Изх. №53-04-576/16.08. 2017 г.
ЗКПО - чл. 3, ал. 2; чл. 13; чл. 92
СИДДО - чл. 7
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-576/.....2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството е регистрирано в България, със седалище и адрес на управление в България, представлявано от физическо лице, италиански гражданин. Основната дейност е извършване на електронна търговия, чрез използване на интернет магазин (Амазон), като последното има складове в няколко европейски държави. Дружеството използва английски склад на Амазон и е регистрирано за целите на ДДС с номер GB....... След регистрацията си по ДДС, дружеството получава и издава фактури с този (английски) ДДС номер, но няма лице, което да представлява дружеството и да подписва договори за негова сметка и от негово име. При регистрацията на дружеството е поискан адрес за кореспонденция. Представен е адреса на счетоводната къща, която обработва и подава ДДС-декларации във Великобритания.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Къде следва да се заплати корпоративен данък/данък печалба в България или в Англия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Видно от съдържанието на запитването, дружеството ще развива дейност в чужбина. В случай, че чуждото законодателство изисква регистрация на място на стопанска дейност (офис, обект и т.н.), посредством което дружеството да извършва стопанска дейност в другата държава, то реализацията и разчитането на тази дейност ще бъде съгласно изискванията на местното законодателство.
По смисъла на ЗКПО местно юридическо лице, независимо от обстоятелството, че има регистрирано място на стопанска дейност в друга държава, е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър (чл. 3 от закона).
Общото правило, дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина по реда на ЗКПО.
Това означава, че приходите и разходите, реализирани от дейността на мястото на стопанска дейност на българското дружеството във Великобритания или доходите от продажби, ако не се формира място на стопанска дейност (МСД), ще участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и ще бъдат данъчно третирани по реда и при условията на ЗКПО.
В ЗКПО се съдържат разпоредби (чл. 13), с които е регламентирано приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите в този закон. Такъв договор е Спогодбата между Република България и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (обн. ДВ бр. 9/2001г., ратифицирана със закон обн. ДВ бр. 81 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.).В разпоредбата на чл. 7 от Спогодбата са регламентирани печалбите от стопанска дейност, като в ал. 1 до ал. 6 от същата е уредено, че печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, намиращо се във Великобритания, се облагат с данък в тази държава.
За целите на спогодбата терминът място на стопанска дейност е определен в чл. 5 от същата и означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанска дейност на едно предприятие.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, адресът за кореспонденция не е сред изрично посочените. Но следва да имате предвид, че място на управление, офис, клон попадат в определението за място на стопанска дейност, съгласно СИДДО.
При начислени и внесени данъци в другата държава (Великобритания), предвид разпоредбите на съответната СИДДО се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане. В хипотезата на формиране на място на стопанска дейност в другата държава, то за печалбата от място на стопанска дейност е приложим методът освобождаване с прогресия. На практика избягването на двойно данъчно облагане се извършва чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО заедно с Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В резултат на това ще се определи полагащия се корпоративен данък, намален с размера на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен кредит. Дружеството не следва да прилага към декларацията доказателства за размера на внесения във Великобритания данък върху печалбата/дохода от източник в чужбина, по отношение на които в СИДДО е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", по аргумент на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО.
Обръщаме внимание, че относно документирането на стопанските операции на място на стопанска дейност, следва да се съблюдават разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Предвид това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани, а са въпрос на решение и вътрешна организация на предприятието. Задължително условие е счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч). Следва да се има предвид, че в чл. 9 от ЗСч изрично е посочено, че не се допуска отчитане на стопански операции в извън счетоводни книги или регистри.
Предвид гореизложеното, дружеството е данъчно задължено лице за корпоративен данък, по смисъла на вътрешното законодателство. При наличие на хипотезата за възникване на място на стопанска дейност във Великобритания, ще сте данъчно задължени за печалбите от стопанска дейност във Великобритания, като за този платен данък ще са приложими методите за премахване на двойното данъчно облагане.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Дружеството е регистрирано в България, със седалище и адрес на управление в България, представлявано от физическо лице - италиански гражданин. Основната дейност е електронна търговия чрез интернет магазин (Амазон), като Амазон има складове в няколко европейски държави. Дружеството използва английски склад на Амазон и е регистрирано за целите на ДДС във Великобритания с номер GB.......
След регистрацията по ДДС дружеството получава и издава фактури с този английски ДДС номер, но няма лице, което да представлява дружеството и да подписва договори за негова сметка и от негово име във Великобритания. При регистрацията на дружеството във Великобритания е поискан адрес за кореспонденция и е представен адресът на счетоводната къща, която обработва и подава ДДС декларации там.
Въпрос: Къде следва да се заплати корпоративен данък/данък печалба - в България или в Англия?
Съгласно съдържанието на запитването, дружеството ще развива дейност в чужбина. Ако чуждото законодателство изисква регистрация на място на стопанска дейност (офис, обект и т.н.), чрез което дружеството да извършва стопанска дейност в другата държава, реализацията и разчитането на тази дейност ще се извършват съгласно изискванията на местното законодателство.
По смисъла на чл. 3 от ЗКПО местно юридическо лице, независимо че има регистрирано място на стопанска дейност в друга държава, е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър.
Общото правило на чл. 3, ал. 2 от ЗКПО предвижда, че местните юридически лица се облагат с данъци за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина по реда на ЗКПО. Това означава, че приходите и разходите, реализирани от дейността на мястото на стопанска дейност на българското дружество във Великобритания, или доходите от продажби, ако не се формира място на стопанска дейност, участват при формирането на данъчния финансов резултат на дружеството и се третират по реда и при условията на ЗКПО.
Извод: Дружеството като местно юридическо лице по ЗКПО подлежи на облагане в България за печалбите си от всички източници, включително от дейност във Великобритания, като тези приходи и разходи се включват в данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО.
В чл. 13 от ЗКПО е предвидено приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, когато съдържат разпоредби, различни от тези на закона.
Такъв договор е Спогодбата между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (обн. ДВ, бр. 9/2001 г., ратифицирана със закон, обн. ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.).
В чл. 7 от Спогодбата са уредени печалбите от стопанска дейност. В ал. 1 до ал. 6 е предвидено, че печалбите, причислими към място на стопанска дейност, намиращо се във Великобритания, се облагат с данък в тази държава.
За целите на Спогодбата терминът "място на стопанска дейност" е определен в чл. 5 от Спогодбата и означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанска дейност на едно предприятие. В изложената фактическа обстановка адресът за кореспонденция не е сред изрично посочените в определението, но следва да се има предвид, че място на управление, офис, клон попадат в определението за място на стопанска дейност съгласно СИДДО.
Извод: Ако във Великобритания възникне място на стопанска дейност по смисъла на чл. 5 и чл. 7 от Спогодбата, печалбите, причислими към това място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данък във Великобритания.
При начислени и внесени данъци в другата държава (Великобритания), съгласно разпоредбите на съответната СИДДО се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане. В хипотезата на формиране на място на стопанска дейност в другата държава, за печалбата от това място на стопанска дейност е приложим методът "освобождаване с прогресия".
На практика избягването на двойното данъчно облагане се осъществява чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО заедно с Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане. В резултат се определя дължимият корпоративен данък, намален с размера на удържания в чужбина данък, за който е признат данъчен кредит.
Дружеството не следва да прилага към декларацията доказателства за размера на внесения във Великобритания данък върху печалбата/дохода от източник в чужбина, по отношение на които в СИДДО е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия", по аргумент на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО.
Извод: При наличие на място на стопанска дейност във Великобритания се прилага методът "освобождаване с прогресия" чрез годишната декларация по чл. 92 от ЗКПО и Приложение № 2, като корпоративният данък в България се определя, отчитайки вече обложените в чужбина печалби, без да се прилагат доказателства за внесения данък при този метод.
Относно документирането на стопанските операции на място на стопанска дейност следва да се спазват разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Тъй като двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани и са въпрос на решение и вътрешна организация на предприятието.
Задължително е счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч). Съгласно чл. 9 от ЗСч не се допуска отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри.
Извод: Документирането на операциите на мястото на стопанска дейност трябва да съответства на чл. 10 от ЗКПО и на чуждото законодателство, като счетоводните документи задължително отразяват вярно операциите и отговарят на чл. 6 и чл. 9 от ЗСч.
Предвид изложеното, дружеството е данъчно задължено лице за корпоративен данък по смисъла на вътрешното законодателство. При наличие на хипотеза за възникване на място на стопанска дейност във Великобритания, дружеството ще бъде данъчно задължено за печалбите от стопанска дейност във Великобритания, като за този платен данък ще са приложими методите за премахване на двойното данъчно облагане.
Извод: Корпоративният данък по принцип се дължи в България като държава на местно лице, а при възникване на място на стопанска дейност във Великобритания печалбите, причислими към него, се облагат там, като в България се прилагат методите за избягване на двойното данъчно облагане съгласно СИДДО и ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
