Изх. №20-00-217
12.05.2021 г.
ЗДДС - чл. 13, ал. 1
ЗДДС - чл. 13, ал. 3
ЗДДС - чл. 13, ал. 6
ЗДДС - чл. 99
ЗДДС - чл. 117, ал. 1
ЗДДС - чл. 124, ал. 2
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"XYZ" ЕООД поръчва стока от Китай (от различни доставчици), която доставчиците доставят до Германия. "XYZ" ЕООД не е в състояние на проследи движението на стоката от Китай до Германия (тъй като не съществуват проследяващи номера). Съгласно обясненията на доставчиците стоката преминава митница в Германия, след което същата се предава на UPS. От този момент нататък "XYZ" ЕООД има проследяващ номер, което позволява на дружеството да следи пратката.
Китайските доставчици отказват да предоставят на "XYZ" ЕООД доказателство, че са заплатили необходимите митнически задължения в Германия (тъй като същите са заплатени от тях).
Във връзка с описаната фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Този начин на работа на дружеството приемлив ли е (от гледна точка на ЗДДС), тъй като същото п...
