ОТНОСНО: Прилагане на разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-10/24.01.2025 г. относно прилагане на разпоредби на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС, като основната му дейност е производство на метални изделия. Същото води преговори и се очаква да получава 40% авансово плащане за производство на метални изделия по изчислени 6-месечни прогнозни поръчки от клиент, регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС. Тъй като поръчките са прогнозни, крайната сума на поръчката ще се различава от действително изнесеното количество и вътреобщностните доставки (ВОД) ще бъдат осъществявани в рамките на шест месеца от получения аванс. Дружеството възнамерява да приложи изключението на чл. 25, ал. 7, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 113, ал. 5 от ЗДДС и да не издава фактура за полученото авансово плащане, като за всеки ВОД във връзка с това авансово плащане ще издава фактура с пълната стойност на ВОД, без приспадане на аванси. По този начин ВОД ще бъде деклариран в справка-декларацията, VIES-декларацията и Интрастат-декларацията.
Поставен е следният въпрос:
В съответствие със законовите изисквания ли е възприетият от дружеството подход на деклариране на полученото авансово плащане във връзка с ВОД?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
На основание чл. 51, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие за вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Данъкът при ВОД става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, съгласно чл. 51, ал. 3 от закона. Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата (чл. 51, ал. 4 от ЗДДС).
Съгласно чл. 51, ал. 5 от закона, разпоредбата на ал. 4 на същата законова норма не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.
Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС).
В случаите на авансово плащане при ВОД, на основание чл. 113, ал. 5 на ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид цитираните по-горе разпоредби, за полученото от дружеството авансово плащане във връзка с вътреобщностна доставка издаването на фактура не е задължително.
Такава следва да се издаде при наличие на условията в чл. 51, ал. 1 от ЗДДС, а именно доставка на стока.
На основание чл. 124, ал. 3 от закона фактурата следва да се отрази в дневника за продажби за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51 от ЗДДС. Заедно със справка-декларацията за съответния данъчен период задължително следва да се подаде и VIES-декларация за тези доставки (чл. 125, ал. 2 от ЗДДС).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството е регистрирано по ЗДДС, основната му дейност е производство на метални изделия. Води преговори и се очаква да получава 40% авансово плащане за производство на метални изделия по изчислени 6-месечни прогнозни поръчки от клиент, регистриран за целите на ДДС в държава членка на ЕС. Поради прогнозния характер на поръчките крайната сума на поръчката ще се различава от действително изнесеното количество, като вътреобщностните доставки ще бъдат осъществявани в рамките на шест месеца от получения аванс.
Дружеството възнамерява да приложи изключението на чл. 25, ал. 7, във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 113, ал. 5 от ЗДДС и да не издава фактура за полученото авансово плащане. За всеки ВОД, извършен във връзка с това авансово плащане, дружеството ще издава фактура с пълната стойност на ВОД, без приспадане на аванси. По този начин ВОД ще бъде деклариран в справка-декларацията, VIES-декларацията и Интрастат-декларацията.
Въпрос: В съответствие със законовите изисквания ли е възприетият от дружеството подход на деклариране на полученото авансово плащане във връзка с ВОД?
На основание чл. 51, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие за вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗДДС данъкът при вътреобщностна доставка става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.
Съгласно чл. 51, ал. 4 от ЗДДС, ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата.
Съгласно чл. 51, ал. 5 от ЗДДС разпоредбата на ал. 4 не се прилага, когато фактурата е издадена във връзка с получено плащане по доставката преди датата на възникване на данъчното събитие.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.
Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Съгласно чл. 113, ал. 5 от ЗДДС, в случаите на авансово плащане при вътреобщностна доставка фактурата се издава задължително не по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид цитираните разпоредби, за полученото от дружеството авансово плащане във връзка с вътреобщностна доставка издаването на фактура не е задължително. Фактура следва да се издаде при наличие на условията по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС, а именно при доставка на стока.
На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС фактурата следва да се отрази в дневника за продажби за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51 от ЗДДС.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС заедно със справка-декларацията за съответния данъчен период задължително следва да се подаде и VIES-декларация за тези доставки.
Извод: Възприетият от дружеството подход - да не се издава фактура за полученото авансово плащане по ВОД и да се издават фактури с пълната стойност на всяка вътреобщностна доставка при настъпване на данъчното събитие, като доставките се декларират в справка-декларацията, VIES-декларацията и Интрастат-декларацията, е в съответствие с приложимите разпоредби на ЗДДС.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
