ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство при изплащане на възнаграждения на лица, включени в списъците на специалистите към съответния съд, утвърдени за вещи лица на основание чл. 398, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи запитване с вх. № 11-04-1/15.06.2022 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Между Окръжен съд - ...., чийто председател сте Вие, и вещо лице - Д...., е възникнал казус по прилагане на нормативната база при определяне на осигурителния статус на г-жа Д..... Г-жа Д... работи по трудово правоотношение в Център за психично здраве - ....... Тя е включена в списъка на вещите лица към Окръжен съд - ....., утвърден от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ при Окръжен съд - ..... и публикуван в Държавен вестник, бр. 13 от 15.02.2022 г. Изплащате възнагражденията на г-жа Д.... като на лице упражняващо свободна професия - вещо лице, спазвайки разясненията, дадени в писмо изх. № 11-00-1#1 от 20.02.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........
Пишете още, че според г-жа Д..... осигурителният й статус като лице, упражняващо свободна професия - вещо лице, е определен противозаконно и тя твърди, че получаваните доходи са за работа без трудови правоотношения. Лицето освен пред Вас, е изразило несъгласието си относно осигурителния му статус и пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, който изпраща молбата-сигнал по компетентност при Вас.
Към запитването са приложени копия на документи (писма, молба, молба-сигнал) от кореспонденцията Ви с г-жа Д..., удостоверяващи възникналите противоречия между Вас и нея, относно осигурителния й статус на лице, упражняващо свободна професия - вещо лице.
Поставяте следните въпроси:
- Има ли противоречие с нормативната уредба по осигурителното законодателство някое от следните действия:
- Изискването на Окръжен съд - ..... да изплаща доход на вещото лице като самоосигуряващо се лице - упражняващо свободна професия;
- Получаване на доход по без трудово правоотношение от лице, фигуриращо в списъка на вещите лица;
- Изплащането на дохода по без трудово правоотношение на вещо лице, което е включено в списък на вещите лица?
2. Налице ли са обстоятелства, които да отменят дадените разяснения с писмо изх. № 11-00-1#1 от 20.02.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......, според които да бъде определен осигурителният статус на вещото лице - Д...., не като самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професия, а като лице по без трудови правоотношения?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, посл. изм. - ДВ, бр. 36 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ. бр.50 от 3 юли 2015г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.91 от 2 ноември 2021г.), "вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Вещото лице извършва експертизи (чл. 395 от ЗСВ). Назначава се от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица (чл. 396, ал. 1 от ЗСВ). За всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи (чл. 398, ал. 1 от ЗСВ). Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност (чл. 398, ал. 2 от ЗСВ). Когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони (чл. 398, ал. 3 от ЗСВ). В чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е допуснато още едно изключение - посочено е, че при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията "вещо лице" въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за "лица, упражняващи свободна професия", въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ)). Те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността (чл. 12, ал. 2 от ЗРБ).
Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица, те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на годишния осигурителен доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО (вкл. лицата, които упражняват свободна професия - вещо лице) при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО (чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Лицата, които са родени след 31.12.1959 г. (вкл. лицата упражняващи свободна професия), задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на посочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно цитираната разпоредба, те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Предвид гореизложеното, експертите към съда,които упражняват дейността въз основа на предварително вписване в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица към съответния съдебен район, имат статут на лица, упражняващи свободна професия по регистрация по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. За периодите, през които упражняват трудова дейност, те са задължени да се осигуряват като самоосигуряващи се лица по предвидения в КСО и ЗЗО ред.
В хипотезата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ обаче, когато е назначено вещо лице, което не е включено в списъците по чл. 398 от ЗСВ и няма регистрация по ЗРБ като лице, упражняващо свободна професия, дейността на същото по изготвяне на съдебни експертизи следва да се третира като работа без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от КСО възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. Осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение (проценти), съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от КСО. На основание чл. 7, ал. 6 от КСО осигурителят внася осигурителните вноски за лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Лицата, които са родени след 31.12.1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО). Здравното им осигуряване се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Когато лицата упражняват дейности на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (вкл. доход по трудово правоотношение);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Видно от изложеното, няма промяна в нормативната уредба, регламентираща задължителното осигуряване на вещите лица. За дейността по изготвяне на съдебни експертизи, експертите към съда, които упражняват дейността въз основа на предварително вписване в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица към съответния съдебен район, се осигуряват като упражняващи свободна професия по регистрация по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, а попадащите в хипотезата на чл. 396, ал. 2 от ЗСВ лица, които не са включени в списъците по чл. 398 от ЗСВ и нямат регистрация по ЗРБ като лица, упражняващи свободна професия, но са назначени като вещи лица, се осигуряват като лица, полагащи труд без трудово правоотношение.
Следователно, не са налице обстоятелства, които да отменят дадените указания с писмо изх. № 11-00-1#1 от 20.02.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....., поради което г-жа Д....., като лице, включено в списъка на вещите лица към Окръжен съд - ....., за дейността по изготвяне на съдебни експертизи, следва да се осигурява по описания по-горе ред за лицата, упражняващи свободна професия, независимо че работи по трудово правоотношение на друго място, като се съобразява с цитираната по-горе разпоредба на чл. 6, ал. 11 от КСО относно поредността на доходите с оглед ненадвишаване на максималния месечен осигурителен доход.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство при изплащане на възнаграждения на лица, включени в списъците на специалистите към съответния съд, утвърдени за вещи лица на основание чл. 398, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ)
Изложена е следната фактическа обстановка:
Между Окръжен съд - ...., чийто председател е запитващият, и вещо лице - Д...., е възникнал казус относно прилагането на нормативната база при определяне на осигурителния статус на г-жа Д.....
Г-жа Д... работи по трудово правоотношение в Център за психично здраве - ....... Тя е включена в списъка на вещите лица към Окръжен съд - ....., утвърден от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ при Окръжен съд - ..... и публикуван в Държавен вестник, бр. 13 от 15.02.2022 г.
Окръжният съд изплаща възнагражденията на г-жа Д.... като на лице, упражняващо свободна професия - вещо лице, съобразно разясненията, дадени в писмо изх. № 11-00-1#1 от 20.02.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......
Според г-жа Д..... осигурителният й статус като лице, упражняващо свободна професия - вещо лице, е определен противозаконно и тя твърди, че получаваните доходи са за работа без трудови правоотношения.
Лицето е изразило несъгласието си относно осигурителния си статус както пред Окръжния съд, така и пред Инспектората към Висшия съдебен съвет, който е изпратил молбата-сигнал по компетентност до съда.
Към запитването са приложени копия на документи (писма, молба, молба-сигнал) от кореспонденцията между съда и г-жа Д..., удостоверяващи възникналите противоречия относно осигурителния й статус на лице, упражняващо свободна професия - вещо лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли противоречие с нормативната уредба по осигурителното законодателство някое от следните действия:
- Изискването на Окръжен съд - ..... да изплаща доход на вещото лице като самоосигуряващо се лице - упражняващо свободна професия;
- Получаване на доход по без трудово правоотношение от лице, фигуриращо в списъка на вещите лица;
- Изплащането на дохода по без трудово правоотношение на вещо лице, което е включено в списък на вещите лица?
Въпрос 2: Налице ли са обстоятелства, които да отменят дадените разяснения с писмо изх. № 11-00-1#1 от 20.02.2013 г. на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......, според които да бъде определен осигурителният статус на вещото лице - Д...., не като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия, а като лице по без трудови правоотношения?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство е изразено следното становище:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица (обн. ДВ, бр. 50 от 3 юли 2015 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 91 от 2 ноември 2021 г.), "вещо лице" е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, който е назначен при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Статутът на вещите лица и редът и условията за изготвяне на списъците с вещи лица са уредени в глава ХХІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Съгласно чл. 395 от ЗСВ вещото лице извършва експертизи.
Съгласно чл. 396, ал. 1 от ЗСВ вещото лице се назначава от органа, който възлага експертизата, от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица.
Съгласно чл. 398, ал. 1 от ЗСВ за всеки съдебен район на окръжен и на административен съд се съставят списъци на специалистите, утвърдени за вещи лица и за преводачи.
Съгласно чл. 398, ал. 2 от ЗСВ Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба при необходимост утвърждават отделни списъци за нуждите на своята дейност.
Съгласно чл. 398, ал. 3 от ЗСВ когато нуждите на съответния орган на съдебната власт налагат това, той може да назначи вещо лице или преводач от списъците на други съдебни райони.
В чл. 396, ал. 2 от ЗСВ е предвидено още едно изключение - при необходимост за вещо лице може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията "вещо лице" въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за "лица, упражняващи свободна професия", въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ.
Съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗРБ те са длъжни да подадат заявление за регистрация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в съответната служба по вписванията в 7-дневен срок от започване на дейността.
Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Като самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски при определяне на годишния осигурителен доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност.
За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (включително лицата, които упражняват свободна професия - вещо лице) при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са получени доходите.
Извод: Лицата, вписани в списъците на вещите лица по чл. 398 от ЗСВ и упражняващи дейност като вещи лица въз основа на това вписване, се третират като лица, упражняващи свободна професия по смисъла на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, подлежат на регистрация по ЗРБ и на задължително обществено осигуряване като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО, като осигурителните вноски са за тяхна сметка и се определят по реда на чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО, включително и за доходите от работа без трудово правоотношение.
