НАП: Право на данъчен кредит при вътреобщностни придобивания, извършени преди задължителна регистрация по ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

"С" ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 21.04.2017 г. на основание чл. 99, ал. 1 от ЗДДС и на 21.08.2017 г. на основание чл. 96, ал. 1 от закона. За периода от 19.04.2014 г. до 21.04.2017 г. дружеството е извършило вътреобщностни придобивания по реда на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, но не е имало право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 4 от ЗДДС. Изискуемият по реда на чл. 84 от ЗДДС данък дружеството е начислило през месец септември с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и го е отразило в дневника за продажбите за същия отчетен период. Стоките, предмет на вътреобщностните придобивания, към настоящия момент са с изтекъл срок на годност и са бракувани с протокол за брак.

Въпрос: Има ли дружеството право на данъчен кредит за начисления данък и какъв е редът за ползването му?

Предвид описаната фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.

Съгласно чл. 72, ал. 1 и 2 от ЗДДС регистрираното по ЗДДС лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, като:

• включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
• посочи документа по чл. 71 от ЗДДС в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по предходната точка.

Съгласно чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.

Съгласно чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗДДС данъкът при вътреобщностното придобиване става изискуем на 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие съгласно ал. 1 и 2, или на датата на издаване на фактурата, а когато няма задължение за издаване на фактура - на датата на издаване на документа, удостоверяващ придобиването на ново превозно средство, когато тези документи са издадени преди 15-я ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.

На основание чл. 70, ал. 4 от ЗДДС няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона. Това означава, че ако "С" ЕООД е издало протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС и начислило изискуемия на основание чл. 84 от закона данък за стоките - предмет на вътреобщностните придобивания, в предвидените от закона срокове, за тях не би било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 4 от ЗДДС.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице по чл. 96, 97, 98, чл. 100, ал. 1 и 3, чл. 102, 132 или 132а от закона има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква само за налични активи към датата на регистрацията или получени услуги преди датата на регистрация, описани в регистрационен опис по образец - приложение № 2, който е подаден не по-късно от 45 дни от датата на регистрация.

Съгласно чл. 61, ал. 6 от ППЗДДС при условията на ал. 1 - 5 правото на приспадане на данъчен кредит по реда на чл. 74 от закона възниква и за налични активи към датата на регистрацията, за които лицето е начислило данък по чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 от ЗДДС.

От изложената фактическа обстановка е видно, че протоколът по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за начисляване на данъка при извършеното вътреобщностно придобиване е издаден през месец септември, когато дружеството е регистрирано на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това и съобразно изложеното по-горе, за "С" ЕООД би било налице право на данъчен кредит за придобитите стоки - предмет на вътреобщностните придобивания, в случай че те са налични към датата на регистрацията по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В случай че не са налични, дружеството няма право на приспадане на данъчен кредит.

Извод: Право на данъчен кредит за начисления по чл. 84 ЗДДС данък за стоките - предмет на вътреобщностните придобивания, е налице само ако тези стоки са налични към датата на регистрацията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и са изпълнени условията на чл. 74 ЗДДС и чл. 61 ППЗДДС; ако стоките не са налични към тази дата, право на приспадане на данъчен кредит не възниква.

По отношение на бракуваните стоки се посочва, че съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. Предвид това, доколкото за посочените стоки не е ползван данъчен кредит, не се прилага корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС.

Извод: За бракуваните стоки, за които не е ползван данъчен кредит, не се дължи корекция по чл. 79, ал. 1 ЗДДС.

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК.