Изх. №20-00-328
24.07.2020 г.
ЗДДС- чл.6, ал.2, т.1
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-328/06.07.2020 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Дружеството (регистрирано по ЗДДС) е собственик на поземлен имот, който е отчужден от ....... община за изграждането на обект публична общинска собственост.
Административен съд - ........ с решение №.2020 г. е определил размера н паричното обезщетение за отчуждения поземлен имот в размер на ХХХ лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Дължи ли се ДДС върху паричното обезщетение?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС приравнява на доставка на стока прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение.
Видно от текста на цитираната разпоредба, за да е налице доставка на стока по смисъла на същата, е необходимо да са изпълнени следните условия:
- да е налице прехвърляне на право на собственост;
- това прехвърляне да е в резултат на искане или акт на държавен орган;
- за това прехвърляне да е налице обезщетение.
В конкретния случай са налице горепосочените условия. Съгласно изложената фактическа обстановка със Заповед на кмета на .... Община, на основание чл. 25, ал. 1-2 и чл. 21, ал. 1 и от Закона за общинската собственост (ЗОС), съгласно действащия подробен устройствен план (ПУП), е отчужден застроен поземлен имот, заедно с попадащи в имота сгради представляващи сграда-портал на комбинат и стопанска постройка (съществували към 1987 г.). Дружеството обжалва по съдебен ред размера на обезщетението определено в Заповедта на кмета на .... Община. Съгласно приложеното решение на АС, съдът намира, че ще следва да се определи обезщетение и за сградата и постройката и за извършени в отчуждените имоти подобрения (ограда на имота, която според вещото лице е била част от бившия комбинат).
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на паричното обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21, ал. 1 от ЗОС и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Имотите се считат за отчуждени след влизане в сила на административните актове (когато не са обжалвани) за извършване на отчуждаването и от момента, в който дължимото парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащото лице (чл. 29, ал. 3 от ЗОС).
Предвид гореизложеното се налага изводът, че в случая са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и е налице доставка от дружеството към ... община. Дружеството (регистрирано по ЗДДС лице) следва да начисли данък и да документира доставките по общите правила на закона.
Правилата относно данъчното третиране на доставките, свързани с прехвърляне на правото на собственост върху земя и сгради са регламентирани в чл. 45 от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС при прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС.
Според § 5, т. 11 от ДР на ЗУТ "урегулиран поземлен имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставките на сгради или части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени от облагане с ДДС. Доставчикът обаче може да ги превърне в облагаеми, ако се възползва от правилото на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Определението за "сгради, които не са нови" се извежда по аргумент за противното от дадената в § 1, т. 5 от ДР от ЗДДС дефиниция за "нови сгради".
По отношение на сделките, свързани с постройки, неподвижно прикрепени към земя, следва да се има предвид, че в ЗУТ е направено ясно разграничение между понятията "сграда" и "постройка". "Сгради" са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Постройка е всеки друг вид строеж, който не е квалифициран като сграда по ЗУТ. ЗДДС също разграничава двете понятия и по силата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС доставките на постройки, неподвижно закрепени към земята са облагаеми по чл. 12 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС). В тези случаи размерът на данъка се определя по формулата по чл. 53, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
Доколкото в случая не е посочено, че по отношение на дължим ДДС е определено отделно обезщетение, следва да се приеме, че данъкът е включен в стойността на паричното обезщетение.
Документирането на доставката е по реда на чл. 113, ал. 1 - 4 и чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. При освободените доставки на недвижими имоти не се посочва ДДС на отделен ред, като трябва задължително да бъде вписано основанието за неначисляване на ДДС.
В случаите, когато във фактурата не е посочено основанието за неначисляване на данъка съгласно изискването на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС се приема, че доставчикът е упражнил правото си на избор доставката да бъде облагаема. В този случай се приема, че данъкът е включен в цената (чл. 67, ал. 2 от ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружество, регистрирано по ЗДДС, е собственик на поземлен имот, който е отчужден от ... община за изграждане на обект - публична общинска собственост. С решение № .../2020 г. Административен съд - ... е определил размера на паричното обезщетение за отчуждения поземлен имот в размер на ХХХ лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Дължи ли се ДДС върху паричното обезщетение?
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС за доставка на стока се приравнява прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение.
От текста на тази разпоредба следва, че за да е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС, трябва да са изпълнени едновременно следните условия:
- да е налице прехвърляне на право на собственост;
- прехвърлянето да е в резултат на искане или акт на държавен орган;
- за това прехвърляне да е налице обезщетение.
В конкретния случай са налице горепосочените условия. Съгласно изложената фактическа обстановка, със заповед на кмета на ... община, на основание чл. 25, ал. 1 - 2 и чл. 21, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС), съгласно действащ подробен устройствен план (ПУП), е отчужден застроен поземлен имот, заедно с попадащите в имота сгради, представляващи сграда - портал на комбинат и стопанска постройка (съществували към 1987 г.).
Дружеството е обжалвало по съдебен ред размера на обезщетението, определено в заповедта на кмета на ... община. Съгласно приложеното решение на Административния съд, съдът приема, че следва да се определи обезщетение и за сградата и постройката, както и за извършени в отчуждения имот подобрения - ограда на имота, която според вещото лице е била част от бившия комбинат.
Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗОС размерът на паричното обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на ПУП по чл. 21, ал. 1 от ЗОС, и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗОС имотите се считат за отчуждени след влизане в сила на административните актове (когато не са обжалвани) за извършване на отчуждаването и от момента, в който дължимото парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащото лице.
Предвид гореизложеното се приема, че в случая са налице условията на чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и е налице доставка от дружеството към ... община. Дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, следва да начисли данък и да документира доставките по общите правила на закона.
Извод: Паричното обезщетение за отчуждаването представлява възнаграждение за доставка по чл. 6, ал. 2, т. 1 от ЗДДС и по принцип подлежи на облагане с ДДС, като дружеството следва да начисли данък и да документира доставката.
Правилата относно данъчното третиране на доставките, свързани с прехвърляне на правото на собственост върху земя и сгради, са уредени в чл. 45 от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС при прехвърляне на право на собственост върху урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ) е налице облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС.
Съгласно § 5, т. 11 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "урегулиран поземлен имот" е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставките на сгради или части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени от облагане с ДДС. Доставчикът обаче може да ги превърне в облагаеми, ако се възползва от правилото на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС.
Определението за "сгради, които не са нови" се извежда по аргумент за противното от дадената в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗДДС дефиниция за "нови сгради".
По отношение на сделките, свързани с постройки, неподвижно прикрепени към земя, следва да се има предвид, че в ЗУТ е направено ясно разграничение между понятията "сграда" и "постройка". "Сгради" са тези здания, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение. Постройка е всеки друг вид строеж, който не е квалифициран като сграда по ЗУТ.
ЗДДС също разграничава двете понятия и по силата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС доставките на постройки, неподвижно закрепени към земята, са облагаеми по чл. 12 от ЗДДС.
Извод: Прехвърлянето на право на собственост върху УПИ е облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС, а доставките на стари сгради и прилежащите им терени са освободени по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освен ако доставчикът не избере те да бъдат облагаеми по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС; доставките на постройки, неподвижно закрепени към земята, са облагаеми по чл. 12 от ЗДДС.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
Съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. В тези случаи размерът на данъка се определя по формулата по чл. 53, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
В разглеждания случай не е посочено, че по отношение на дължимия ДДС е определено отделно обезщетение, поради което следва да се приеме, че данъкът е включен в стойността на паричното обезщетение.
Извод: Данъчната основа е размерът на паричното обезщетение, като при липса на изрично отделно посочен ДДС се приема, че данъкът е включен в тази сума и се изчислява по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Документирането на доставката се извършва по реда на чл. 113, ал. 1 - 4 и чл. 114, ал. 1 от ЗДДС.
При освободените доставки на недвижими имоти не се посочва ДДС на отделен ред във фактурата, като задължително трябва да бъде вписано основанието за неначисляване на ДДС.
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, когато във фактурата не е посочено основанието за неначисляване на данъка, се приема, че доставчикът е упражнил правото си на избор доставката да бъде облагаема. В този случай, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, се приема, че данъкът е включен в цената.
Извод: Доставката следва да се документира с фактура по общия ред; при освободена доставка трябва да се посочи основанието за неначисляване на ДДС, а при липса на такова основание във фактурата се счита, че доставчикът е избрал доставката да бъде облагаема и ДДС се приема за включен в цената.
