ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Вашe запитванe с вх. № 55-0002-243/04.07.2025 г. и допълнение към него с вх. № 55-0002-243#1/07.07.2025 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС. Към запитването са приложени договор на български език и други, свързани с получателя по доставката документи, съставени на чужд език.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Българско дружество ще бъде регистрирано по ЗДДС. Ще извършва услуга на фирма, регистрирана в Англия и Уелс, която няма ДДС номер. Услугата, която ще извършва дружеството, е свързана с превод и легализация на документи и плащане на административни такси. Посочвате, че английската фирма е данъчно задължено лице и мястото на изпълнение при доставка на услугата, е където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. Англия - чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (обратно начисляване).
Поставен е следният въпрос:
Как следва да се документира извършената от българското дружество доставка на услуга - с начислен 20% ДДС или без начислен данък?
В отговор на въпроса, липсата на превод на част от предоставените от дружеството документи, които не са в съответствие с изискванията на чл. 55 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в чл. 21 от ЗДДС.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Ал. 2 на чл. 21 от ЗДДС гласи, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От цитираните разпоредби е видно, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е обусловено от статута на получателя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката, т.е. дали същият е данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
В действащия ЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя. Такива доказателства са установени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламента).
Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността има статут на данъчно задължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед изложената фактическа обстановка и приложения договор, дружеството ще предоставя услуги, състоящи се в превод и легализация на документи, както и плащания на административни такси, свързани с подаване на документи за кандидатстудентски прием на чуждестранни лица и записването им в български университети. Според посоченото в запитването, получателят по доставката на извършваната от дружеството услуга е нерегистрирано за целите на ДДС данъчно задължено лице, установено на територията на Англия.
Предвид гореизложеното и независимо че получателят по доставката не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен номер, същият ще се счита за данъчно задължено лице, ако българското дружество - доставчик на съответната услуга разполага с някое от доказателствата, предвидени в чл. 18, пар. 3 от Регламента.
При наличие на доказателства, че английската фирма - възложител по договора има статут на данъчно задължено лице към датата на възникване на данъчното събитие по доставката на услуга, мястото ѝ на изпълнение е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на Англия. На основание чл. 86, ал. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за доставка с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява ДДС.
При липса на доказателства, че получателят има статут на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и на основание чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, извършената от българското дружество услуга подлежи на облагане с 20% ДДС, когато същото е регистрирано по закона лице.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: българско дружество предстои да бъде регистрирано по ЗДДС. То ще извършва услуга на фирма, регистрирана в Англия и Уелс, която няма ДДС номер. Услугата включва превод и легализация на документи и плащане на административни такси.
Посочено е, че английската фирма е данъчно задължено лице и че мястото на изпълнение при доставка на услугата е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. Англия - чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (обратно начисляване).
Въпрос: Как следва да се документира извършената от българското дружество доставка на услуга - с начислен 20% ДДС или без начислен данък?
В отговор, с оглед липсата на превод на част от приложените документи, които не са в съответствие с изискванията на чл. 55 от ДОПК и действащото законодателство, се излага следното становище.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са в чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато услугите се предоставят от постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на доставчика, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, намиращ се на място, различно от мястото на установяване на независимата икономическа дейност на получателя, мястото на изпълнение е мястото на този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От тези разпоредби следва, че мястото на изпълнение на доставката на услуга зависи от статута на получателя към датата на възникване на данъчното събитие - дали е данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
В действащия ЗДДС не са регламентирани документи, необходими за доказване статута на получателя. Такива доказателства са установени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС (Регламента).
Съгласно чл. 18, пар. 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, потвърждаващо, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
- б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, или с всяко друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед изложената фактическа обстановка и приложения договор, българското дружество ще предоставя услуги, състоящи се в превод и легализация на документи, както и плащане на административни такси, свързани с подаване на документи за кандидатстудентски прием на чуждестранни лица и записването им в български университети.
Според посоченото в запитването, получателят по доставката на услугата е нерегистрирано за целите на ДДС данъчно задължено лице, установено на територията на Англия.
Предвид гореизложеното и независимо че получателят по доставката не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен номер, той ще се счита за данъчно задължено лице, ако българското дружество - доставчик на услугата, разполага с някое от доказателствата по чл. 18, пар. 3 от Регламента.
При наличие на доказателства, че английската фирма - възложител по договора, има статут на данъчно задължено лице към датата на възникване на данъчното събитие по доставката на услугата, мястото на изпълнение е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на Англия.
На основание чл. 86, ал. 3, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, за доставка с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява ДДС.
При липса на доказателства, че получателят има статут на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната и на основание чл. 82, ал. 1, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, извършената от българското дружество услуга подлежи на облагане с 20% ДДС, когато дружеството е регистрирано по закона лице.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Ако българското дружество разполага с доказателства по чл. 18, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 282/2011, че английската фирма е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е в Англия и не се начислява ДДС. При липса на такива доказателства мястото на изпълнение е на територията на страната и услугата се облага с 20% ДДС, когато българското дружество е регистрирано по ЗДДС.
