КСО - чл. 4, ал. 3, т. 4, ал. 4 и ал. 6, чл. 6, ал. 7, ал. 8 и ал. 9;
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 6
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на пенсионер, упражняващ трудова дейност като регистриран земеделски стопанин
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. .......... от 15.06.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че получавате субсидия за единица площ и плащате 10 на сто данък. На 20.04.2015 г. сте се регистрирали като земеделски стопанин. Интересувате се, трябва ли да внасяте 24 лв. на месец здравноосигурителна вноска, при положение че сте пенсионер.
Предвид изложеното и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
- Относно задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
"Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 /посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г./) от ДР на КСО).
Редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (Загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.)
Областните дирекции "Земеделие" издават регистрационни карти на земеделските стопани при вписването им регистъра. Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица представят ежегодно в срок от 1 октомври до 28 февруари актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до 28 февруари на следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.). При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция "Земеделие" или чрез общинската служба по земеделие (чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3/1999 г.).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 300 лв., а максималният месечен осигурителен доход (за всички осигурени лица) е 2600 лв.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция,не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО). "Непреработена растителна и животинска продукция" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на КСО е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО (включително регистрираните земеделски стопани), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от КСО е създадена след като Конституционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение, а ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.
Предвид цитираните разпоредби лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват дейност като регистрирани земеделски стопани, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за задължителните минимални осигурени рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а се осигуряват във фондовете на държавното обществено осигуряване само ако желаят. Пенсионерите - регистрирани земеделски стопани, упражняват регламентираното в чл. 4, ал. 6 от КСО право да се осигуряват по свое желание по предвидения с НООСЛБГРЧМЛ ред (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ).
- Относно задължителните осигурителни вноски за здравно осигуряване:
По отношение на задължителното здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО (самоосигуряващите се лица) следва да се отбележи, че то е регламентирано в отделен закон, а не в Кодекса за социално осигуряване. Със Закона за здравното осигуряване се уреждат здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения (чл. 1, ал. 1 от същия закон). В тази връзка следва да се има предвид, че с решението си Конституционният съд не засяга здравното осигуряване на пенсионерите - самоосигуряващи се лица, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от КСО, а не такива от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На основание гореизложеното, поради липсата на изричен текст в Закона за здравното осигуряване, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, за периодите, през които упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, Вие подлежите на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо от обстоятелството, че сте пенсионер. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, според която здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в точки 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО. Следователно като лице, осигурявано здравно за сметка на държавния бюджет върху получаваната пенсия от държавното обществено осигуряване (т. 4), което едновременно с това извършва трудова дейност като регистриран земеделски стопанин (т. 2), Вие следва да внасяте здравноосигурителни вноски за своя сметка текущо през годината върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година и да извършвате годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (с изключение на облагаемите доходи от непреработена растителна и/или животинска продукция и субсидиите).
В запитването е посочено, че лицето получава субсидия за единица площ и плаща 10 на сто данък. На 20.04.2015 г. се е регистрирало като земеделски стопанин. Поставя се въпрос дали трябва да внася 24 лв. месечно здравноосигурителна вноска, при положение че е пенсионер.
Въпрос: Трябва ли да внасям 24 лв. на месец здравноосигурителна вноска, при положение че съм пенсионер и съм регистриран земеделски стопанин?
Относно задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
"Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО (посл. изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г.) са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
Редът за регистрация на земеделските стопани е уреден в Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани (загл. изм. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., в сила от 28.04.2015 г.). Областните дирекции "Земеделие" издават регистрационни карти на земеделските стопани при вписването им в регистъра.
Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица ежегодно, в срок от 1 октомври до 28 февруари, представят актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на тази информация областната дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до 28 февруари на следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност - чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.
При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областната дирекция "Земеделие" или чрез общинската служба по земеделие - чл. 11, ал. 6 от Наредба № 3/1999 г.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 7 от КСО.
Съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 300 лв., а максималният месечен осигурителен доход за всички осигурени лица е 2600 лв.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход - чл. 6, ал. 8 от КСО.
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност - чл. 6, ал. 9 от КСО.
"Непреработена растителна и животинска продукция" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 9 от ДР на КСО е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет - чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност - възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6 от КСО, включително регистрираните земеделски стопани, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО (нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) е създадена след като Конституционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО (предишно заглавие КЗОО, изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.) по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът приема, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение. Ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те могат да правят осигурителни вноски по свое желание.
Предвид цитираните разпоредби лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват дейност като регистрирани земеделски стопани, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО за задължителните минимални осигурени рискове - инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а се осигуряват във фондовете на държавното обществено осигуряване само ако желаят.
Пенсионерите - регистрирани земеделски стопани, упражняват регламентираното в чл. 4, ал. 6 от КСО право да се осигуряват по свое желание по предвидения с НООСЛБГРЧМЛ ред - чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: Пенсионерите, упражняващи дейност като регистрирани земеделски стопани, не са задължени да се осигуряват за държавното обществено осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, а могат да внасят осигурителни вноски само по свое желание.
Относно задължителните осигурителни вноски за здравно осигуряване
По отношение на задължителното здравно осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО (самоосигуряващите се лица) се посочва, че то е регламентирано в отделен закон, а не в Кодекса за социално осигуряване. Със Закона за здравното осигуряване се уреждат здравното осигуряване в Република България, включително редът и условията за задължително здравно осигуряване, но в цитирания откъс от становището не са развити конкретните правила по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Извод: В разгледаната част от становището се подчертава, че здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително регистрираните земеделски стопани, се урежда от Закона за здравното осигуряване, като конкретните задължения по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО следва да се определят по този закон, а не по КСО.
