ОТНОСНО: Прилагане на чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
В Дирекция ОДОП ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-13/01.02.2022 г. относно прилагане на чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В писмото се поставя въпрос относно действията на главен публичен изпълнител ......... от офис на НАП ...., касаещи погасяване на задължение за лихви, при условие че длъжникът има непогасена главница. Към запитването се прилага и разпореждането на публичния изпълнител.
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки приложимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 4 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. Поради това, в настоящия отговор ще Ви бъдат разяснени принципно приложението на относимите към запитването Ви правни норми.
Редът за погасяване на публичните вземания е уреден в чл. 169 от ДОПК.
Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. В алинея 8 на същата разпоредба е предвидено, че след образуване на изпълнително дело публичните вземания се погасяват в последователност: разноски, главница, лихви. По отношение на задължения, които са предадени в НАП за принудително събиране, плащанията за тези задължения постъпват по сметка на НАП за принудително събиране на публични вземания. След образуване на изпълнително производство, респ. присъединяване към образувано изпълнително производство, независимо от вида на вземанията - на взискател НАП или на външен взискател, плащанията се разпределят с разпореждане на публичен изпълнител.
В случай че постъпилата сума е недостатъчна за погасяване на всички задължения по изпълнителното дело, конкуренцията между публичните вземания е уредена в чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК:
"Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:
1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;"
Ако Вие, в качеството Ви на длъжник, не сте съгласен с извършеното разпределение от публичния изпълнител, имате право на защита срещу принудителното изпълнение. Съгласно чл. 266 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Видно от следващите разпоредби - чл. 267 и 268 от ДОПК, решението на териториалния директор може да се обжалва пред административен съд в предвидените в ДОПК случаи.
В запитването се поставя въпрос относно действията на главен публичен изпълнител от офис на НАП, свързани с погасяване на задължение за лихви при наличие на непогасена главница. Към запитването е приложено и разпореждането на публичния изпълнител.
В отговор, при съобразяване с приложимата нормативна уредба, се излага следното становище:
Съгласно чл. 4 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. Поради това се разяснява принципното приложение на относимите към запитването правни норми.
Редът за погасяване на публичните вземания е уреден в чл. 169 от ДОПК. Публичните вземания се погасяват в следната последователност: първо главница, след това лихви, след това разноски. В ал. 8 на чл. 169 от ДОПК е предвидено, че след образуване на изпълнително дело публичните вземания се погасяват в последователност: първо разноски, след това главница, след това лихви.
По отношение на задължения, предадени в НАП за принудително събиране, плащанията за тези задължения постъпват по сметка на НАП за принудително събиране на публични вземания. След образуване на изпълнително производство или присъединяване към вече образувано изпълнително производство, независимо от вида на вземанията - на взискател НАП или на външен взискател, постъпилите плащания се разпределят с разпореждане на публичен изпълнител.
Когато постъпилата сума е недостатъчна за погасяване на всички задължения по изпълнителното дело, конкуренцията между публичните вземания се урежда от чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК, съгласно който: "Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;".
Ако длъжникът не е съгласен с извършеното разпределение от публичния изпълнител, той има право на защита срещу принудителното изпълнение. Съгласно чл. 266 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл. 267 и чл. 268 от ДОПК, решението на териториалния директор може да се обжалва пред административен съд в предвидените в ДОПК случаи.
Извод: Погасяването на публичните вземания се извършва по реда на чл. 169 от ДОПК, като след образуване на изпълнително дело се прилага последователността разноски - главница - лихви, а при недостатъчност на постъпилите суми разпределението се извършва по правилата на чл. 219, ал. 1, т. 1 от ДОПК; при несъгласие с разпределението длъжникът разполага с право на обжалване по чл. 266 - 268 от ДОПК.
