Изх. № М-26-А-373
Дата: 24.09.2020 год.
КТ, чл. 160, ал. 1;
КТ, чл. 162, ал. 1;
КТ, чл. 175, ал. 1;
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 3;
ДР на КСО, §1, т. 3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5.
ОТНОСНО:прилагане на разпоредбите на осигурителното законодателство
С Ваше писмо, получено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и заведено с вх. №м-26-А-373/27.08.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Ваша служителка е в трудово правоотношение и ползва неплатен отпуск над 60 работни дни. През този период представя болничен лист за временна неработоспособност за 5 дни.
Задавате следните въпроси:
1.Следва ли да се начисли и изплати възнаграждение за първите три дни от временната неработоспособност за сметка на работодателя и съответно да се начислят дължимите осигурителни вноски?
2. Дължат ли се здравноосигурителни вноски и за чия сметка?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
Неплатен отпуск на работниците и служителите се разрешава по реда на чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно тази разпоредба работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това дали е ползвал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет (ал. 3). С §16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ бр. 44/13.5.2020 г.) неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО.
На основание чл. 175, ал. 2 от КТ извън случаите на прекъсване на платен годишен отпуск, отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Цитираната разпоредба се прилага и по отношение прекъсването на неплатения отпуск.
"Осигурено лице" по смисъла на §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според изречение второ от същата разпоредба "осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10 продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 3. От изложеното следва, че наетите лица се считат за осигурени по смисъла на тази разпоредба и през периодите на неплатен отпуск (до 60 работни дни за 2020 г.). За този период не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по силата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО.
Видно от изложеното, след изтичането на 60 работни дни в рамките на 2020 година осигурителен стаж не може да бъде зачетен. В тези случаи се прекъсва и осигуряването на лицата. Те не се считат за осигурени по смисъла на КСО, поради което за първите три дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Във връзка с чл. 175, ал. 2 от КТ, по отношение на задължителните здравноосигурителни вноски в конкретния случай, съществуват две хипотези:
Първата хипотеза е, когато отпускът за временна неработоспособност прекъсва неплатения отпуск по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. В този случай следва да се има предвид, че:
Съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Тези отпуски се разрешават от здравните органи. От изложеното е видно, че при установена временната неработоспособност осигуреното лице получава отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ.
В тази връзка дните във временна неработоспособност поради болест, през които осигуреното лице няма право на обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване, са дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност.
По отношение на осигурителните вноски за задължителното здравно осигуряване в посочената хипотеза относима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Съгласно тази разпоредба здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ се дължат върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО не е обвързана с правото на обезщетение по КСО на лицето.
Доходът, върху който са дължат здравноосигурителните вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не е съотносим към размера на получавано обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Следва да се има предвид, че в тези случаи за целия период на неплатен отпуск за временна неработоспособност здравноосигурителните вноски се дължат за сметка на работодателя в размер 4,8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално за дните на неработоспособността. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за тях се взема предвид доходът по чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - 610 лв. за 2020 г.
Втората хипотеза е, когато отпускът за временна неработоспособност не прекъсва неплатения отпуск. В този случай приложима е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. Вноската за здравно осигуряване е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда(КТ), или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
В случай на неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. То трябва да внесе при осигуряващия дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО не прави разграничение по отношение на периодите на неплатения отпуск в зависимост от това дали времето се зачита за осигурителен стаж или не се зачита за такъв, поради което тя се прилага във всички случаи на неплатен отпуск.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: служителка е в трудово правоотношение и ползва неплатен отпуск над 60 работни дни. През този период представя болничен лист за временна неработоспособност за 5 дни.
Поставени са въпросите:
Въпрос 1: Следва ли да се начисли и изплати възнаграждение за първите три дни от временната неработоспособност за сметка на работодателя и съответно да се начислят дължимите осигурителни вноски?
Въпрос 2: Дължат ли се здравноосигурителни вноски и за чия сметка?
Неплатен отпуск на работниците и служителите се разрешава по реда на чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). Съгласно тази разпоредба работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск, независимо дали е ползвал платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж. Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в КТ, в друг закон или в акт на Министерския съвет (чл. 160, ал. 3 КТ).
С § 16 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че неплатеният отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ до 60 работни дни, ползван през 2020 г., се зачита за трудов стаж и за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО.
На основание чл. 175, ал. 2 от КТ, извън случаите на прекъсване на платен годишен отпуск, отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Тази разпоредба се прилага и за прекъсването на неплатения отпуск.
Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според изречение второ от същата разпоредба "осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 3". От това следва, че наетите лица се считат за осигурени по смисъла на тази разпоредба и през периодите на неплатен отпуск (до 60 работни дни за 2020 г.). За този период не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване по силата на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО.
След изтичането на 60 работни дни в рамките на 2020 г. осигурителен стаж не може да бъде зачетен. В тези случаи се прекъсва и осигуряването на лицата. Те не се считат за осигурени по смисъла на КСО, поради което за първите три дни от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 5 от КСО не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Извод: След изтичане на 60-те работни дни неплатен отпуск през 2020 г. осигуряването се прекъсва и за първите три дни от временната неработоспособност не се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО.
Относно задължителните здравноосигурителни вноски
Във връзка с чл. 175, ал. 2 от КТ, по отношение на задължителните здравноосигурителни вноски в конкретния случай са разгледани две хипотези.
Първа хипотеза: отпускът за временна неработоспособност прекъсва неплатения отпуск
Това е налице, когато неплатеният отпуск се прекъсва по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Съгласно чл. 162, ал. 1 и 2 от КТ работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето. Тези отпуски се разрешават от здравните органи.
При установена временна неработоспособност осигуреното лице получава отпуск по чл. 162, ал. 1 от КТ. Дните във временна неработоспособност поради болест, през които осигуреното лице няма право на обезщетение за временна неработоспособност от държавното обществено осигуряване, са дни в неплатен отпуск за временна неработоспособност.
По отношение на осигурителните вноски за задължителното здравно осигуряване в тази хипотеза е относима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно нея здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ и в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО не е обвързана с правото на обезщетение по КСО на лицето. Доходът, върху който се дължат здравноосигурителните вноски за тези лица, е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и не е съотносим към размера на получаваното обезщетение от държавното обществено осигуряване.
В тези случаи за целия период на неплатен отпуск за временна неработоспособност здравноосигурителните вноски се дължат за сметка на работодателя в размер 4,8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен пропорционално за дните на неработоспособността. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за тях се взема предвид доходът по чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - 610 лв. за 2020 г.
Извод: Когато отпускът за временна неработоспособност прекъсва неплатения отпуск, за периода на неплатен отпуск за временна неработоспособност се дължат здравноосигурителни вноски за сметка на работодателя в размер 4,8% върху 610 лв. (за 2020 г.), пропорционално на дните на неработоспособност.
Втора хипотеза: отпускът за временна неработоспособност не прекъсва неплатения отпуск
В този случай е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО. Съгласно нея вноската за здравно осигуряване е върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и е:
- изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание;
- за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от КТ или поради производствена необходимост и престой.
Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
При неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, задължение на осигуряващия е да внесе здравноосигурителните вноски за лицето. Лицето трябва да внесе при осигуряващия дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО не прави разграничение по отношение на периодите на неплатения отпуск в зависимост от това дали времето се зачита за осигурителен стаж или не се зачита за такъв, поради което тя се прилага във всички случаи на неплатен отпуск.
Извод: Когато отпускът за временна неработоспособност не прекъсва неплатения отпуск, здравноосигурителните вноски се дължат по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, като вноската е за сметка на работника при неплатен отпуск по негово желание или за сметка на работодателя в предвидените в закона случаи.
