Изх. №23-22-1541
22.08. 2016 г.
чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило писмено запитване, прието с вх. №23-22-1541/25.07.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" ООД извършва международен транспорт на товари. Дружеството получава месечно фактури за платени пътни такси от доставчици, установени извън територията на страната.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
Следва ли получените от "А" ООД фактуриза платени пътни такси от доставчици, установени извън територията на страната да се отразяват в дневниците по ЗДДС и да се издава протокол за начисляване на данъка?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката.
Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности, понастоящем СЕС, е изразил становище с Решения по дело №С 358/97 и С 359/97, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура.
Съгласно посоченото решение, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, за използването й, като размера на таксата зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, в случая е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е на територията на държавата-членка, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която, са платени пътни такси и "А" ООД не следва да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи, по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са:
1.фактура;
2.известие към фактура;
3.протокол.
Фактурите за пътни такси, издадени от доставчици, установени извън територията на страната не са данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС, поради което не следва да се отразяват в дневниците по ЗДДС. В случай, че бъдат отразени, то това следва да е в колона 9 на дневника за покупките - "данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък"
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ОДОП СОФИЯ :
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/
В запитването е посочено, че "А" ООД извършва международен транспорт на товари и получава месечно фактури за платени пътни такси от доставчици, установени извън територията на страната.
Въпрос: Следва ли получените от "А" ООД фактури за платени пътни такси от доставчици, установени извън територията на страната, да се отразяват в дневниците по ЗДДС и да се издава протокол за начисляване на данъка?
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 и чл. 84 от регистрираното лице - получател по доставката.
Според чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот.
Съдът на Европейските общности (понастоящем СЕС) с решения по дела № С-358/97 и С-359/97 приема, че пътните такси подлежат на облагане там, където се ползва съответната пътна инфраструктура. В решенията е посочено, че пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса за използването й, като размерът на таксата зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние, поради което съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение. Поради това, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, е налице доставка, свързана с недвижим имот.
От това следва, че мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е на територията на държавата членка, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени пътните такси, поради което "А" ООД не следва да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС.
Извод: За платените пътни такси към доставчици, установени извън страната, "А" ООД не следва да издава протокол по чл. 117 от ЗДДС, тъй като мястото на изпълнение на доставката е в държавата, където се намира пътната инфраструктура.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
По смисъла на чл. 112 от ЗДДС данъчни документи са:
- фактура;
- известие към фактура;
- протокол.
Фактурите за пътни такси, издадени от доставчици, установени извън територията на страната, не са данъчни документи, издадени по реда на ЗДДС, поради което не следва да се отразяват в дневниците по ЗДДС. В случай че бъдат отразени, това следва да е в колона 9 на дневника за покупките - "данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Извод: Фактурите за пътни такси от чуждестранни доставчици не са данъчни документи по ЗДДС и по принцип не се отразяват в дневниците по ЗДДС; ако все пак се отразят, това може да стане единствено в колона 9 на дневника за покупките.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
