НАП: Място на изпълнение и отчитане по ЗДДС на услуги и доставки на активи, свързани с недвижим имот в друга държава членка

В запитването е посочено, че "А" ООД ще сключи договор за ремонт на нает актив (студио), намиращ се в Испания, както и за закупуване на активи за този нает актив в Испания.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Как следва да се отрази в дневниците по ЗДДС фактурата от испанския доставчик за ремонта на наетия актив?

Въпрос 2: Как следва да се третира закупуването на активите, следва ли да се издават протоколи по чл. 117 от ЗДДС при положение, че активите не влизат на територията на страната?

Въпрос 3: "А" ООД ще формира ли място на стопанска дейност в Испания и ако "да" - от кой момент?

По първи въпрос

Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "а" и "б" от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

• предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
• услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други.

На това основание получената от испанския доставчик услуга - ремонт на студио, има място на изпълнение в Испания.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.

Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е уредено в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване (ВОП) е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

От изложеното следва, че мястото на изпълнение на доставката на активи с получател "А" ООД е в Испания и тази доставка не представлява ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, поради което за нея не следва да се издава протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС.

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.

По смисъла на чл. 112 от ЗДДС данъчни документи са: фактура, известие към фактура, протокол.

Документи, издадени по реда на испанското законодателство, не представляват данъчни документи по чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по ЗДДС. Ако все пак бъдат отразени, това следва да стане в колона 9 на дневника за покупките - "ДО и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".

Извод: Услугата по ремонт на студиото има място на изпълнение в Испания и фактурата от испанския доставчик не е данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС и не подлежи на задължително отразяване в дневниците по ЗДДС; ако се отрази, това е в колона 9 на дневника за покупките. Доставката на активите с място на изпълнение в Испания не е ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за нея не се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.

По втори въпрос

Съгласно чл. 11, т. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, за прилагането на член 44 от Директива 2006/112/ЕО "постоянен обект" е всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност по член 10 от регламента, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект.

Съгласно чл. 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност мястото на доставка на услуги на данъчно задължено лице, действащо като такова, е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчно задълженото лице, който се намира на място, различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчно задълженото лице, което получава такива услуги.

Съгласно чл. 11, т. 3 от Регламент № 282/2011 притежанието на идентификационен номер по ДДС само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че данъчно задължено лице има постоянен обект.

В тази връзка се посочва, че ако "А" ООД извършва доставки с място на изпълнение в Испания и дружеството разполага с постоянен обект там, съобразно горните правила, за него може да възникне задължение за регистрация за целите на ДДС в Испания, съгласно испанското законодателство.

Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ДОПК "място на стопанска дейност" е:

• буква "а" - определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
• буква "б" - извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по глава шеста от Търговския закон;
• буква "в" - трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Тази разпоредба се прилага по отношение на чуждестранните лица, извършващи дейност на територията на Република България, с оглед облагането им по българския данъчен закон. Относно критериите за възникване на място на стопанска дейност в Испания следва да се съобрази испанското данъчно законодателство.

Съгласно чл. 4 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане между Република България и Кралство Испания терминът "място на стопанска дейност" означава определено място, чрез което местно лице на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанска дейност в другата договаряща държава.

Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

• място на управление;
• филиал;
• бюро;
• фабрика;
• ателие;
• мина, петролен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добив на природни богатства.

Строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако дейността продължава повече от 12 месеца.

Преценката дали дружеството формира място на стопанска дейност на територията на Испания се извършва от испанската данъчна администрация.

Извод: Възможността "А" ООД да формира място на стопанска дейност в Испания зависи от наличието на постоянен обект по критериите на Регламент (ЕС) № 282/2011, Директива 2006/112/ЕО и Спогодбата между България и Испания, като конкретната преценка и моментът на възникване се определят от испанската данъчна администрация съгласно испанското законодателство.

Заключителни бележки

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.