Изх. № 48-30-30
Дата: 27. 01. 2025 год.
ЗОПБ,чл. 3, ал. 1, т. 4;
ЗКПО, § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой
Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите по електронната поща и заведено с вх. № ...........от 06.02.2024 г. относно тълкуване на чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ), е поставен следният въпрос:
Как следва да се разграничават понятията "разпределен дивидент" и "изплатен дивидент" и по-конкретно решение на Общото събрание за изплащане на дивидент в размер над 1000 лв. и изплатен дивидент в размер под 1000 лв., противоречи ли на разпоредбите на ЗОПБ?
С оглед поставения въпрос, изразявам следното становище:
Отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер, възникват в резултат на сложен фактически състав, т.е. при изпълнението на определените в Търговския закон(ТЗ) предпоставки. Дивидентът е доход, който се изплаща на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като вземането на решение за разпределянето му е в компетенциите на общото събрание.
В случай че съдружниците/акционерите решат да разпределят дивидент, при неговото изплащане трябва да се съобразят и с т. 4 на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, която урежда изрично плащането му.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ предвижда, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО.
От редакцията на разпоредбата прави впечатление, че понятието "дивидент" е обвързано с определението за този термин, дадено в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДР на ЗКПО).
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО "дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от акции;
б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
Така въведената в ЗОПБ изрична регламентация относно плащането на дивидент е обвързана както с размера на допустимата сума за плащане в брой (под 1000 лв.), като в случай че този размер е 1000 или над 1000 лв., плащането следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка, така и с изричното препращане към определението за "дивидент", по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО.
За целите на прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ от значение е ограничителният праг от 1000 лева, като общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна по отношение приложението на разпоредбата. В случаите когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, надвишава 1000 лв., но спрямо конкретен съдружник размерът на дивидента, определен по силата на решение на общото събрание на съдружниците съобразно дяловото му участие, е в размер по-малък от 1000 лв., нормата на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ не следва да намери приложение. В обратния случай, когато този размер е равен или надвишава 1000 лв., плащането следва да е само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Това е така, тъй като за да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ, от значение е размерът на разпределението към конкретно лице (съдружник/акционер).
В аспекта на поставения в запитването въпрос, следва да се подчертае, че размерът на дивидента се определя по силата на решението на общото събрание на съдружниците, т.е. сумата посочена като дивидент в решението следва да е определяща и да съвпада със сумата, която впоследствие бъде изплатена. В случай, че сумата, посочена в решението на общото събрание надвишава прага от 1000 лв., а изплатената сума е по-малка от определения праг, би могло да се приеме, че с неизпълнението на решението на общото събрание на съдружниците, се цели заобикаляне на закона, с оглед неспазване на разпоредбите на ЗОПБ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Въпрос: Как следва да се разграничават понятията "разпределен дивидент" и "изплатен дивидент" и по-конкретно решение на Общото събрание за изплащане на дивидент в размер над 1000 лв. и изплатен дивидент в размер под 1000 лв., противоречи ли на разпоредбите на ЗОПБ?
Отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер, възникват при изпълнение на предвидените в Търговския закон предпоставки като сложен фактически състав. Дивидентът представлява доход, изплащан на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като решението за разпределянето му е в компетентността на общото събрание.
Когато съдружниците/акционерите вземат решение да разпределят дивидент, при неговото изплащане следва да се съобразят с чл. 3, ал. 1, т. 4 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, който изрично урежда плащането на дивидент.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
От редакцията на разпоредбата следва, че понятието "дивидент" е обвързано с определението по § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО "дивидент" е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително:
- доходи от акции;
- доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
- скрито разпределение на печалба.
Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата.
Изричната регламентация в ЗОПБ относно плащането на дивидент е обвързана:
- с размера на допустимата сума за плащане в брой - под 1000 лв.; при размер 1000 лв. или над 1000 лв. плащането следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка;
- с препращането към определението за "дивидент" по § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО.
За прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ от значение е ограничителният праг от 1000 лв. Общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, е правно ирелевантна за приложението на разпоредбата.
Когато общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници, надвишава 1000 лв., но размерът на дивидента за конкретен съдружник, определен с решение на общото събрание съобразно дяловото му участие, е под 1000 лв., чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ не се прилага. В обратния случай, когато размерът на дивидента за конкретен съдружник е равен или надвишава 1000 лв., плащането следва да се извърши само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Това произтича от обстоятелството, че за да намери приложение чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ, от значение е размерът на разпределението към конкретното лице (съдружник/акционер).
Във връзка с поставения въпрос се подчертава, че размерът на дивидента се определя по силата на решението на общото събрание на съдружниците. Сумата, посочена като дивидент в решението, следва да е определяща и да съвпада със сумата, която впоследствие се изплаща.
В случай че сумата, посочена в решението на общото събрание, надвишава прага от 1000 лв., а реално изплатената сума е по-малка от този праг, би могло да се приеме, че с неизпълнението на решението на общото събрание се цели заобикаляне на закона с оглед неспазване на разпоредбите на ЗОПБ.
Извод: За прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ е определящ размерът на дивидента, разпределен към конкретен съдружник/акционер съгласно решението на общото събрание. Ако този размер е под 1000 лв., плащането може да се извърши в брой, независимо от общата сума на разпределените дивиденти. Ако размерът е равен или над 1000 лв., плащането задължително се извършва по платежна сметка, а изплащане в брой на по-малка сума от решената би могло да се приеме като заобикаляне на закона.
