Изх. № 24-38-100
Дата: 26.01.2017 год.
ДОПК, чл. 19
Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите Ваше запитване, препратено по процедура ДОМ - 1 от Дирекция ОДОП ...... относно възможността за прилагане на чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спрямо физическо лице, което с нотариално заверено пълномощно от управителя на търговското дружество да представлява дружеството пред банка ДСК, НАП и др. институции, фактически управлява дейността на търговеца, изразявам следното становище:
Същността на отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои във вменяване на задължение на едно лице да заплати несъбраните задължения на друго лице. Отговорността по чл. 19 от ДОПК се реализира при недобросъвестно препятстване установяването и/или последващо събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице, с оглед да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестните действия на третите лица. Т.е. в случай, че задължението не е погасено от имуществото на задълженото юридическо лице, се търси имуществена отговорност от тези физически лица, които са причинили това увреждане на фиска, до размера, обусловен от недобросъвестните им действия.
Практиката при осъществяване на данъчни и осигурителни измами, при които се уврежда фиска, е свързана с използване на лице, формално вписано като управител, като същото е без лично имущество, много често неграмотно и/или не в състояние да управлява предприятие, осъществяващо търговска дейност. Фактически, дейността се осъществява изцяло от упълномощени лица, участници в данъчната и осигурителна измама, които изцяло осъществят управлението и дейността на предприятието.
При това положение след натрупване на задължения от търговеца, възлагането на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК на формалния управител бива лишено от смисъл, доколкото същият не притежава имущество. Предвид, че лицето, извършило недобросъвестните действия, е възможно да не заема формална длъжност в предприятието или да заема някаква друга формална длъжност в същото, но фактически извършва дейност по управление на предприятието считам, че е целесъобразно да се търси отговорност по чл. 19 от ДОПК от лицето фактически управител, извършило действията, които са довели до ощетяване на бюджета.
В подкрепа на гореизложената възможност за търсене на административна отговорност от лицето, фактически извършило неправомерните действия, е и Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСНК на ВКС, според което от физическото лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец е възможно да се търси наказателна отговорност. Според същото тълкувателно решение представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий. От решаващо значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице. Мотивите на съда са, че законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице). Поради това ВКС приема, че такова физическо лице също е възможно да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон. Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото.
Предвид така приетото тълкувателно решение, с което се приема за допустимо от лице, което фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице, да се търси наказателна отговорност считам, че на още по-голямо основание от такова лице е възможно да се търси административна отговорност.
За реализирането на административната отговорност на лице, фактическо извършващо дейност и функции на задълженото лице, е необходимо да се събере достатъчно информация, данни, сведения, обяснения, въз основа на които да може да се докаже, че именно това физическо лице е извършвало от една страна фактически дейността по управление на дружеството и от друга е извършило фактическите действия, довели до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество.
Затова всеки конкретен случай трябва да се преценява индивидуално с оглед всички факти и обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, с оглед да бъде извършена правилна преценка кое точно лице е извършвало фактическата дейност и функции на задълженото лице и какви точно действия е извършило, с оглед определяното му като отговорно по чл. 19 от ДОПК лице.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
Становището е изготвено във връзка със запитване относно възможността за прилагане на чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) спрямо физическо лице, което, въз основа на нотариално заверено пълномощно от управителя на търговско дружество да го представлява пред банка ДСК, НАП и други институции, фактически управлява дейността на търговеца.
Същността на отговорността по чл. 19 от ДОПК се състои в това, че на едно лице се вменява задължение да заплати несъбраните задължения на друго лице. Тази отговорност се реализира при недобросъвестно препятстване на установяването и/или последващото събиране на данъци или задължителни осигурителни вноски на задълженото юридическо лице, с цел да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестните действия на трети лица. В случай че задължението не е погасено от имуществото на задълженото юридическо лице, се търси имуществена отговорност от физическите лица, които са причинили това увреждане на фиска, до размера, обусловен от техните недобросъвестни действия.
Практиката при осъществяване на данъчни и осигурителни измами, при които се уврежда фиска, често включва използване на лице, формално вписано като управител, което е без лично имущество, често неграмотно и/или обективно неспособно да управлява предприятие, осъществяващо търговска дейност. Фактическата дейност на предприятието се осъществява изцяло от упълномощени лица - участници в данъчната и осигурителната измама, които реално управляват и ръководят дейността на предприятието. При това положение, след натрупване на задължения от търговеца, възлагането на отговорност по реда на чл. 19 от ДОПК на формалния управител е лишено от смисъл, доколкото същият не притежава имущество.
Като се има предвид, че лицето, извършило недобросъвестните действия, може да не заема формална длъжност в предприятието или да заема друга формална длъжност, но фактически да извършва дейност по управление на предприятието, се приема, че е целесъобразно да се търси отговорност по чл. 19 от ДОПК от лицето - фактически управител, извършило действията, довели до ощетяване на бюджета.
В подкрепа на тази възможност за търсене на административна отговорност от лицето, което фактически е извършило неправомерните действия, е посочено Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСНК на ВКС. Според това тълкувателно решение от физическо лице, което фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице - търговец, е възможно да се търси наказателна отговорност. В решението се приема, че представителната власт, възникнала по силата на закона или въз основа на упълномощаване, не е единственият критерий. От решаващо значение е дали лицето фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице.
Мотивите на съда са, че законът позволява на търговеца да използва и други лица, които да осъществяват действията, регулирани от данъчното законодателство (пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице). Поради това ВКС приема, че такова физическо лице също може да бъде субект на престъплението, когато осъществява фактическото изпълнение на задълженията на търговеца, възложени му от съответния данъчен закон. Разрешаването на този въпрос зависи от съвкупността на фактическите обстоятелства по делото.
С оглед на приетото в тълкувателното решение, че е допустимо от лице, което фактически осъществява дейност и функции на данъчно задълженото лице, да се търси наказателна отговорност, се приема, че на още по-голямо основание от такова лице е възможно да се търси административна отговорност.
За реализиране на административната отговорност на лице, което фактически извършва дейност и функции на задълженото лице, е необходимо да се събере достатъчно информация, данни, сведения и обяснения, въз основа на които да се докаже, че именно това физическо лице, от една страна, е извършвало фактически дейността по управление на дружеството, а от друга страна, е осъществило фактическите действия, довели до невъзможността да бъдат събрани задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски на търговското дружество.
Поради това всеки конкретен случай следва да се преценява индивидуално, с оглед на всички факти и обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, за да се направи правилна преценка кое точно лице е извършвало фактическата дейност и функции на задълженото лице и какви конкретни действия е извършило, с оглед определянето му като отговорно лице по чл. 19 от ДОПК.
Извод: Възможно е да се търси отговорност по чл. 19 от ДОПК от физическо лице, което, макар и да не е формален управител, фактически осъществява дейността и управлението на търговското дружество и чрез своите недобросъвестни действия е довело до невъзможност за събиране на данъчните и осигурителните задължения, като за целта във всеки конкретен случай трябва да се докаже фактическото управление и конкретните действия на това лице.
