Изх. № М-26-С-559
Дата: 19. 10. 2022 год.
ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10;
ДОПК, чл. 84;
ДОПК, чл. 85;
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 10;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 1, буква "й";
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, §. 1;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, §. 3, буква "а";
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 11;
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 16, §. 1.
ОТНОСНО:Приложимо законодателство при различни хипотези
Във Ваше писмо с вх. №............. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) са изложени следните хипотези:
Хипотеза 1 - Българско физическо лице се осигурява в страна от ЕС - Румъния по трудов договор, където пребивава повече от 183 дни годишно. Лицето учредява българско еднолично дружество с ограничена отговорност, което ще осъществява дейност на територията на Република България.
Поставен e следния въпрос:
Необходимо ли е в този случай да се осигурява в България като самоосигуряващо лице и да внася осигурителни вноски?
Хипотеза 2 -Чуждестранно физическо лице се осигурява в страна от ЕС по трудов договор. Лицето учредява еднолично дружество с ограничена отговорност в България, което ще упражнява дейност на територията на Република България.
Поставен e следния въпрос:
Необходимо ли е в този случай да се осигурява в България като самоосигуряващо лице и да внася осигурителни вноски?
Хипотеза 3 - Физическо лице работи и се осигурява в страна от ЕС, където внася осигурителни вноски. Сключва договор за управление и контрол с българско ЮЛ.
Поставен e следния въпрос:
Дължат ли се осигурителни вноски в България?
Предвид така изложената хипотетична и непълна фактическа обстановка е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка, съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
В изпратеното от Вас писмо не са посочени никакви данни, идентифициращи лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването както и данни за техните работодатели и дружествата, които са учредили. Липсва конкретна фактическа обстановка, а поставените от Вас въпроси са твърде общи и са насочени към получаване на указания и проучване на становището на приходната администрация.
Следва да имате предвид, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси след като:
- се идентифицират като задължени лица и
- изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.
Във връзка с горното изразявам само принципно становище.
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване(ЗЗО), а упражняващите трудова дейност като управители на търговски дружества по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Във вашето запитване няма информация дали лицата в хипотези 1 и 2 ще участва с полагане на личен труд в българските дружества, на които са собственици.
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
В трите хипотези е налице трансграничен елемент - пресичане на граници на държави членки в следствие на трудова дейност и ако посочените лица са граждани на държави членки, то тяхното положение попада в приложното поле на координационните регламенти.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си(член 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
При всяка една от посочените от вас хипотези от съществена важност е къде реално полагат труда си лицата.
В случай, че дадено лице осъществява трудовите си дейности в една държава членка, то приложимо е законодателството на тази държава.
Обръщам Ви внимание, че при всички случаи на едновременна трудова заетост или редуване на дейности в две и повече държави членки, лицето има задължение да уведоми компетентната институция на държавата членка по пребиваване (основание член 16, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е в член 1, буква "й" от него. "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в член 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.
След предоставяне на необходимата информация в компетентната институция на държавата по пребиване на лицето, за него ще бъде определено приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности с произтичащи от това задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Във всяка една от посочените хипотези за съответното лице ще се приложи законодателството на една държава членка за всички осъществявани от него дейност.
Подробна информация за правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в различните хипотези можете да намерите в Наръчник по определяне на приложимотозаконодателство според дялIIотPегламент (EO) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, който е наличен в интернет страницата на агенцията www.nra.bg.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/БОРИС МИХАЙЛОВ/
Относно: Приложимо законодателство при различни хипотези
Изложени хипотези и въпроси
Хипотеза 1 - Българско физическо лице се осигурява в страна от ЕС - Румъния по трудов договор, където пребивава повече от 183 дни годишно. Лицето учредява българско еднолично дружество с ограничена отговорност, което ще осъществява дейност на територията на Република България.
Въпрос: Необходимо ли е в този случай да се осигурява в България като самоосигуряващо лице и да внася осигурителни вноски?
Хипотеза 2 - Чуждестранно физическо лице се осигурява в страна от ЕС по трудов договор. Лицето учредява еднолично дружество с ограничена отговорност в България, което ще упражнява дейност на територията на Република България.
Въпрос: Необходимо ли е в този случай да се осигурява в България като самоосигуряващо лице и да внася осигурителни вноски?
Хипотеза 3 - Физическо лице работи и се осигурява в страна от ЕС, където внася осигурителни вноски. Сключва договор за управление и контрол с българско юридическо лице.
Въпрос: Дължат ли се осигурителни вноски в България?
Процесуални бележки и обхват на становището
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 ДОПК, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.
В изпратеното писмо не са посочени данни, идентифициращи лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването, както и данни за техните работодатели и дружествата, които са учредили. Липсва конкретна фактическа обстановка, а поставените въпроси са твърде общи и насочени към получаване на указания и проучване на становището на приходната администрация.
Следва да се има предвид, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси, след като:
- се идентифицират като задължени лица и
- изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.
В тази връзка се изразява само принципно становище.
Извод: Поради липса на идентификация и конкретна фактическа обстановка НАП не дава конкретни отговори по отделните хипотези, а само принципно разяснение на приложимото осигурително законодателство.
Принципни разяснения по осигурителното законодателство
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване на лицата за фондовете на държавното обществено осигуряване.
Това произтича от чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според който осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици на търговски дружества, се осигуряват по реда на:
- чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и
- чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО),
а упражняващите трудова дейност като управители на търговски дружества - по реда на:
- чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО и
- чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЗО.
В запитването няма информация дали лицата в хипотези 1 и 2 ще участват с полагане на личен труд в българските дружества, на които са собственици.
Извод: Осигуряването по КСО и ЗЗО зависи от упражняването на трудова дейност (личен труд/управление), но поради липса на данни за конкретната трудова дейност в хипотези 1 и 2 не може да се направи конкретен извод за задължението за осигуряване в България.
Приложими регламенти на ЕС и определяне на приложимото законодателство
По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и
- Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (Регламент (ЕО) № 987/2009).
В трите хипотези е налице трансграничен елемент - пресичане на граници на държави членки в следствие на трудова дейност. Ако посочените лица са граждани на държави членки, тяхното положение попада в приложното поле на координационните регламенти.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) № 883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - чл. 11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004.
При всяка една от посочените хипотези от съществено значение е къде реално полагат труда си лицата. В случай че дадено лице осъществява трудовите си дейности в една държава членка, приложимо е законодателството на тази държава.
При всички случаи на едновременна трудова заетост или редуване на дейности в две и повече държави членки лицето има задължение да уведоми компетентната институция на държавата членка по пребиваване - на основание чл. 16, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Дефиницията на "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 се съдържа в чл. 1, буква "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004: "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават.
Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
След предоставяне на необходимата информация в компетентната институция на държавата по пребиваване на лицето, за него ще бъде определено приложимото законодателство в областта на социалната сигурност.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Във всяка една от посочените хипотези за съответното лице ще се приложи законодателството на една държава членка за всички осъществявани от него дейности.
Извод: Съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 лицето подлежи на осигуряване само по законодателството на една държава членка, определено основно според мястото на полагане на труда и пребиваването, като това законодателство се прилага изцяло за всички негови дейности.
Относно конкретните въпроси по хипотези 1, 2 и 3
Поради изложеното, включително липсата на конкретна фактическа обстановка и идентификация на лицата и техните работодатели/дружества, НАП не дава конкретни отговори по следните въпроси:
- дали в хипотеза 1 лицето следва да се осигурява в България като самоосигуряващо се лице и да внася осигурителни вноски;
- дали в хипотеза 2 лицето следва да се осигурява в България като самоосигуряващо се лице и да внася осигурителни вноски;
- дали в хипотеза 3 се дължат осигурителни вноски в България по договора за управление и контрол.
Вместо това се посочват принципните правила за възникване на осигуряване по КСО и ЗЗО и за определяне на приложимото законодателство по Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Допълнително се посочва, че подробна информация за правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в различните хипотези може да се намери в "Наръчник по определяне на приложимото законодателство според дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност", наличен на интернет страницата на НАП www.nra.bg.
Извод: На поставените конкретни въпроси по хипотези 1, 2 и 3 не се дава индивидуален отговор; предоставя се само общо, принципно разяснение, като за определяне на конкретните задължения е необходимо идентифициране на лицата и пълно описание на фактическата обстановка, след което ще се приложи законодателството само на една държава членка съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
