Данъчно облагане на възнагражденията на артисти-изпълнители по ЗДДФЛ

Относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Съгласно сключен договор, Вие сте приел да участвате като артист-изпълнител в публично представяне на сценично произведение. Възнаграждението е за актьорско участие във всяко преставление.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

1. По какъв ред следва да се облага доходът като артист-изпълнител и как следва да се декларира в годишната данъчна декларация(ГДД)по чл. 50 от ЗДДФЛ?

2. Във връзка с декларането на доходите на артист-изпълнителите в приложение №3 на ГДД с код 304, приложимо ли е понятието "артист-изпълнител" по смисъла на чл.74от Закона за авторското право и сродните муправа(ЗАПСП)?

С оглед изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното становище:

Облагаемият доход от извънтрудови правоотношения (граждански договор) или от правоотношения с лица, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността (чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).

Когато се изплащат авторски и лицензионни възнаграждения или възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители, разпоредбата на чл. 29, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ предвижда облагаемият доход да се формира, като придобитият доход се намалява с 40 на сто разходи за дейността, т.е. с един и същ процент разходи за дейността.

Правното положение на артистите-изпълнители е уредено в ЗАПСП. По смисъла на чл. 74 от ЗАПСП артистът-изпълнител е лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Доколкото гражданският договор е сключен с артист за публично представяне на сценично произведение, в случая физическото лице се явява артист-изпълнител по смисъла на ЗАПСП, т.е. приложима е разпоредбата на чл. 29, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ, според която при определянето на облагаемия доход следва да се приспаднат 40 на сто разходи за дейността.

Основният въпрос в случая е дали изплатеното възнаграждение на артиста -изпълнител може да се третира като авторско възнаграждение?

За да се определи дали изплатеното възнаграждение е авторско, е необходимо да се изясни въпроса, дали създаденото произведение представлява обект на авторски или сродни на него права, или не.

Артистите-изпълнители са носители на сродно на авторското право върху изпълненията си, като по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗАПСП те имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение:

- излъчването на неговото изпълнение, предаването и препредаването му, предлагането на електронен достъп до него, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение;

- публичното изпълнение, излъчването, предаването и препредаването на тези записи;

- предлагането на електронен достъп до неговото записано изпълнение или част от него и др.

Следователно ЗАПСП разглежда като авторски възнаграждения единствено възнагражденията, получени от артисти-изпълнителите за отстъпено право на използване на изпълнението импо начините, посочени в чл. 76, ал. 1 от същия закон, които са предмет на конкретен договор.

Това означава, че доходите, получени от артисти-изпълнители, в резултат на договори, с които се отстъпва правото на използване на изпълненията им по начините, посочени в чл. 76, ал. 1 от ЗАПСП, за целите на данъчното облагане представляват авторски възнаграждения и съответно облагаемият доход ще се формира, като придобитият доход се намали с 40 на сто разходи за дейността.

На основание чл. 76, ал. 2 от ЗАПСП правата по чл. 76, ал. 1 се отстъпват от артиста-изпълнител срещу справедливо и съразмерно възнаграждение с отделен писмен договор. Възнаграждението може да се уговори като част от приходите, като еднократна сума или по друг начин.

В конкретния случай Вие сте сключили граждански договор за изпълнение на сценично произведение, по силата на който Ви е възложено да участвате като артист в публично представяне на сценично произведение. Съгласно клауза в договора, когато сродни на авторските права върху произведението възникнатза Вас, Вие се съгласявате, да остъпите изключително право на ползването им на възложителя, за период от 10 години или за максимално допустимия по закона срок, по всякакъв начин и на територията на целия свят, като това ползване е включено във възнаграждението, уговорено в договора. Предвид това за изпълнение на сценично произведение, за което, ако са изпълнени формите на използване на изпълнението, изброени в чл. 76, ал. 1 от ЗАПСП, възнагражденията ще се третират като авторски.

При условие че изплатените суми не представляват авторски възнаграждения, същите ще се третират като възнаграждения на артист-изпълнител. За възнаграждения за изпълнение на артисти-изпълнители при определянето на облагаемия доход, както бе посочено по-горе, се приспадат 40 на сто разходи за дейността съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ.

Доходите от друга стопанска дейност, в т.ч. авторските и лицензионните възнаграждения и възнагражденията на артистите-изпълнители, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане. В нормата на чл. 43 от ЗДДФЛ е регламентиран редът за авансово облагане на доходите от друга стопанска дейност, попадащи в обхвата на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от закона, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се - между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Размерът на дължимия авансов данък се изчислява, като тази разлика се умножи по данъчна ставка от 10 на сто (чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ).

В общия случай, на основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Изключение от това правило е предвидено в ал. 5 на чл. 43, т.е. когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване(КСО) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода. В тези случаи платецът на дохода не следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода от стопанска дейност, а задължението за авансово облагане е на получателя на дохода, съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ.

За този вид доходи платецът има задължение за удържане и внасяне на авансовия данък, при условие че той е "предприятие" по смисъла на §1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ или е самоосигуряващо се лице. В случай че платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, същият се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). На основание чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от физическото лице, придобило дохода, в сроковете за внасяне на дължимите данъци в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.

В годишен аспект тези доходи подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение №3 "Доходи от друга стопанска дейност", а размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от същия закон се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година (чл. 48, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ).

Придобитите през данъчната година доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, подлежат на деклариране в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от сЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово удържан и/или внесен през данъчната година (чл. 48, ал. 1 и 3 от ЗДДФЛ).

Доходите от друга стопанска дейност по чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗДДФЛ се декларират в приложение №3 (образец 2031) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 304 - "авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и възнаграждения на артисти-изпълнители".

Независимо че и при двата вида доход (авторски и лицензионни възнаграждания и възнаграждения на артиста-изпълнител) се приспада един и същ процент разходи за дейността (40 на сто) за целите на облагането по ЗДДФЛ, разграничаването на двата вида дохода е от значение във връзка с определянето на дължимите от физическото лице задължителни осигурителни вноски, доколкото авторските възнаграждения не се считат за доход от трудова дейност, съответно върху тях не се дължат осигурителни вноскипо чл. 6, ал. 2 отКСО. Разграничаването на двата вида дохода е необходимо при попълването на таблица 1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за съответната година.