НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. №54-00-3
Дата: 16.04.2015 год.
КСО, чл. 5, ал. 4, т. 1;
КСО, чл. 5, ал. 6;
КСО, чл. 41;
КСО, чл. 49;
ДР на КСО, § 1, ал. 1, т. 2.
ЗЗО, чл. 39, ал. 1.
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 54-00-3/12.03.2015 г., изразявам следното становище:
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 39, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) осигурителите са длъжни периодично да представят в Националната агенция за приходите (НАП) данни поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. С изречение последно от разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО е регламентирано, че данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Данните са за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване на тези данни са определени с Наредба № Н-8 от 29 Декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, издадена от Министерство на финансите.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
В указанията за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение № 1 към наредбата) е посочено, че в т. 34 от декларацията се попълва нетно възнаграждение.
Законодателят е дефинирал понятието "Нетно възнаграждение" с § 1. ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КСО и това е: "възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица".
Коректното определяне на месечното нетно възнаграждение е пряко обвързано с размера на паричното обезщетение, което лицето следва да получи от държавното обществено осигуряване. Според разпоредбите на чл. 41 и чл. 49 от КСО паричното обезщетение се изчислява от осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, но като размер не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението. Това е начинът за изчисляване на най-масовите парични обезщетения, изплащани от държавното обществено осигуряване: за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, гледане на болен или на член от семейството под карантина, бременност и раждане и др..
С оглед изложеното, нетното възнаграждение, попълнено в т. 34 на декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" за лицата, които подлежат на осигуряване за фонд "Общо заболяване и майчинство" и за фонд "Трудова злополука и професионална болест" служи на НОИ да определи в точен размер и да изплати съответното парично обезщетение на лицето, т.е. с непопълване на нетното възнаграждение се затруднява своевременното коректно изчисляване и изплащане на обезщетението от държавното обществено осигуряване. В тази връзка, с цел гарантиране равнопоставеност и правото на осигурените лица да получат обезщетение при реализиране на съответния осигурен риск, няма пречка при подаване на Декларация обр. 1 да се изчисли и попълни полето на т. 34 -нетно възнаграждение.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 39, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) осигурителите са длъжни периодично да представят в Националната агенция за приходите данни поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно последното изречение на чл. 5, ал. 6 от КСО данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Данните са за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъци върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване на тези данни са определени с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, издадена от Министерството на финансите. Съгласно чл. 2, ал. 1 от наредбата работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3.
В указанията за попълване на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" (приложение № 1 към наредбата) е посочено, че в т. 34 от декларацията се попълва нетно възнаграждение.
Законодателят е дефинирал понятието "нетно възнаграждение" в § 1, ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КСО като "възнаграждението, получено след намаляване на изплатеното или начисленото възнаграждение с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица".
Коректното определяне на месечното нетно възнаграждение е пряко обвързано с размера на паричното обезщетение, което лицето следва да получи от държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 41 и чл. 49 от КСО паричното обезщетение се изчислява от осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, но като размер не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
Това е начинът за изчисляване на най-масовите парични обезщетения, изплащани от държавното обществено осигуряване: за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, гледане на болен или на член от семейството под карантина, бременност и раждане и др.
С оглед изложеното нетното възнаграждение, попълнено в т. 34 на декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" за лицата, които подлежат на осигуряване за фонд "Общо заболяване и майчинство" и за фонд "Трудова злополука и професионална болест", служи на НОИ да определи в точен размер и да изплати съответното парично обезщетение на лицето. Непопълването на нетното възнаграждение затруднява своевременното и коректно изчисляване и изплащане на обезщетението от държавното обществено осигуряване.
В тази връзка, с цел гарантиране на равнопоставеност и правото на осигурените лица да получат обезщетение при реализиране на съответния осигурен риск, няма пречка при подаване на декларация образец № 1 да се изчисли и попълни полето на т. 34 - нетно възнаграждение.
Извод: Допустимо и необходимо е при подаване на декларация образец № 1 да се изчислява и попълва т. 34 "нетно възнаграждение", тъй като тези данни се използват от НОИ за точното определяне и изплащане на паричните обезщетения и непопълването им затруднява този процес.
