Изх. №26-А-149
Дата: 13.04.2016 год.
ЗДДС, чл. 9, ал. 3, т. 1.
ОТНОСНО:данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на използването на служебен автомобил от служители, които имат задължения и функции на търговски пътник (представител), за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно за дните, в които същите работят в офиса на дружеството
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-А-149/10.03.2016 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество осъществява търговия на едро и дребно, както и внос и износ на спортни стоки и артикули. Същото разполага с магазини на различни места в страната. Част от персонала на дружеството, нает по трудови правоотношения, са служители на отдел "Търговия на едро" и отдел "Търговия на дребно". Съгласно длъжностната характеристика тези служители следва да извършват постоянен пряк контрол върху дейността на търговските обекти, управлявани от дружеството, както и да осъществяват връзка с търговски клиенти на дружеството на територията на страната. Дружеството предоставя служебни автомобили на тези служители, за да могат да осъществяват функциите и задълженията си по длъжностна характеристика, описани по-горе. Служебните автомобили са наети от дружеството и върху наемната им цена същото ползва право на данъчен кредит. В трудовите договори на служителите на двата отдела посоченият адрес на месторабота съвпада със седалището и адреса на управление на дружеството. Дружеството възнамерява да разпредели работното време на тези служители, като три дни от работната седмица да прекарват в посещения на въпросните обекти и клиенти, а два дни от работната седмица, т.е. остатъкът от работната седмица, да прекарват в офиса на дружеството. Времето, което служителите ще прекарват в офиса на дружеството, е необходимо за успешното и навременно администриране на тяхната дейност (например за отчитане, документиране, даване на указания и насоки от ръководството и други подобни административни и процедурни действия).
Следва ли да се третира като безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС използването на служебен автомобил от служители, които имат задължения и функции на търговски пътник (представител), за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно за дните, в които същите работят в офиса на дружеството в случаите, когато за наемането на автомобила е упражнено право на данъчен кредит?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Използването на служебен автомобил от служител, който има задължения и функции на търговски пътник (представител), за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно за дните, в които същият работи в офиса на дружеството, не би било ползване за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, тъй като в този случай превозът е организиран по начин, който не изключва личното ползване. В този случай, доколкото за наемането на автомобила е упражнено право на данъчен кредит, използването му следва да се третира като безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В този смисъл е и изложеното в т. 3.1., раздел III от указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-15/22.01.2016 г., което е публикувано в интернет на страницата на НАП (www.nap.bg).
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Дружество осъществява търговия на едро и дребно, както и внос и износ на спортни стоки и артикули, като разполага с магазини на различни места в страната.
Част от персонала, нает по трудови правоотношения, са служители на отдел "Търговия на едро" и отдел "Търговия на дребно". Съгласно длъжностните им характеристики тези служители извършват постоянен пряк контрол върху дейността на търговските обекти, управлявани от дружеството, както и осъществяват връзка с търговски клиенти на територията на страната.
Дружеството предоставя служебни автомобили на тези служители, за да могат да изпълняват функциите и задълженията си по длъжностна характеристика. Автомобилите са наети от дружеството и върху наемната цена се ползва право на данъчен кредит.
В трудовите договори на служителите от двата отдела адресът на месторабота съвпада със седалището и адреса на управление на дружеството.
Дружеството възнамерява да разпредели работното време на тези служители така, че три дни от работната седмица да се използват за посещения на търговските обекти и клиенти, а два дни от работната седмица да се прекарват в офиса на дружеството. Времето в офиса е необходимо за успешно и навременно администриране на дейността (отчитане, документиране, даване на указания и насоки от ръководството и други подобни административни и процедурни действия).
Въпрос: Следва ли да се третира като безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС използването на служебен автомобил от служители, които имат задължения и функции на търговски пътник (представител), за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно за дните, в които същите работят в офиса на дружеството, в случаите, когато за наемането на автомобила е упражнено право на данъчен кредит?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното становище:
Използването на служебен автомобил от служител, който има задължения и функции на търговски пътник (представител), за превоз от местоживеенето до местоработата и обратно за дните, в които същият работи в офиса на дружеството, не представлява ползване за целите на независимата икономическа дейност на дружеството, тъй като превозът е организиран по начин, който не изключва личното ползване.
При това положение, доколкото за наемането на автомобила е упражнено право на данъчен кредит, използването му следва да се третира като безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
Посочено е, че в този смисъл е и изложеното в т. 3.1, раздел III от указание на Изпълнителния директор на НАП с изх. № 20-00-15/22.01.2016 г., публикувано на интернет страницата на НАП (www.nap.bg).
Извод: Използването на служебен автомобил за превоз на служители - търговски пътници (представители) от местоживеенето до местоработата и обратно в дните, когато работят в офиса, при упражнено право на данъчен кредит за наема на автомобила, се третира като безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
