бездействия данъчно задълженото лице извлича права, като се възползва от противоправното си поведение.
По Въпрос 1
С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 54, чл. 60, ал. 9 и чл. 61 от ЗМДТ, при промяна на постоянния адрес на собственика на превозното средство данъкът върху превозните средства се дължи в общината по новия постоянен адрес, считано от началото на месеца, следващ месеца на промяната, независимо че регистрацията на МПС не е променяна и не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ в общината по новия постоянен адрес.
Извод: В разглеждания случай данъкът върху превозните средства се дължи в Община П...... от месец май 2018 г., въпреки че регистрацията на МПС не е променяна и не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ в тази община.
По Въпрос 2
От фактическата обстановка е видно, че данъчно задълженото лице е заплатило данък върху превозните средства за периода от 2018 г. до 2022 г. в Община З....., а съгласно чл. 60, ал. 9, във връзка с чл. 61 от ЗМДТ, дължи данък в Община П..... от месец май 2018 г.
Ако лицето желае, може да се възползва от правото да поиска от Община З..... да му възстанови заплатените от него суми за данък върху превозните средства за периода от месец май 2018 г. до месеца, в който е извършена продажбата на МПС през 2022 г., по реда на чл. 129 от ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗМДТ компетентен орган за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци са служителите на общинската администрация, като приложимият процесуален ред е този по ДОПК. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Правомощията на органите по приходите са изброени изчерпателно в чл. 12 от ДОПК. Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно и при изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК са независими и действат само въз основа на закона (чл. 4 от ДОПК). Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства се подлагат на цялостна преценка от органа по приходите при постановяване на съответния акт.
В рамките на производството по чл. 129 от ДОПК компетентният орган следва да прецени наличието на надвнесен или недължимо платен данък и при наличие на предпоставките да разпореди възстановяване или прихващане на сумите.
Извод: Община З...... следва да възстанови на лицето платения данък върху превозните средства за периода от месец май 2018 г. до месеца на продажбата на МПС през 2022 г., ако в производство по чл. 129 от ДОПК се установи надвнесен или недължимо платен данък; възстановяването се извършва по реда на чл. 129 от ДОПК.
По Въпрос 3
Съгласно чл. 4 от ДОПК органите по приходите са независими и действат само въз основа на закона. При осъществяване на правомощията си по чл. 12 от ДОПК те следва да прилагат пряко действащите материални и процесуални норми, като съдебната практика може да има значение при тълкуването им, но не може да замести закона.
В разглеждания случай приложими са разпоредбите на чл. 54, чл. 60, ал. 9 и чл. 61 от ЗМДТ, които определят общината, в чийто бюджет се внася данъкът върху превозните средства, и момента, от който настъпва промяната в данъчното задължение при промяна на обстоятелствата.
Предвид това, че от месец май 2018 г. данъкът се дължи в Община П......, платеният в Община З...... данък за този период е недължимо платен по смисъла на ДОПК и подлежи на възстановяване при наличие на предпоставките по чл. 129 от ДОПК. Позоваването на съдебна практика не може да обоснове приемане на този данък за дължимо платен в противоречие с действащите разпоредби на ЗМДТ.
Извод: Община З..... не може законосъобразно да приеме данъка върху превозните средства за периода след месец май 2018 г. за дължимо платен, позовавайки се на съдебната практика, когато това противоречи на разпоредбите на чл. 54, чл. 60, ал. 9 и чл. 61 от ЗМДТ.
