ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при предоставяне на ваучери за храна на електронен носител
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-234/06.12.2024 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има намерение да предоставя ваучери за храна на електронен носител на работниците си.
Поставяте въпрос:
Допустимо ли е собственикът на дружеството, който е управител по договор за управление и контрол, да се откаже с декларация да получава ваучери за храна на електронен носител и те да продължат да се третират като социален разход?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на електронен носител.
Според разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна.
Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, чрез ваучерите за храна на електронен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗКПО.
Според дефиницията "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т. е. да може да се ползват по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване.
В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
1. по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
2. по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Изпълнението на критерия "общодостъпност" е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. Видно от определението, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва по право от всички тях.
В случай че дадено лице не желае да получи социалната придобивка, за да се удостовери този отказ е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ.
В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т. е. разходите за ваучери за храна на електронен носител могат да се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Настоящото становище е принципно и въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Описана е следната фактическа обстановка: дружеството има намерение да предоставя ваучери за храна на електронен носител на работниците си.
Въпрос: Допустимо ли е собственикът на дружеството, който е управител по договор за управление и контрол, да се откаже с декларация да получава ваучери за храна на електронен носител и те да продължат да се третират като социален разход?
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна на електронен носител.
Съгласно чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна. Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, чрез ваучерите за храна на електронен носител работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за "социални разходи, предоставени в натура", в която са посочени критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗКПО. Според тази дефиниция "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да могат да се ползват по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване. В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Изпълнението на критерия "общодостъпност" е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. Едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
В случай че дадено лице не желае да получи социалната придобивка, за да се удостовери този отказ, е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ. В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т.е. разходите за ваучери за храна на електронен носител могат да се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Извод: Допустимо е собственикът на дружеството, който е управител по договор за управление и контрол, да се откаже с писмена декларация от получаване на ваучери за храна на електронен носител, като при наличие на документален отказ и при изпълнение на всички останали критерии по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, разходите за ваучери за храна на електронен носител продължават да се третират като социални разходи по смисъла на чл. 204, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
