.
3_ 1535/15.08.2018 г.
ЗМДТ, чл. 11, ал. 1 и ал. 3;
ЗМДТ, чл. 15, ал. 2
Относно: дължимост на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за имот, придобит по давност съгласно разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Според изложеното в запитването, са извършени правни услуги по снабдяване с нотариален акт за придобит по давност имот, находящ се в с. Б, община Т. При деклариране на имота в общината лицето е било уведомено, че ще му бъдат начислени данъци и такси за предходен период от 5 години със съответните лихви, независимо, че данъците за имота са плащани, тъй като било ползвател на имота.
Във връзка с горното е поставен въпросът лицата, придобили право на собственост върху недвижим имот по давностно владение - в съответно 10 или 5-годишния давностен срок на владение преди признаването на това им право, имат ли статут на ползватели по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ и имат ли задължение за деклариране и заплащане на местни данъци и такси?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997 г., посл. изм. ДВ бр. 99 от 12 декември 2017 г.) е изразено следното становище:
По силата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а на основание чл. 11, ал. 3 от същия закон при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
С учредяването на право на ползване собственикът на недвижимия имот доброволно се отказва от използването на своя имот и го предоставя на друго лице посредством правна сделка. От всички вещни права върху чужда вещ правото на ползване е най-широко по своя обхват и е това вещно право, което в най-голяма степен ограничава правото на собственост. Правната уредба на правото на ползване се съдържа в чл. 56-62 от Закона за собствеността (ЗС).
Правото на ползване включва в себе си три основни права:
1. право на владение - правото на ползвателя на фактическа власт над имота, което кореспондира със задължението на всички други лица да се въздържат от действия спрямо ползвания имот, които биха попречили на ползвателя да упражнява правата си;
2. правото имотът да се използва съгласно неговото предназначение;
3. правото да се получават добиви (плодове) от имота, без той да се променя съществено (чл. 56, ал. 1 от ЗС).
Учредяването на право на ползване върху чужд недвижим имот е от сделките, за чиято действителност законът изисква особена форма - най-строгата форма, позната в нашето право - нотариален акт. Изискването е регламентирано в чл. 18 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според който договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие (учредител и ползвател).
Учредител на правото на ползване може да бъде собственикът на недвижимия имот, върху който се учредява правото на ползване, като учредяването на това вещно право обикновено се извършва чрез продажба или дарение, т.е. сделката може да бъде както възмездна (продажба), така и безвъзмездна (дарение), но тя е винаги формална. В тази връзка следва да се отбележи, че при липса на учредено вещно право на ползване не е приложима нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ.
Освен това е необходимо да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.1 от ЗМДТ, предвиждаща, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, то без значение е начина на придобиване - чрез правна сделка, наследяване, придобивна давност и др.
По смисъла на чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Придобиването посредством прилагане института на придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време, който съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС е 10 години - с непрекъснато владеене на недвижим имот и съгласно ал. 2 на същия член - 5 години, ако владеенето е добросъвестно.
По силата на чл. 587, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот (чл. 587, ал. 2 от ГПК). Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.
Постановеното от обстоятелствената проверка само констатира придобивната давност и възникването на правото на собственост на владелеца. С констативния нотариален акт се признава правото на собственост, а не се придобива. С него се произвежда само правния извод на нотариуса, че лицето е собственик.
Следователно, за имоти, придобити по давност, данъчно задължено по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е лицето, придобило имота посредством давностно владение.
Въпросът по отношение на момента на придобиване на имота изисква коментар относно прилагането на хипотезите на ЗС и ГПК, както и съобразяване с Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ВКС, поради което излиза извън компетентността на НАП.
Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ размерът на задълженията се определя от месеца, следващ месеца на придобиване на правото на собственост.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Срокът не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения /чл. 109, ал. 2 от ДОПК/.
Предвид изложеното при определяне на задълженията на лицето, придобило имота въз основа на давностно владение, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 15, ал.2 от ЗМДТ, както и нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Извършени са правни услуги по снабдяване с нотариален акт за имот, придобит по давност, находящ се в с. Б, община Т. При деклариране на имота в общината лицето е уведомено, че ще му бъдат начислени данъци и такси за предходен период от 5 години със съответните лихви, независимо че данъците за имота са плащани, тъй като е било ползвател на имота.
Въпрос: лицата, придобили право на собственост върху недвижим имот по давностно владение - в съответно 10 или 5-годишния давностен срок на владение преди признаването на това им право, имат ли статут на ползватели по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ и имат ли задължение за деклариране и заплащане на местни данъци и такси?
При тази фактическа обстановка и на основание разпоредбите на ЗМДТ е изложено следното становище.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. На основание чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят.
С учредяването на право на ползване собственикът на недвижимия имот доброволно се отказва от използването на своя имот и го предоставя на друго лице посредством правна сделка. От всички вещни права върху чужда вещ правото на ползване е най-широко по обхват и в най-голяма степен ограничава правото на собственост. Правната уредба на правото на ползване се съдържа в чл. 56 - 62 от Закона за собствеността.
Правото на ползване включва три основни права:
- право на владение - правото на ползвателя на фактическа власт над имота, което кореспондира със задължението на всички други лица да се въздържат от действия спрямо ползвания имот, които биха попречили на ползвателя да упражнява правата си;
- правото имотът да се използва съгласно неговото предназначение;
- правото да се получават добиви (плодове) от имота, без той да се променя съществено (чл. 56, ал. 1 от ЗС).
Учредяването на право на ползване върху чужд недвижим имот е сделка, за чиято действителност законът изисква особена форма - нотариален акт, като най-строга форма в българското право. Съгласно чл. 18 от Закона за задълженията и договорите договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.
Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие - учредител и ползвател. Учредител на правото на ползване може да бъде собственикът на недвижимия имот, върху който се учредява правото на ползване. Учредяването на това вещно право обикновено се извършва чрез продажба или дарение, като сделката може да бъде възмездна (продажба) или безвъзмездна (дарение), но винаги е формална.
В тази връзка се подчертава, че при липса на учредено вещно право на ползване не е приложима нормата на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ.
Освен това, съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, според който данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, е без значение начинът на придобиване на собствеността - чрез правна сделка, наследяване, придобивна давност и др.
По смисъла на чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Придобиването посредством института на придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност при 10-годишно непрекъснато владение, а съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗС - при 5-годишно владение, ако владеенето е добросъвестно.
Съгласно чл. 587, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право. Ако собственикът не разполага с такива доказателства или те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот (чл. 587, ал. 2 от ГПК).
Въз основа на доказателствата по чл. 587, ал. 1 и 2 от ГПК нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. Постановеното от обстоятелствената проверка само констатира придобивната давност и възникването на правото на собственост на владелеца. С констативния нотариален акт се признава правото на собственост, а не се придобива; с него се прави правният извод на нотариуса, че лицето е собственик.
Следователно, за имоти, придобити по давност, данъчно задължено по реда на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ е лицето, придобило имота посредством давностно владение.
По отношение на момента на придобиване на имота се отбелязва, че въпросът изисква коментар относно прилагането на хипотезите на ЗС и ГПК, както и съобразяване с Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ВКС, поради което излиза извън компетентността на НАП.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ размерът на задълженията се определя от месеца, следващ месеца на придобиване на правото на собственост.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Съгласно чл. 109, ал. 2 от ДОПК срокът не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.
Предвид изложеното, при определяне на задълженията на лицето, придобило имота въз основа на давностно владение, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, както и нормата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
Извод: Лицата, придобили имот по давност, са данъчно задължени като собственици по чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, а не като ползватели по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ, освен ако не е учредено вещно право на ползване; размерът и периодът на дължимите местни данъци и такси се определят от месеца, следващ месеца на придобиване на собствеността по чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при спазване на 5-годишния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК.
