ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-5/10.01.2025 г. относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ.
В запитването е посочено, че сте с полско гражданство, но живеете и работите в Р България и имате разрешение за пребиваване. Трудът, който полагате е за компания от Великобритания - чуждестранно юридическо лице. Същата Ви осигурява съгласно английското законодателство.
Поставяте въпрос:
Дължите ли данък за тези доходи в Р България и ако дължите, как следва да се декларира доходът и заплаща данъкът?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Облагаеми по ЗДДФЛ са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Местните физически лица са данъчно задължени за всички доходи с източник от страната и от чужбина, чуждестранните лица са данъчно задължени единствено за доходите с източник в Р България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Не сте посочили изрично, но от така поставеното запитване може да се приеме, че правоотношенията с Великобританската компания са в резултат на сключен трудов договор.
По отношение на облагането Ви, следва да имате предвид че съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. За определянето на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или чуждестранен работодател.
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Доколкото в запитването посочвате, че трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и съответно подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
"Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
В случаите, когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, какъвто е Вашият случай, те нямат задължението да определят и удържат авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи авансов данък не се внася, а ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи с подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 1.
Възнаграждението се посочва в част I, т. 2 на приложението - "Обща сума на доходите с код 101, платците на които не са работодатели по смисъла на ЗДДФЛ".
В част III, на ред 1 на същото приложение не следва да посочвате авансово удържан данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
При попълване на ГДД, част I, т. 6 съответно т. 7, задължително следва да посочите в качеството на местно данъчно задължено лице или като чуждестранно задължено лице попълвате декларацията.
Критериите за определяне на местно лицето за данъчни цели на Р България са посочени в чл. 4 на ЗДДФЛ.
Гореописаният ред за деклариране и облагане на дохода от положен труд на наша територия за компания от Великобританска е един и същ независимо дали ще се определите като местно или чуждестранно лице.
Разликата при подаване на ГДД е единствено, че ако се определите като местно лице за данъчни цели на Р България следва да декларирате целия получен от Вас доход през 2024 г. от всички източници от страна и чужбина. В този смисъл доходите реализирани от Вас преди юли 2024 г. извън територията на страната също ще следва да се включат в ГДД и съответно при платен данък в чужбина да се приложат методите за освобождаване от двойно данъчно облагане по СИДДО със съответната държава. В този случай освен приложението за дохода се попълва и приложението към ГДД за прилагане на методите за освобождаване, а именно приложение № 9, при ползване на метода "данъчен кредит" или приложение № 9 и № 10 при ползване на метода "освобождаване с прогресия".
Ако за 2024 г. се определите като чуждестранно лице за Р България, ще подадете ГДД единствено като декларирате дохода от източник в Р България, в случая за дохода за положен труд в страната от юли до 31.12. 2024 г.
Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че сте с полско гражданство, живеете и работите в Република България и имате разрешение за пребиваване. Полагате труд за компания от Великобритания - чуждестранно юридическо лице, което Ви осигурява съгласно английското законодателство.
Въпрос: Дължите ли данък за тези доходи в Република България и ако дължите, как следва да се декларира доходът и заплаща данъкът?
Облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са данъчно задължени за всички доходи с източник от страната и от чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходите с източник в Република България.
Не е посочено изрично, но от съдържанието на запитването се приема, че правоотношенията с британската компания произтичат от сключен трудов договор.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са доходи от източник в Република България. За определяне на източника на дохода е без значение дали трудът се полага за местен или за чуждестранен работодател.
По силата на § 1, т. 26, буква "е" от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Тъй като в запитването е посочено, че трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на раздел I от глава пета на ЗДДФЛ, като тези доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа.
Извод: Доходите от труда, положен на територията на Република България за британската компания, са от източник в страната и подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ с 10 на сто върху общата годишна данъчна основа.
Съгласно § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Когато чуждестранните дружества не могат да се определят като работодател по смисъла на ЗДДФЛ, какъвто е Вашият случай, те нямат задължение да определят и удържат авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи авансов данък не се внася, а задължението за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило доходите, чрез подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ с приложение № 1.
Възнаграждението се посочва в част I, т. 2 на приложение № 1 - "Обща сума на доходите с код 101, платците на които не са работодатели по смисъла на ЗДДФЛ". В част III, ред 1 на същото приложение не се посочва авансово удържан данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ.
При попълване на ГДД, в част I, т. 6, съответно т. 7, задължително се отбелязва дали декларацията се подава в качеството на местно данъчно задължено лице или като чуждестранно данъчно задължено лице. Критериите за определяне на местно лице за данъчни цели на Република България са посочени в чл. 4 от ЗДДФЛ.
Извод: Британската компания не удържа авансов данък по ЗДДФЛ, поради което Вие сами определяте и внасяте данъка чрез ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като доходът се декларира в приложение № 1, част I, т. 2, без да се посочва авансов данък по чл. 42.
Редът за деклариране и облагане на дохода от положен труд на територията на Република България за британската компания е един и същ, независимо дали се определяте като местно или като чуждестранно лице за данъчни цели на Република България.
Разликата при подаване на ГДД е следната:
- Ако се определите като местно лице за данъчни цели на Република България, следва да декларирате целия получен от Вас доход през 2024 г. от всички източници - от страната и от чужбина. В този смисъл доходите, реализирани от Вас преди юли 2024 г. извън територията на страната, също се включват в ГДД. При платен данък в чужбина се прилагат методите за освобождаване от двойно данъчно облагане по спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) със съответната държава. В този случай, освен приложението за дохода, се попълва и приложението към ГДД за прилагане на методите за освобождаване, а именно приложение № 9 при ползване на метода "данъчен кредит" или приложение № 9 и № 10 при ползване на метода "освобождаване с прогресия".
- Ако за 2024 г. се определите като чуждестранно лице за Република България, подавате ГДД само за дохода от източник в Република България, т.е. за дохода от положен труд в страната за периода от юли до 31.12.2024 г.
Извод: При статут на местно лице декларирате всички доходи от страната и чужбина за 2024 г. и прилагате съответните приложения за избягване на двойно данъчно облагане; при статут на чуждестранно лице декларирате само дохода от източник в Република България (труда, положен в страната от юли до 31.12.2024 г.).
Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Извод: Декларацията и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ се подават и внасят в периода от 10 януари до 30 април на следващата година.
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Валидността на становището е обусловена от описаната фактическа обстановка и при установяване на различни факти по реда на ДОПК не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
