НАП: Задължително здравно осигуряване и възстановяване на здравноосигурителни права на български граждани, пребивавали продължително в трета страна по ЗЗО

В запитването е изложено, че 29 години сте живял и работил като инженер в Кот Дивоар. От 2020 г. се завръщате в България със семейството си с цел оставане в страната. След завръщането си вече четири месеца живеете без здравноосигурителни права. Поставяте въпрос относно здравноосигурителния Ви статус след завръщането Ви в България.

Въпрос: Поставяте въпрос относно здравноосигурителния Ви статус след завръщането Ви в България.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

За постоянно живеещи на територията на Република България се считат лицата, които фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през календарната година. Лицата с двойно гражданство, едното от които е българско, пребиваващи в страната повече от 183 дни през календарната година, са в кръга на осигурените в НЗОК лица и подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съответно, за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година, тези лица не подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК.

Предвид изложеното, в случай че имате двойно гражданство, едното от които е българско, за периодите на пребиваване извън страната повече от 183 дни през календарната година не подлежите на задължително здравно осигуряване в НЗОК.

Извод: При двойно гражданство, едното от които е българско, за периодите на пребиваване извън България над 183 дни в календарна година не дължите задължителни здравноосигурителни вноски в НЗОК.

С оглед задълженията на НАП по ЗЗО и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс относно формиране на здравноосигурителния статус, установяване, обезпечаване и събиране на задължения за задължителни здравноосигурителни вноски, за да бъдете освободен от задължително здравно осигуряване на основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, следва да представите документи в компетентната териториална дирекция на НАП по постоянен адрес.

Документите, които се представят, са:

• международен паспорт или документ, издаден от МВР, за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни);
• документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване.

В случай че представите документ, съставен на чужд език, той следва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Изброяването е примерно, като доказателство за пребиваване в чужбина е възможно да бъдат взети предвид и други документи. Преценката относно доказателствената стойност на тези документи се извършва от органа по приходите. Въз основа на данните, посочени в представените документи, здравноосигурителният Ви статус следва да бъде актуализиран.

Извод: За освобождаване по чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и актуализиране на здравноосигурителния статус трябва да подадете в компетентната ТД на НАП доказателства за пребиваване в чужбина над 183 дни и за чуждо гражданство, като органът по приходите преценява доказателствената им стойност.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 40в от ЗЗО, съгласно която българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в НАП декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.

Извод: При двойно гражданство и пребиваване в чужбина над 183 дни годишно може да подадете декларация по чл. 40в от ЗЗО в НАП, с която да заявите, че не дължите здравноосигурителни вноски.

В случай че нямате двойно гражданство, следва да имате предвид, че в ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават продължително в чужбина. В чл. 40а от ЗЗО е предоставена възможност за освобождаване на тези лица от задължително здравно осигуряване при определени условия.

Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, след подадено заявление до компетентната териториална дирекция на НАП.

При завръщането в страната условие за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл. 40а от ЗЗО е лицето да подаде заявление за завръщане в страната в компетентната ТД на НАП и да представи доказателствени документи за пребиваване в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.

Възстановяването на здравноосигурителните права на лицата, за които са изпълнени условията на чл. 40а от ЗЗО, при завръщането им в страната се извършва по реда на чл. 40а, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, а именно:

1. след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано (чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО);
2. след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО).

Извод: Ако нямате двойно гражданство и сте пребивавали в чужбина над 183 дни, освобождаването и последващото възстановяване на здравноосигурителните права се извършват по чл. 40а от ЗЗО - чрез заявление и доказателства за пребиваване, а при завръщане правата се възстановяват или след 6 месеца осигуряване, или след еднократно плащане на 12 вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се.

Във връзка с желанието Ви за предварително внасяне на здравноосигурителните Ви вноски до края на месец 03.2021 г. следва да имате предвид, че в случай че спрямо Вас е приложима хипотезата на чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО, видно и от самата разпоредба, дори и при авансово плащане на здравноосигурителните вноски, здравноосигурителните Ви права могат да бъдат възстановени едва след изтичане на 6 последователни месеца, през които сте осигуряван.

Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, размерът на здравноосигурителната вноска се определя за всяка календарна година със Закона за бюджета на НЗОК, поради което размерът на здравноосигурителната вноска за всяка следваща календарна година може да бъде различен от предходната.

Извод: Авансовото плащане на вноски не съкращава 6-месечния срок по чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО за възстановяване на правата, а размерът на вноските за бъдещи години се определя ежегодно със Закона за бюджета на НЗОК и може да се различава от предходната година.